В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес е особена неделя, която предшества празника Рождество Христово. В този ден се чете първото евангелско зачало, с което започва Новият Завет. Обикновено, когато вземаме в ръце тази света книга с желание да намерим в нея отговори на своите въпроси, да познаем чрез нея света, себе си и своя път към Бога, тази първа глава не ни е интересна. Ние или я пропускаме съвсем, или бързичко преглеждаме странните имена, звучащи за нас сякаш на чужд език, които нищо не ни говорят и нищо не ни възвестяват.

И ето днес ние чухме изброяването на тези многочислени родове, мислейки, че това, навярно е, за да ни разкаже, че Христос има Свое човешко родословие, че Той не се е появил отнякъде внезапно, а продължава списъка с тези имена, с които ние се срещаме във Ветхия Завет. Там често се изброяват израилските племена, но тях ние също обикновено пропускаме, стремейки се да узнаем за следващите събития. А всъщност, струва си внимателно да прочетем и разберем нещо за тези имена, кои са тези хора, за които говори днешното Евангелие.

Някои от тях са ни добре известни: пророк Давид, Авраам, Исаак и Иаков – това са тези, които ние считаме за свои праотци, на които е посветена днешната неделя, в която ние възпоменаваме светите отци, т. е. тези, от които по плът е произлязъл Христос. Така че е естествено днес изброяването на тези имена. Но заедно с тях изведнъж се срещат имена на такива хора, чието присъствие изглежда удивително, ако си припомним как те са живели и с какво се занимавали. Например, Христос в свой род включва ужасният цар Манасия, който измъчвал пророк Исайя, отстъпил от Бога, и едва в последния момент на смъртния одър в покайни сълзи извикал към Господа, осъзнал целия ужас на своя живот.

В този списък се среща и името на Раав, за която във Ветхия Завет е написано, че тя била блудница, но пуснала в града израилските съгледвачи, за да бъде превзет този езически град от синовете на Израил. После ние четем името на Тамар, която по много странен начин продължила своя род, преоблякла се като блудница. Твърде много и други странни имена, които, според нашата представа, според правилата на този свят, сякаш са компрометирани: животът на тези хора не е достоен, та да говорят за него с възхищение.

И нещо повече, ние виждаме, че Господ не се отказва от тях, не се стеснява да ги включи в своя род, макар да има и такива имена, които би трябвало да бъдат включени в списъка на родовете, но ги няма там. Така, зачеркнати са няколко имена на юдейски царе, които отстъпили от Бога, отрекли се от истинската вяра и напълно се посветили на служение на идолите. Имало такъв позорен период в историята на Израилското Царство след Соломон, когато то било разделено и в това число в родовете на юдейските царе.

Ние знаем, че Евангелието се нарича книга на живота. Новият Завет започва с думите: книга за живота на Господа нашего Иисуса Христа. А после ние четем Евангелието, Деяния Апостолски, посланията, в края – Откровението на Йоан Богослов, Апокалипсиса, който говори за последните времена на нашата земна история. Там също се говори за Книгата на живота, как в нея се вписват имена, и как от нея се заличават имена. И действително, ние виждаме, че някакви имена са вписани в книгата за родството, а някакви са заличени. И изведнъж разбираш, че Евангелската Книга на живота не свършва с изброените родове, но това е тази Книга, в която трябва да бъде вписан целият род Христов. Нали по-нататък се говори за това как Христос се е родил на тази земя, а после за това, че Той е включил всички нас в своя род, дал ни е да носим Неговото име. Всеки от нас бил вписан в този род чрез приемане на Светото Тайнство Кръщение, всеки се обновява, когато най-искрено се кае и отново възстановява своя образ, затъмнен от греховете, когато отново и отново се съединява с Христос.

И ето, оказва се, че Евангелието е и тази Книга на живота – на нашия живот. Всеки от нас трябва да продължи това Евангелие, в това е и смисълът и целта, и сърцевината на всичко, което е в нашия живот: живот по евангелски, живот новозаветен. И когато ние живеем според Евангелието, тогава ние сме тази Книга на живота, а когато не живеем по евангелски, ние се зачеркваме.

Книгата на живота се продължава от живота на всеки от нас, ние сами я изпълняваме, ние продължаваме Евангелието дотогава, докато Евангелието стане наш живот, а нашият живот става Евангелие, благовестие Христово. И ето знак за това, че ние сме записани в Книгата на живота: нашият живот става благовестие. Той самият става зов, възвестяване, че Христос е дошъл в този свят и светът е получил от Бога спасение, защото този свят се е съединил с Христос. Така важно е да чуем това: днешното четиво е за всеки от нас напомняне, че ние не сме чужди на Бога, че сме Му свои, че сме Негови роднини, че книгата на родството се продължава от всеки от нас. Това е и голяма радост, и най-голям труд, и отговорност, защото е странно да си се представим в изброяването на тези родове – редом с цар Давид и цар Соломон, редом с Авраам и Иаков, редом с тези, за които днес говори апостол Павел, че те с вяра затулвали устата на неверниците, с вяра побеждавали цели народи, съкрушавали градове, спирали слънцето, били силни на война.

И в този род всеки от нас е вписан, на всекиго е дадена същата власт, и същата сила Божия, и същият Този Дух Свети, Който ръководи всички, вписани в Книгата на Живота Божи. Нека знаем за това. Нека помним това. Нека да положим целия си живот за това нашият живот наистина да стане Евангелие, а Евангелието да стане нашият живот. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев