Преди всичко трябва да се отбележи, че тук Христос не говори за децата, а за възрастните, защото не можем да научим малките деца на вярата. След това Христос не е казал "по-напред научете, а после вече кръщавайте", а е казал "научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа икато ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал". Думите "като кръщавате", "и като ги учите", поставени след думата "научете", както това е известно и на добре грамотните ученици, посочват едновременността на означаваните от тях действия, т. е. Христос казва, че Апостолите трябва едновременно да учат и кръщават дори възрастните, без да чакат кръщаваните подробно да изучат цялото учение Христово. Стотникът Корнилий и тъмничният стражар не успели да научат всичко, което Христос заповядал на Апостолите (за заучаването на това от презвитерите на Ефеската църква ап. Павел употребил цели три години, като ги учел денем и нощем непрестанно) (Деян. 20:31), а били кръстени (Деян. 10:44-47; 16:3-33). Следователно това място на Св. Писание говори не в полза на сектантите.

2) Отричайки кръщението на децата, сектантите казват, че първом трябва да повярваме и после да се кръстим: който повярва и се кръсти, ще се спаси, а "който не повярва, ще бъде осъден" (Марк. 16:16).

И тези думи на Христа поради горепосочената причина се отнасят не към децата, а към възрастните. Ако пък тълкуваме и това място по сектантски, ще излезе, че и малолетните деца на сектантите, като нямащи вяра, ако умрат, ще погинат, защото е казано: "Който не повярва, ще бъде осъден."

3) Преди да се кръстим, казват сектантите, трябва да се покаем за греховете си; децата не могат да сторят това, следователно, не бива да ги кръщаваме: "Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа" (Деян. 2:38).

Това място на Св. Писание се обяснява със следващия стих (39-и), който сектантите не обичат да четат при разсъжденията си за кръщението на децата: "Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш." От този стих твърде ясно се вижда, че обещанието за получаване на спасение чрез кръщението принадлежи не само на възрастните, способни да се покаят, но и на децата, защото те, нямайки още свои лични грехове, решително няма за какво да се каят.

4) Сектантите казват още, че човек трябва първо да обещае Богу добра съвест и после да се покръсти: "Кръщението (което не е отмахване на плътската нечистота, а обещаване Богу добра съвест) спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа" (1Петр. 3:21). Децата не могат да дадат такова обещание, затова и не бива да ги кръщаваме.

Тук нищо не се говори за кръщаването или некръщаването на децата, а се говори за следното: между първите християни, особено от иудеите, имало и такива, които мислели, че кръщението е прост християнски обред на умиване, какъвто е бил например еврейският обред на умиване на ръцете. Затова и Апостолът казва, че "кръщението (... не е отмахване на плътската нечистота, а обещаване Богу добра съвест) спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа".

При това трябва да се забележи, че не обещаването Богу добра съвест спасява, а кръщението; иначе ако такова обещание спасяваше, тогава не беше нужно и кръщението. Най-после у нас за младенците дават обещание техните възприемници, за което ще говорим по-долу.

5) Излишно е да бъдат кръщавани децата, казват още сектантите, защото Христос е казал за децата, че те и тъй ще се спасят, "защото на такива е царството небесно" (Мат. 19:14).

Преди всичко трябва да се каже, че тук Спасителят поставя децата за пример заради тяхното простосърдечие и незлобие, като казва, че "на такива", т. е. на такива незлобни хора като децата, принадлежи Царството небесно. Значи тук всъщност се говори не за децата, а за възрастните. При това тук най-главното нещо е обстоятелството, че когато Спасителят  казал тези думи, при Него дошли иудейски деца (вж. Мат. 1:19), които според старозаветния закон са били обрязани и затова действително са могли да се спасят, както се спасявали и всички старозаветни хора чрез обрязване. А децата на сектантите не са нито обрязани, нито кръстени, подобно на децата на езичниците. В такива деца остава прародителският грях, понеже те не са се очистили, не са се умили от него в кръщението, а Словото Божие тъй говори за Царството Небесно: "няма да влезе в него нищо нечисто" (Откр. 21:27). Не ще влязат в него следователно и неочистените чрез кръщение деца на сектантите.

6) Не трябва да се кръщават децата, защото те, произлизайки от вярващи родители, и тъй са свети: "... защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак децата ви биха били нечисти, а сега те са свети" (1Кор. 7:14).

Думата "свят" не значи "безгрешен", а значи "избран" и "осветен" от Господа. Така например Моисей нарича еврейския народ "свят" и в същото време "твърдоглав", "опърничав", "глупав", "развратен" и "несмислен"; "Ти си свят народ на Господа, твоя Бог; тебе избра Господ, Бог твой, за да бъдеш Негов собствен народ измежду всички народи, които са на земята" (Втор. 7:6). А по-нататък говори: "Затова знай (сега), че не за праведността ти Господ, Бог твой, ти дава да завладееш тая добра земя, понеже ти си народтвърдоглав" (Втор. 9:6). Или: "Но те (израилтяните) се развратиха пред Него, те не са Негови деца поради пороците си; род опърничав и развратен. Това ли въздаваш Господу, народе глупав и несмислен?" (Втор. 32:5-6).

Също и ап. Павел в I гл. на 1 Послание към коринтяните нарича всички тях "призвани", "свети" (2 ст.), а в пета и шеста глава нарича коринтяните велики грешници, между които има тъжби между братя (6:6), присвояване на чужда собственост (6:7-8) и се е появило "такова блудство, за каквото дума не става дори и между езичниците, именно, че някой държи бащината си жена. А вие - казва Апостолът на "светите" коринтяни - сте се възгордели, вместо по-скоро да плачете" (1Кор. 5:1-2). Св. апостоли дори себе си наричали "грешници" (1Иоан. 1:8; Иак. 3:2).

Сега е ясно, че в Новозаветното Писание "свят" се нарича преди всичко онзи, който е "осветен в Христа Иисуса" (1Кор. 1:2) в тайнството Св. кръщение, който се е облякъл в Христа в кръщението: "всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте" (Гал. 3:27); който е съединен с Христа в кръщението: "Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме?.. Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението" (Рим. 6:3,5); "свят" най-после може да бъде наречен само онзи, който е осветен и "спасен" чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго (Тит. 3:5), т. е. чрез кръщението - който в кръщението се е умил, осветил и оправдал (1Кор. 6:11).

Оттук е ясно, че децата на ония коринтски родители, един от които бил вярващ, а другият - невярващ, се наричат "свети" именно затова, че благодарение на вярващия родител те са били кръстени, защото никъде в Св. Писание некръстените не се наричат, пък и не може да се наричат "свети". Заради това и сектантските деца, неумити в кръщението от първородния Адамов грях, не са свети, а грешни и "нечисти", защото те несе облекли в Христа в кръщението, не се съединили с Него, не се умили, не се осветили и не се оправдали. Те са все едно като некръстените деца на езичниците, пребиваващи в робството на дявола и греха. Безкрайно жалко е за такива нещастни деца, а още повече за упорстващите в заблудата си родители!

7) Най-после сектантите казват, че не трябва да се кръщават децата, ако техните родители са кръстени, защото от такива родители децата се раждат без първородния, Адамовия грях; той е унищожен у родителите чрез кръщението: "Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните" (Рим. 11:16). "Не може доброто дърво да дава лоши плодове, нито лошото дърво да дава добри плодове" (Мат. 7:18).

От цялата 11 глава в Посланието до Римляните се вижда, че под думите "начатък" и "корен" се разбират не кръстените християни, а светите старозаветни патриарси, запазили истинската вяра в Бога, от които "някои от клоните (т. е. езичниците) са се отчеснали (11:17). А под "добро дърво" се разбира всеки истински християнин, а не само онзи, който има деца, както и под "добри плодове" се разбират не децата на кръстените християни, а добрите им дела. Самият живот доказва, че често добри родители имат деца по-лоши от децата на езичници. За децата, родени от кръстени и некръстени родители, действа един и същи закон: всички те се раждат с Адамовия грях, затова всички умират, защото чрез греха влезе смъртта в света (Рим. 5:12). Следователно, ако от кръстени родители се раждаха деца без Адамовия грях, те никога не биха умирали. Но както "смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама" (Рим. 5:14), тъй и сега тя царува над всички раждани и от кръстени родители, тъй като в него, в прародителя Адама "всички съгрешиха" (5:12), "защото платката, що дава грехът, е смърт" (16:23). От този Адамов грях, от духовна, но не телесна смърт избавя всекиго само кръщението, поради което и Христос е казал за всички раждани от кръстени и некръстени родители: "Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие" (Иоан. 3:5).

Отричайки кръщението на децата, сектантите несполучливо се опитват да оправдаят заблудата си с исторически примери. Така например баптистите в своето списание "Евангелист" се основават на "Историята на християнската църква" от Е. Смирнов (ч. I, стр. 344-345, изд. 1899), където се говори, че св. Григорий Богослов  и Василий Велики приели кръщението, след като завършили образованието си. От забележката на Е. Смирнов за св. Василий Велики, че той е отлагал кръщението "според тогавашния обичай, докато встъпи в зряла възраст", баптистите правят заключението, че "ранната християнска църква напълно е поддържала възрастното верующе кръщение" 1 и че следователно още по времето на св. Григорий Богослов и Василий Велики е нямало кръщение на децата. Освен това баптистите по-нататък правят още по-удивителен извод: "От приведените доказателства - казват те - става ясно (?), че евангелският баптизъм води началото си не от протестантската реформация, а от самите апостолски времена, от самия основател на християнството." 2 

Но сектантите коренно се опровергават от ония, на които се опират. Така историкът Е. Смирнов на стр. 186-187 от същата книга за назидание на сектантите пише:

"В първенствуващата църква, както и в сегашно време кръщението се извършвало над възрастни и над младенци. Ако се кръщавала цяла езическа или еврейска челяд (фамилия), то кръщавали се, разбира се, и децата. В апостолско време имало няколко случаи за покръстване цели челяди, в които не може да се мисли да е нямало деца. Макар в края на II в. картагенският презвитер Тертулиан и да въставал срещу кръщението на децата поради туй, че то трябва да се приеме съзнателно, значи от възрастни, но цялата Църква била против него и Ориген направо нарича кръщението на младенци апостолско завещание."

По такъв начин сам Смирнов, на чиято книга несполучливо те се позовават, твърди, че в първенствуващата Църква кръщението на децата било всеобщо явление, а отлагането на кръщението до зряла възраст било "случайно", когато "някои" правели това от желание да получат в кръщението прощение не само на прародителския грях, но и на своите лични грехове.

Още по-несполучливо сектантите се позовават на светите отци Григорий Богослов и Василий Велики, които, макар и да са били кръстени по посочената причина в съзнателна възраст, сами са учили за кръщението на децата съвсем противоположно на баптисткото учение. Напр. св. Григорий Богослов казва:

"Ти имаш младенец, не давай времето да усили повредата; нека бъде осветен в младенчеството и от младини да бъде посветен на Духа. Ти се боиш от печата поради немощта на естеството като малодушна и маловерна майка? Но Анна и до раждането на Самуила го обещала Богу и след раждането му скоро го посветила и възпитала за свещената риза, без да се бои от човешката немощ, но вярвайки в Бога."3 

С несполучливото си позоваване на книгата на Е. Смирнов и на примерите от историята сектантите опровергават сами себе си и сами себе си жестоко разбиват, като за сетен път с това доказват, че тяхното учение не иде от Христа и Апостолите Му, а от Томас Мюнцер, който в 1525 г. се отделил от Лютер и от неговите ученици - шивача от гр. Лайден Иохан Боколд и хлебаря от гр. Харлем Ян Матисен, наказани със смърт от немското правителство за техния бунт и зверски насилия с оръжие в ръце. Ето кои са действителните обновители и апостоли на баптистката вяра и да я възвежда към апостолските времена може само оня, който не знае нито учението на Христовата църква, нито нейната история, нито историята на баптистката секта или оня, който, изопачавайки достоверните исторически факти и свидетелства, желае с лъжа да въведе в заблуда невежите и неопитните във вярата и църковната история.