Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2014 04:17 - Св. Йоан Кронщадски като извършител на Божествената литургия
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 2214 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Има хора, за които Литургията е всичко на света.

Свещ. Д. Закаблук, 1937 г.

imageКогато о. Йоан е писал тия думи, то преди всичко е разбирал самия себе си. Известно е, че в първите дни на свещенството си той се стремил да извършва Божествената Литургияimageколкото е възможно по-често, а в последните 35 години на живота си я извършвал всекидневно, освен в ония дни, утрото на които прекарвал в път или в които е бил тежко болен. Но ако пътувал с железница, бързал към утрото да се спре, ако би могло в близък манастир или село, ако такива нямало край пътя, да извърши Евхаристия и да се причасти, а ако пътувал на параход в родната Сура или отивал по Волга, или Кама, то отрано разпределял времето си тъй, че да не остава няколко дни по ред без свещенодействие и причащение.

Очевидно, той не само живо е чувствал и ясно съзнавал цялото велико значение на това велико тайнство за живота и деятелността си. И наистина, той и говореше, и пишеше, че своята бодрост, своята неуморима енергия, своята положително непосилна за обикновения смъртен деятелност, която му оставяла за сън и почивка не повече от четири часа в денонощие, той обяснява с туй, че всекидневно, по Божията милост, извършва великото тайнство и се причащава със св. Тайни.

В дневниците си той твърде често се обръща с мисъл и благоговейно чувство към Божествената литургия и не намира дори на своя, богат за израз на духовни понятия, език достатъчно думи и украшения, за да изобрази величието и плодовете й за вярващите.

"Що е по-величествено, по-трогателно, по-животворно на земята от служенето на литургията? Тук се изобразява и извършва най-великото тайнство на любовта Божия към човешкия род - съединението на Бога с човеците" ("Мисли за богослужението").

"Без тайнството на Тялото и Кръвта, без литургията, могло би да се забрави най-великото дело на любовта, премъдростта, всемогъществото на нашия Спасител, могли би да се изгубят плодовете на страданията Му; затова Той е заповядал да се прави тайнство, тайнството на Тялото и Кръвта Му, за Негово възпоминание и не само за възпоминание, но и за най-тясно общение с Него. Гръмогласно, на всеослушание, в целия свят се извършва това тайнство."

"Всички ние обичаме живота, но в нас няма истински живот без извора на живота - Иисуса Христа. Литургията е съкровищница, извор на истинския живот, защото в нея Сам Господ, Владиката на живота, преподава Самия Себе Си за храна и питие на вярващите в Него и в изобилие дава живот на причастниците Си, както Сам говори: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие" (Йоан 6:54; 10:10).

"Ако светът нямаше Пречистото Тяло и Кръв на Господа, не би имал главното благо, благото на истинския живот - (не ще имате в себе си живот - Йоан 6:53), имало би само призрак на живота".

"Божествената литургия е непрестанното и най-великото чудо в благодатното Божие царство; тя е, тъй да се каже, непрестанно заколване на Божия Агнец и излияние на пречистата Му кръв; възпоминание на Неговите изкупителни страдания, смърт, възкресение, възнесение и на второто Му пришествие, защото Той "веднъж се принесе Сам в жертва" (Евр. 7:27) за целия свят, всякога се заколва и освещава причастниците; непрестанно продължаваща се и до свършека на света има да се продължава жертвата на Богочовека Богу и Отцу Своему за нас грешните. "Твоя от Твоих Тебе приносяще о всех и за вся"; защото Господ за всички е пострадал и умрял, и възкръснал, и затова на целия човешки род във всички дни напомня и ще напомня за Своята жертва и да я преподава на всички искрено вярващи и желаещи спасение в храна и питие за освещение и обновление до свършека на света, за да могат всички верни да се спасят и всички неразкаяни грешници да бъдат безответни".

"Смисълът на литургията е всички да бъдат едно в Христа. Към съучастие в Божествената литургия се повикват на проскомидията и литургията всички светии, начиная от Божията Майка. Със свещеника участват в служенето всички светии, всички ангели. Освен това, чрез литургията аз всекидневно обновявам общението си в Христа с цялата земна Църква. О, литургия, всемирна, вселенска! О, литургия, наистина божествена и обожающа човека, небесна и творяща хората от земни небесни! В каква близост един към друг се намират и небожителите и землежителите, и Божията Майка и всички светии, и всички ние православни християни, когато се извършва Божествената, всемирната, пренебесната, всеобщителната литургия! Боже мой! Какво прерадостно, животворно общение!"

Отец Йоан всяка литургия извършваше така, като че ли е първа извършена от него в живота литургия. За това постоянно подновяване на настроението, той охотно се съгласяваше да служи в разни храмове, дето външно новата обстановка, новите съслужащи като че ли му подновяваха впечатленията. Той обичаше, дори пребъдвайки в един град, в един манастир няколко дни, да служи в разни храмове, понякога сам изказваше желание де да служи. Той живееше духовно от литургия до литургия. Всичко останало беше за него второстепенно, не обземаше и не запълняше душата му така, както литургията. Подир извършване на тайнството и пред извършване, рано в утрото; настроението, речите и цялото му поведение потвърждаваха, че за него литургията е всичко на света.

Как именно извършваше о. Йоан Божествената литургия - това да се опише е извънредно трудно и всички съществуващи описания не предават, па и не могат да предадат туй, що е могло само благоговейно да се съзерцава, нямайки сили да проникне в скривалищата на духа на о. Йоана и вярно да разбере, що се върши там. А там се е извършвало, без съмнение, също свой род свещенодействие - пълно съединение на това, възстановено от свят живот и през цял живот горение пред Бога, на чистия образ Божи със Своя Първообраз. Цялата небесна Църква - пророците, апостолите, мъчениците, светителите, преподобните и всички небожители са били за о. Йоан във време на литургията близки, живи събеседници.

Всички негови възгласи поразяваха. Той ги произнасяше отривисто, рязко, гръмко, подчертавайки някои думи, понякога, дори сред възгласа, обръщайки се към народа, като че особено се приближава към него в това време с молитвата си за народа. Той се молеше също необикновено. Молитвите четеше така, като че вижда пред себе си Спасителя или Божията Майка, или светии, ту в дълбоко смирение хвърляйки се в праха пред тях, ту дръзновено, като че иска изпълнение на просимото. След пресъществяването на св. Дарове той понякога няколко пъти приближаваше към себе си дискоса със светото Тяло или св. чаша с Кръвта на Спасителя, поставяйки ги накрая на престола, и ниско се навеждаше над тях, целуваше края на св. съсъди, и умилителни сълзи обилно течаха по страните му, тъй щото ставаше нужда да ги изтрива с кърпа, която о. Йоан изваждаше ту из единия, ту из другия джоб на подрасника си. Не можеше да не се забележи, че след причащението със св. Тайни лицето на о. Йоан се просветляваше, осияваше се с радост, обичайната умора и измъченост изведнъж изчезваха, и той ставаше "млад" и бодър, какъвто го виждаха до най-последната му болест.

Времето отдига благодатното и одухотворяващото пребиваване на земята на о. Йоан. Но ще преминат и много години, а искрено вярващите не ще забравят този бляскав светилник на Православната църква. На нас, неговите съвременници, лежи свещен дълг - да предадем спомена за него и благоговението към него на нашите потомци.

Из сп. "Православен мисионер", 1937 г. 
image
Брой 16 за 2002 година

 

 




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4632682
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031