св. Теофан Затворник

Превод: Павел Стефанов

Източник: http://livingorthodoxfaith.blogspot.com

Има ли в нас любов към Бога, или няма? Нека да видим кои са признаците за любовта ни към Бога, за да не се заблуждаваме с фалшива представа за любовта, а да имаме истинска любов. Признаците на такава любов са:

1. Сам Господ Бог показва това, казвайки: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам” (Йоан 14:21). Този, който истински обича Бога, ще се предпазва от всичко, което е противно на Бога и бърза да изпълни всичко, което е угодно на Бога. Поради това такъв човек спазва Неговите свети заповеди. От това следва, че тези християни, които пренебрегват Божиите заповеди нямат любов към Бога. Такива са злонамерените хора и тези, които вредят на другите, по какъвто и да е начин. Такива са развратниците, прахосниците, прелюбодейците и всички осквернители. Такива са грабителите, разбойниците, крадците и всички тези, които несправедливо присвояват чуждото. Такива са клеветниците и всички, които проклинат и ругаят другите. Такива са лукавите, несправедливите, хитрите, измамниците и лицемерите. Такива са магьосниците и тези, които ги призовават. Такива са всички, които вършат беззаконие. Всички тези не обичат нито Закона Божий, нито Господа. Те обичат себе си и собствените си страсти, но не Господа и Неговите заповеди.

2. Явен знак за любов към Бога е сърдечната радост в Господа, ние се радваме на самата любов, на това, че обичаме. Също така любовта към Бога не може да съществува без радост и всеки път, когато човек чувства сладостта на Божията любов в сърцето си, той се радва в Господа. Толкова сладка добродетел като любовта не може да мине без радост. Както медът услажда гърлото ни, когато го вкусим, така и любовта Божия прави сърцата ни радостни и виждаме колко благ е Господ (Пс. 33:9). Такава радост в Бога се намира на много места в Свещеното Писание и е представена преди всичко в Псалтира. Тази радост е духовна и небесна, и е предвкусване на сладостта на вечния живот.

3. Истински обичащият Бога не обича света и всичко що е светът, и се стреми към Бога, своя най – възлюбен. Такъв човек счита честта, славата, богатството и всички удобства на този свят, които синовете на този век търсят, за нищо. Той намира удовлетворение само в Бога. Само в Него той намира истинската чест, слава и покой. За него само Бог е безценното съкровище и той счита всички останали неща за незначителни. Такъв човек не желае нищо на небето или на земята, освен Господ Бог. Такава любов е представена в много думи от Псалтира: „Кого имам на небето? А с Тебе ли съм, на земята нищо не искам. Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдина на сърцето ми и мой дял вовеки” (Пс. 72:25-26). Такъв човек употребява храна, питие, облекло и всичко останало само като потребност, а не за чувствено наслаждение.

От това следва, че всеки, който обича света не обича Бога. Съгласно свидетелството на Апостола „ако някой обича света, той няма любовта на Отца” (1 Йоан 2:15). Такива са тези, които намират удоволствие само в гордостта и разкоша на този свят, богатите домове, скъпите файтони, изобилно отрупаните трапези, скъпото облекло, стремят се да бъдат хвалени и уважавани от другите. Такива хора обичат „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска” (1 Йоан 2:16), които са противни на Бога, но не обичат Бога.

4. Който истински обича Бога винаги за Него мисли, и за Неговата любов към нас, и за Неговите благодеяния. Ние виждаме това дори в човешката любов, защото ние често си мислим за този, когото обичаме. Така че всеки, който обича Бога винаги Го помни, мисли за Него и намира утеха в Него. Защото където е съкровището му, там ще е и сърцето му (Мат. 6:21). За такъв човек безценното и най – любимото богатство е Бог. Откъде е това, че той често си спомня Неговото свято име и при това с любов? Защото сърцето, изпълнено с любов към Бога, разкрива външните признаци на любовта. От това ние виждаме, че тези, които забравят Бога, не Го обичат. Защото забравата е явен признак за липса на любов към Бога. Който обича никога не може да забрави този, когото обича.

5. Човек, който обича, желае никога да не бъде разделен от този, когото обича. Много християни желаят да бъдат с Господ Иисус Христос когато Той е в слава, но не желаят да бъдат с Него в безчестие и позор, нито да носят кръста си. Те Го умоляват да бъдат приети в Неговото Царство, но не желаят да страдат в света, и по този начин показват, че техните сърца не са верни и че не обичат истински Христос. И да кажа истината, те обичат повече себе си, отколкото Христос. Поради тази причина Господ казва „и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене” (Мат. 10:38). Истинският приятел се познава в беда. Той е наш истински приятел и човек, който ни обича, който не изоставя в беди и скърби. По същия начин човек, който истински обича Христос е този, който е верен на Христос в този свят, който се прилепя към Него със сърцето си и безропотно носи кръста с Него, и желае да бъде с Него неразделно в бъдещия век. Такъв човек казва на Христос: „А мене е добре да се приближавам към Бога!” (Пс. 72:28).

6. Признак на Божията любов е любовта към ближния. Този, който истински обича Бога, обича също и своя ближен. Този, който обича любим човек, обича и това, което е обичано от любимия му. Източникът на любовта към ближния е любовта към Бога, но любовта към Бога се познава чрез любов към ближния. Следователно очевидно е, че този, който не обича ближния си, не обича и Бога. Както Апостолът учи: „Който каже: “любя Бога”, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? И ние имаме от Него тая заповед: който люби Бога, да люби и брата си” (1 Йоан 4:21-21). Това са признаците за любов към Бога, скрити в сърцето на човека.

Нека се огледаме какви сме в това отношение и ще видим обичаме ли Бога или не.

Скъпи християни, нека да се каем и да се отдалечим от суетата на света, и да очистим нашите сърца с покаяние и изповед, за да може Божията любов да пребъдва в нас. „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него” (1 Йоан 4:16).
Защо трябва да обичаме Бога?

Бог е върховното благо, от Когото произлиза всяко добро и всичката благодат. Без Бога всичките благословии са проклятия и скърби, животът е смърт, радостта и сладостта са горчивина. А да се живее с Бога е щастие при беди, богатство в бедност, слава в безчестие и утеха в скърби. Без Бога не може да има истински покой, мир и утеха. Затова да Го обичаме като нашето най – голямо благо и блаженство, да Го обичаме повече от всяко създание, повече от майка и баща, повече от жена и деца, и повече от себе си. Да се прилепим към Него в нашето сърце, и най – вече да Го желаем, да копнеем за Него, защото Той е нашето вечно благо и блаженство, без Който няма живот или блаженство нито в този век, нито в бъдещия.