Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2014 19:08 - Св. преподобномъченик и изповедник Стефан Нови
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 1766 Коментари: 0 Гласове:
0



 The righteous Stephen the New (Stephen the Younger)

715 - 767 година
Чества се на 28 ноември

 

image
 

imageimage

St. Stephen the New (also Stephen the Younger), Byzantine monk from Constantinople who became one of the leading opponents of the iconoclastic policies (+764).

В страданията на св. Стефан Нови участвал и светия мъченик Теоктирист, игумен Пеликитски. Той също пострадал за иконопочитанието  при Константин Копроним: изгорили му носа и ръцете с катран. Паметта му се чества на 29 февруари.

По-долу:

Виж също:

 

 

Църковни песнопения Тропар на преподобния, глас 4

Постнически подвизавал се на планината, 
мъдро опълчението на враговете с всеоръжието на кръста си погубил 
и пак за страдание мъжествено си се облякъл, 
с меча на вярата като си убил Копронима, 
и затова двойно си се увенчал от Бога, преподобномъчениче Стефане приснопаметни.

Кондак, глас 8, подобен: Возбранной

Почитателя на Троицата, божествения Стефан 
да възхвалим вярно, с песни от сърце, празниколюбци, 
като почел прекрасното изображение на Владиката и Неговата майка, 
и сега заедно от любов радостно да възкликнем: радвай се, отче вечнославни.

Почитателят на Троицата, божественият Стефан, 
вярно с песни от сърце да възхвалим, празниколюбци, 
като почитащ красивото изображение на Владиката и Неговата Майка: 
и едновременно сега с любов като се радваме,
да му извикаме: радвай се, отче приснославие.

 

 

Кратко животоописание

Св. преподобномъченик Стефан Нови - от Цариград, пострадал за иконопочитанието, убит с камъни в 767 година при император Константин Копроним.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

 

 

Житие на преподобномъченик Стефан Нови

imageПреподобни Стефан се родил в Цариград и благочестивата му майка още при раждането го посветила Богу. В юношеска възраст той бил постриган за инок в Авксентиевия манастир и се прославил със свят живот и благотворителност. Той спазвал строг пост, прекарвал постоянно в молитва, чрез трудовете си помагал на бедните. Обичал самотен живот, но бил принуден да жертва собственото си желание за обща полза: избрали го игумен на манастира.

В това време твърде много се засилила иконоборческата ерес. Лъв Исаврянин и синът му Константин V Копроним яростно преследвали почитателите на светите икони. Из църквите и домовете изнасяли св. икони и ги изгаряли по площадите или ги секли на малки части; разтрошавали и тъпчели с нозе свещените съдове, които имали на себе си свещени изображения.

Църквата "Св. Богородица" във Влахерна била украсена по стените с живопис, представляваща целия земен живот на Спасителя. По повеля на императора всички стенописи били премахнати. Константин Копроним отишъл още по-далеч от баща си: той заповядал да изхвърлят от храмовете светите мощи и на беззаконния събор, свикан в Цариград, постановил иконите да се считат за идоли; забранил почитането на светците и на св. Богородица; забранил пророците, апостолите и мъчениците да бъдат наричани светци. Всички, които се противят на тия разпореждания, да се считат еретици наравно с Арий, Несторий и Евтихий. След това започнало страшно гонение против монасите. Византийските манастири запустели. Монасите били затваряни в тъмница.

Императорът знаел за мъдростта и светостта на Стефан и затова желаел да го склони към своите разбирания. Той пратил при него доверено лице с богати дарове и с поръчение да го уговори да подпише определението на събора, но Стефан категорично отказал:

- Няма да подпиша определението на вашия беззаконен събор! Не мога да нареча горчивото сладко, нито тъмното светлина. Аз съм готов да умра за истината и с радост ще пролея до последна капка кръвта си за иконата на моя Спасител.

Тоя отговор разярил царя. Той заповядал да затворят Стефан в тъмница. Но скоро подир това врагове неочаквано нападнали империята и Копроним, боейки се от Божия гняв, освободил праведника.

 

image

imageЩом утихнала войната, гонението било подновено с още по-голяма сила и целият гняв се излял върху Стефан. Подкупвали недостойни люде да го клеветят и да го обвиняват в престъпления. Най-после разорили неговата обител, а него самия, след тежки изтезания, заточили на остров Проконис. Но нищо не могло да победи твърдостта на светия мъж; той равнодушно понасял лишенията и заточението, не преставал да учи на истината и чрез Божията сила правел толкова чудеса, че името му се прославило по цялата страна. Тогава императорът го извикал при себе си и спорил дълго с него, стараейки се да го склони към своите разбирания.

- Нима мислиш ти – казал му императорът, - че като тъпчем с нозе иконата, ние тъпчем Самия Христос?

Стефан, като показал на царя една монета с царско изображение, запотал:

- Какво ще стане с оня, който би потъпкал с нозе това изображение? Не ще ли заслужава той най-строго наказание?

- Разбира се! Най-строго ще бъде наказан оня, който хули царското изборажение.

- А какво строго наказание заслужава оня, който хули изображението на Божия Син и на Неговата пречиста Майка?

След това хвърлил монетата на пода и взел да я тъпче с крак.

Царедворците се нахвърлили на Стефан и искали да го хвърлят в морето, но Копроним заповядал да го затворят в тъмница. В тая тъмница мъченикът намерил повече от триста затворници, заключени, както и той, за почитане на иконите. Всички вече били претърпели тежки мъчения и очаквали смърт за твърдостта си във вярата, но се утешавали чрез молитва и упование на Бога.

Дохождането на св. Стефан още повече подвигнало духа на затворниците. И денем, и нощем тъмницата кантяла от молтви и псалмопения. Тя повече приличала на храм, отколкото на затвор. Много народ се трупал около тъмницата, за да получи благословение или съвети от преподобния, или пък да се помоли за ония, които така мъжествено страдали за светата истина.

Съобщили на царя за това. Той заповядал да изведат Стефан от тъмницата и да го предадат на смърт. Иконоборците го влачили по улиците, като го обсипвали с хули и му нанасяли жесток побой. Най-после един от тях му нанесъл тежък удар по главата и сложил край на живота му. Това станало в 767 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

Страдание на свети преподобномъченик Стефан Нови

image

Преподобни Стефан бил роден в столицата на гръцкото царство - Константинопол. Родителите му се отличавали с благочестие и с любов към бедните. Имайки две дъщери, те скърбели, че Бог не им давал син, тъй като желаели да имат наследник от мъжки пол. Стараейки се да привлекат към себе си Божията милост, те правели добрини на бедните и усърдно се молели на Господа, измолвайки от Него раждането на момченце. А особено ревностно изливала сърцето си в слъзни молитви пред Бога майката на преподобни Стефан, на име Анна, подражавайки в тази ревност на съименната й майка на пророк Самуил*.

* Майката на пророк Самуил дълго време била безплодна. При евреите безплодието се считало за знак за лишаване от Божията милост и било позорно. Затова Анна със сълзи молила Бога да й дарува детенце, при което дала обет - ако й се роди дете, да го посвети в служба на Бога. Молитвата й била чута; родил й се младенец от мъжки пол, който, като дар на Божията милост, бил посветен от родителите на Бога и бил възпитаван при Иерусалимския храм. Бел.ред.

В един от петъците, стоейки на молитва във Влахернския храм*, тя обърнала взора си към иконата на Пречистата Владичица и я помолила със сълзи да й дарува син; при това тя дала обет на Майката Божия - ако молитвата й се изпълни, да принесе детето в дар на Единородния Син и Слово Божие, въплътен от Пречистата.

* Знаменитият Влахернски храм се намирал във Влахерна - местност в Константинопол, почти на самия бряг на Мраморно море. Тук имало чудотворна икона на Пресвета Богородица; тук била и нейната дреха, съхранявана в специално ковчеже, която била донесена във Византия през V век. Бел.ред.

Уморена от дългата молитва и от сълзите, тя се унесла в дрямка в храма и по време на дрямката видяла нашата Владичица, Пресвета Богородица, сияеща с неизказана красота. Небесната Царица се обърнала към нея със следните думи:

- Иди си с мир, жено, защото имаш в утробата си син, според молбата ти.

Като казала това, Владичицата станала невидима. А Анна, като се сепнала отначало от уплаха, после дошла в голяма радост и като се върнала у дома, действително почувствала, че е заченала в утробата си.

В това време, при благочестивия гръцки цар Анастасий (тук се има предвид император Анастасий II, 713-715, бел.ред.), бил избран и възведен в патриаршеско достойнство в Цариград свети Герман (патриарх Герман I управлявал Византийската църква от 715 г. до 730 г., бел.ред.). В деня на интронизацията на новия патриарх тълпи от народ се стекли в храма "Света София", за да видят новоизбрания светител. Сред народа се намирала и Анна, вече непразна, със своя мъж. В това време, докато стояла в църквата, се случило така, че патриархът минал покрай нея. Анна възкликнала, обръщайки се към светителя:

- Благослови, отче, заченатото в моята утроба!

Като я погледнал и като прозрял бъдещето с вътрешните си очи, патриархът рекъл:

- Да благослови Господ по молитвите на светия първомъченик!

С тези думи той предсказал, че Анна ще роди дете от мъжки пол, което ще бъде наречено Стефан, в чест на първомъченик Стефан. Пророчеството на светия патриарх било съпроводено и като че ли се потвърждавало от чудесно знамение: когато той го произнесъл, от устата му заедно с думите излязъл и огнен пламък, което Анна ясно видяла (както тя после казала, потвърждавайки думите си с клетва)!

Когато изминал определеният брой дни, Анна родила младенец от мъжки пол; и му било дадено името Стефан (това станало през 715 г., бел.ред.). А на вечерта на Велика събота новороденият младенец бил кръстен от самия патриарх.

В деня на своето очистване щастливата майка взела младенеца и го занесла в църквата "Пресвета Богородица" във Влахерна и като го държала в ръцете си, застанала пред честната икона на Небесната Царица, пред която преди това се молила за даруването  й на син. Гледайки към иконата, тя казала:

- Приеми, Пречиста, този мой възлюбен син, когото ти ми подари; приеми този, когото още преди зачатието обещах да посветя на теб и на твоя Единороден Син. След Бога, на теб го поверявам. Ти му бъди и Майка, и Възпитателка, и Грижовница за него.

Като казала това и много друго и като се помолила пред светата икона, тя се върнала у дома си и с цялото си усърдие се грижела за своя син.

Между това, след Анастасий, на царския престол встъпил Теодосий (Теодосий III Адрамитен, царувал от 715 г. До 716, бел.ред.), а след него Лъв Исаврянин (Император Лъв Исаврянин царувал от 716 г. до 741 г. Той се наричал Исаврянин, защото бил родом от Исаврия, провинция, разположена в южната част на Мала Азия. Бел.ред.).

През цялото това време блаженият Стефан растял тялом и укрепвал духом, изучавайки божествените писания. При помощта на Божията благодат той преуспявал в разум и Божия премъдрост, понеже проявявал голяма ревност към четене на свещените книги, поучавайки се ден и нощ в Божия закон; той особено обичал да чете творенията на свети Иоан Златоуст.

В Божията Църква настъпили големи смутове заради иконоборческата ерес, най-ревностният последовател на която бил самият цар, Лъв Исаврянин. Той станал иконоборец под влияние на еврейските влъхви, за което съществува такова предание.

Няколко години преди Лъв Исаврянин да стане цар, няколко евреи, произхождащи от Лаодикия Финикийска, отишли при Изиф, един от арабските князе. Пророкувайки лъжливо и извършвайки магии, те му обещали четиридесет години живот и господство над арабите, ако заповяда в цялото си царство да изхвърлят светите икони от църквите и да ги унищожат. Изиф им повярвал и издал заповед: честните икони навсякъде да бъдат изхвърлени от църквите и да бъдат предадени на огън. Но Господ, Бог на отмъщенията, го поразил, така че той умрял, без да преживее и една година. Неговият син, като станал княз вместо баща си, искал да предаде тези магьосници на люта смърт, като лъжливи пророци; но те, спасявайки се от княжеския гняв, напуснали Арабия и избягали в Исаврия.

Веднъж те отдъхвали там около един воден извор. И ето, покрай тях минал един младеж - исаврянин на име Лъв, човек с висок ръст и много красив. Той пожелал да отдъхне до същия извор и като се отбил от пътя, седнал заедно с тях. Като по-гледнали към младежа, влъхвите започнали да му предсказват, че той ще стане цар в Гърция. Бидейки от незнатен произход и при това беден, едва изкарващ прехраната си посредством едно примитивно ръкоделие, Лъв не им повярвал. Но те настойчиво повтаряли своето пророчество, казвайки, че той непременно ще стане цар, ако им се закълне, че когато приеме царството, ще направи това, което го помолят тогава. И той им се заклел в намиращата се недалеч от това място църква "Свети Теодор" да изпълни молбата им; след тази клетва се разделили.

Скоро след това този младеж бил зачислен във войската от патриция Сесиний и тук бързо се издигнал и станал спатарий (царски оръженосец и телохранител, бел.ред.). После император Анастасий II му дал титлата патриций и го назначил за областен началник в Мала Азия. След смъртта на Анастасий за цар бил провъзгласен Теодосий, но Лъв не го признал и повдигнал въстание. По Божие допущение му се удало да свали от власт Теодосий и сам да завладее царския престол. Отначало той бил благочестив и православен цар, но после се отклонил към нечестие, защото скоро при него дошли същите влъхви, които чрез магии му предсказали царуването. Те напомнили на Лъв за неговото обещание, подкрепено с клетва, и казали, че сега е настанало времето да изпълни това, което щели да го помолят. Царят ги попитал:

- Какво искате от мен?

А те, бидейки врагове на Христа и на християнската вяра, не го помолили нито за злато, нито за сребро, нито за някакви други съкровища, но поискали той да изхвърли светите икони от Божиите църкви.

- Царю! - казали те, - ако сториш това, Бог ще съхрани царуването ти за много години, а ако не го сториш, скоро ще се лишиш и от царството, и от живота си.

Помнейки, че първото пророчество на тези влъхви - че ще получи царството, се изпълнило, Лъв се боял, че ще се изпълни и това пророчество за загубата на царството заедно с живота си, ако не ги послуша. Затова той издал указ, в който заповядал светите икони да се изхвърлят от църквите и от домовете и да се тъпчат с нозе; при това нечестивият цар нарекъл иконите идоли, а покланящите им се - идолопоклонници.

И настанал голям смут в църквата Христова, тъй като едни се подчинявали на царската заповед, изхвърляли честните икони и ги тъпчели, а други се съпротивлявали на царя и претърпели много мъки за иконопочитанието. Константинополският патриарх свети Герман също не се приобщил към царското зловерие и силно се съпротивлявал срещу нечестивата заповед на Лъв. Заради това царят с безчестие изгонил светеца от патриаршеския престол, а на неговото място поставил един свой съмишленик - еретик, на име Анастасий (Константинополският патриарх Анастасий управлявал Църквата от 730 г. до 753 г. Бел.ред.). И тогава мнозина епископи и клирици претърпели различни мъчения за това, че се покланяли на светите икони.

В Цариград, при църквата "Света София", се намирало едно грамадно здание, наричано дом на любознателността. В него от древни времена били събрани множество книги, на брой повече от триста хиляди. Заради книгите тук пребивавали много от най-учените и най-мъдрите мъже, които царят нееднократно се опитвал да отклони към своята нечестива ерес, но винаги неуспешно. Тогава той заповядал да покрият този дом със сухи клони и да го подпалят и така го изгорил заедно с книгите и с намиращите се там учени хора. А новопоставеният патриарх Анастасий, за да угоди на царя, заповядал да снемат и да хвърлят на земята образа на Спасителя, който се намирал върху медните врати при споменатия дом.

Изпълнявайки патриаршеската заповед, един воин поставил стълба и започнал да се изкачва по нея към образа с намерението да го хвърли. Но случилите се там благочестиви жени, като се разпалили от ревност по благочестието, дръпнали стълбата под него и я съборили на земята; воинът паднал, ударил се лошо и умрял. А жените бързо се скрили в църквата, където по това време се намирал патриархът, който стоял на святото място като "мерзост на запустението"*, заместила светейшия Герман.

* Изразът "мерзост на запустението" е взет от книгата на пророк Даниил (Дан. 9:27; ср. Мат. 24:15); той е отнесен към Анастасий, за да се посочи неговото недостойнство да бъде заместник на светителя Герман. Бел.ред.

Като видели патриарха, жените започнали високо да го наричат разорител на светите догмати, наемник и вълк, разпръснал овцете, а не истински пастир на стадото Христово; след това започнали да хвърлят камъни по него. Патриархът, като се изплашил, незабавно се отправил при царя и му известил какво безчестие са му нанесли жените. Разгневеният цар изпратил войници, за да накажат жените, нанесли безчестие на патриарха, и тези свети жени били посечени заради проявената ревност по благочестието. Тогава настъпила голяма скръб за православните. Мнозина от тях били затворени в тъмница и били държани в окови; други били подложени на безпощадни мъчения и били убити, а някои оставяли домовете, селата и именията си и скривайки се от ръцете на мъчителите си, бягали в пустинята.

Родителите на Стефан също искали да избягат от жестокото гонение срещу православните, за да запазят непорочно благочестието си. Те чакали само синът им да порасне, за да го посветят в служба на Бога в монашески чин, както били обещали на Майката Божия. Но при това те не искали да отдават Стефан нито в един от византийските манастири, които били препълнени с бягащи от гонителите. Предпочитали да посветят сина си на Бога на Авксентиевата планина, намираща се във Витиния и получила наименованието си от преподобния отец Авксентий, който първи се поселил там, търсейки безмълвие. Това място било уединено и отдалечено от всякакви светски вълнения. След Авксентий тук се подвизавал Сергий, ученик на Авксентий и подражател на неговото свято житие, след Сергий - изпитаният в добродетелите Вендиан, след това - блаженият Григорий, а след него - преподобният Иоан. При него родителите на Стефан довели 16-годишния си син и като поверили момъка на светия старец, го умолявали да облече сина им в ангелския образ и да го научи да служи на Бога. Като погледнал Стефан и видял с прозорливите си очи благодатта Божия в него, старецът рекъл:

- Наистина, Духът Божий почива върху този момък.

И той приел с любов блажения момък, постригал го в монашески чин и започнал да го наставлява в подвизите на безмълвното жителство.

Като приел ангелския образ, блаженият Стефан водел и ангелски начин на живот, явявайки се съвършен монах. Той не намалявал поста и молитвата, имал кротък нрав, смирено сърце, дух умилен, постоянно пребивавал в мълчание, съблюдавал чистотата на тялото и непорочността на девството, с живота си бил образец за истинска нищета и пустинническо нестяжание. Безропотно носел подвига на монашеското послушание и старателно изпълнявал всичко, което му възлагали, проявявайки усърдие във всичко и отличавайки се с трудолюбие. Водата, необходима за пиене, носели от място, твърде отдалечено от пещерата, в която се подвизавал Стефан. Той носел от отдалечени места не само вода, но и всичко друго, което било нужно, изнурявайки тялото си с непосилен труд. При това блаженият Стефан никога не се оплаквал от тежестта на подвизите, нито веднъж не възроптал, и заедно с послушанието проявявал към своя преподобен наставник нелъжлива и нелицемерна любов. А за другите му добродетели, подвизи и трудове, в които той се упражнявал още от младостта си, кой може да разкаже?

Наставникът на блажения Стефан, преподобният Иоан, като виждал усърдието му в монашеските подвизи, се радвал духом и подобно на вятър, раздухващ пламъка в тлеещите въглени, със своите боговдъхновени беседи и наставления разпалвал в сърцето на блажения желание за още по-големи подвизи за Божия слава, още по-топла любов към Него и страх Божий. При това самият той бил мъж, съвършен в добродетелите, бил изпълнен с Божия благодат и бил награден от Бога с дара на прозорливостта.

Веднъж блаженият Стефан, като изпълнил някакво послушание и като се върнал при своя наставник, видял, че той бил подпрял главата си на прозорчето на пещерата и горчиво плачел. Стефан се спрял и зачакал кога светият старец ще му преподаде обичайното благословение. Дълго стоял в мълчание, учудвайки се от горчивото ридание на стареца, без да смее да го попита за причината. Но старецът сам му рекъл:

- Възлюбени синко, ти си виновник за моята печал, за теб така горчиво плача; защото Господ ми откри, че при теб това място ще процъфти и ще се прослави, но иконоборците ще го разорят и ще го опустошат.

Като чул това от своя учител, блаженият Стефан въздъхнал тежко и попитал:

- Кажи, свети отче, всичко, което Господ ти откри относно мен; какво ще се случи с мен? И няма ли да загина, развратен от еретическото учение на иконоборците?

Старецът отговорил:

- Не, чедо мое, това никога няма да се случи с теб; но само те предупреждавам с думите на апостола: "гледай (...) колко внимателно трябва да постъпва(ш)" (Еф. 5:15); защото е писано: "който претърпи докрай, той ще бъде спасен" (Мат. 24:13).

Това и много друго изказал той на Стефан и му съобщил всичко, което щяло да се случи с него в бъдещето.

По това време умрял бащата на блажения. Като узнал за това, той взел благословение от своя духовен отец, отишъл в Константинопол и там почел с подобаващо погребение своя плътски родител; след това продал целия останал след него имот и раздал парите на бедните. Като уредил тези дела, той взел със себе си майка си и една от сестрите си (другата сестра на светеца вече била постригана в монашество в един от Византийските девически манастири) и ги настанил в женския манастир, създаден и осветен от преподобния Авксентий, който го нарекъл: "Трихинарий", тоест влакнен, космен. Това название било дадено на манастира, заради трудния и неудобен път, който водел към него, и заради тежестта на монашеския живот в него, защото манастирът се отличавал със строгостта на устава си и населяващите го монахини били длъжни да ходят облечени във власеници. В този манастир свети Стефан постригал в монашество майка си и сестра си; а самият той се върнал при преподобния си наставник и като живеел заедно с него, се упражнявал в обичайните монашески подвизи и трудове.

След като минало известно време, неговият духовният отец и учител, преподобният Иоан, отишъл с мир при Господа. Като поплакал над него, светецът отишъл да извести за смъртта му намиращите се наблизо пустинници и всички, като се събрали, с плач и ридание и с подобаващо пение предали на погребение честното тяло на преподобния Иоан. След това блаженият Стефан започнал сам да се подвизава в пещерата, бидейки на възраст малко повече от 30 години.

Като наследил пещерата на преставилия се в Господа свой свят учител и на другите, живели по-рано в нея преподобни отци, блаженият Стефан станал наследник и на тяхното съвършено, преизпълнено с добродетели житие. Затова при него започнали да идват пустинници от околните места, желаейки да живеят заедно с него и да го имат за свой наставник и учител. Към тяхното число принадлежали: Марин, мъж добър и благонравен, Иоан и Христофор, Захария, мъж благочестив и накрая, двама злобни човеци, Сергий и Стефан, за които ще стане дума по-долу. При преподобния Стефан дошли и шестима други мъже, чиито имена са записани в книгата на работещите за Христа Господа. По този начин се образувал манастир, чиито братя непрестанно се предавали на монашески подвизи, имайки свети Стефан за свой игумен. Всички изкарвали прехраната си с пот на челото и с труда на ръцете си; а преподобният Стефан владеел изкуството добре да преписва книги; като ги преписвал и ги продавал, той, по този начин, хранел себе си и другите. И Бог, Който хранел Израиля в пустинята, изпращал всичко потребно и на тези Свои раби, така че върху тях се изпълнили Евангелските слова: "първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде" (Мат. 6:33).

С увеличаването на учениците му блаженият Стефан видял, че безмълвието му, към което така се стремял, било нарушено. Тогава светецът повикал Марин и му поверил началството над манастира и грижата за него. А сам той се оттеглил на друго място в тази планина и си построил неголяма килия, в която и се затворил, бидейки на 42 години (това станало през 756 г., бел.ред.). Тази килия нямала покрив. Като пребивавал в нея известно време в съвършено уединение и безмълвие, светецът непрестанно беседвал с Бога, предавайки се на молитва. Но и на новото място на своето подвижничество блаженият Стефан не могъл да избегне желаещите да получат от него полза за душата си. Както не може да остане незабелязан град, който стои на върха на планината и както не може да се скрие човекът, носещ аромати със себе си, така не може да се укрие и да се скрие от хората добродетелният човек, възкачил се на висотата на съвършенството, като на някаква планина и благоухаещ с добри дела, като с аромати. Така станало и с блажения Стефан. Славата за неговия подвижнически живот се разпространила надалеч и както пчелите, летейки, се спускат към меда, така и търсещите спасение отвсякъде се стичали при преподобния, желаейки да получат назидание за себе си от поучителните му беседи и от самото му житие. Сред стичащите се при преподобния имало не само мъже, но и жени. От тях особено внимание заслужава една благородна вдовица на име Анна. Като останала след смъртта на мъжа си твърде млада и без деца, тя продала целия си имот и раздала парите на бедните. След това, като дошла при преподобния Стефан, била постригана в монашески образ и изпратена в девическия манастир "Трихинарий".

 

image

В това време умрял цар Лъв Исаврянин. На неговото място дошъл синът му Константин Копроним, който още по-силно от баща си въстанал срещу Църквата Божия, изхвърляйки светите икони от храмовете и изгаряйки ги с огън. Изобличители на неговото нечестие станали мнозина преславни и премъдри мъже от монашеския чин, които му доказали неправотата му и го изобличили в ерес. Тогава Копроним пламнал от неукротима злоба против монасите, като ги подложил на жестоки гонения и като ги хулел по всякакъв начин. Той нарекъл монашеския образ дреха на тъмнината, а самите монаси назовал идолопоклонници за това, че те с голямо усърдие отстоявали поклонението на светите икони. Заедно с това беззаконният цар събрал голямо множество неразумни хора, послушни на неговите нареждания, и им заповядал да положат клетва, че няма да се покланят на светите икони, но ще започнат да ги наричат идоли, че няма да имат общение с монасите, нито ще приемат Пречистите Тайни от ръцете им и че всеки, на когото се случи да срещне монах, ще хвърля камъни по него, и ще го нарича помрачен, син на тъмнината и идолопоклонник.

Докато станало всичко това, умрял злочестивият Константинополски патриарх Анастасий, когото Лъв Исаврянин възвел на патриаршеския престол след свети Герман. На мястото на Анастасий Копроним възвел на патриаршеския престол един съименен на него монах - Константин, който му бил и съмишленик (има се предвид Константинополският патриарх Константин II, който управлявал Византийската Църква от 754 г. до 766 г., бел.ред.). При това нечестивият цар го възвел на патриаршеския престол само със своята власт, без съборен избор; сам го възвел и на амвона, сам поставил и омофора върху него, възгласявайки, че е достоен за патриаршеския сан. След това и двамата - и царят, и новият патриарх, като се посъветвали помежду си, разпратили грамоти по всички градове, свиквайки всички епископи в царстващия град на събор за осъждане и унищожаване на иконопочитанието. И тогава в Константинопол се извършили големи беззакония. Даже свещените съсъди, в които се извършвали Божествените Тайни, били тъпкани с нозе, тъй като върху тях се намирали свещени изображения. Светите икони били хвърляни - едни - в блатата, други в морето, трети в огъня, а други били насичани на парчета със секири. От иконите, които били изписани на църковните стени - едни изстъргвали с желязо, а други замазали с боя. Беззаконниците не пощадили и благолепната църква "Пресвета Богородица" във Влахерна, която била разкошно украсена с изображения на всички събития от земния живот на Господ Иисус Христос, започвайки от Неговото въплъщение и завършвайки с разпъването и възкресението Му. Беззаконният цар Копроним заповядал да се унищожат всички иконописни украшения на тази църква, блестящи със злато и скъпоценни камъни и като че ли я разголил, лишавайки я подобно на царица от багреница; в замяна на това той заповядал да изрисуват по стените  й изображения на дървета, животни и птици. И в това време се изпълнили словата Давидови: "Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм, Иерусалим обърнаха на развалини; труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии - на земните зверове" (Пс. 78:1-2). Защото тогава иконоборците изхвърляли от църквите и мощите на светиите и ги хвърляли или в огъня, или в морето, или пък ги влачели извън града и ги хвърляли в пропастите и в блатата. А тези, които дръзновено отстоявали честта на светите икони и мощи, злочестивите еретици безмилостно измъчвали и ги предавали на горчива смърт, проливайки кръвта им като вода, като оставяли без погребение телата им и ги хвърляли за храна на хищните птици и зверове. И тогава за всички православни настъпила голяма скръб, каквато не е имало от самото начало на света.

Спасявайки се от преследванията, повдигнати срещу православните, много монаси напуснали Константинопол и се притичали при преподобния Стефан, надявайки се да намерят при него благ съвет и душеполезно наставление. Светецът дълго ги утешавал с богомъдрите си слова и ги учел твърдо да стоят в благочестието, без да се боят дори и да пролеят кръвта си за светите икони; а тези, които нямали достатъчно мъжество и се бояли от мъченията, били съветвани от него да бягат в други страни, където нямало гонения. Тогава всички византийски манастири запустели и в царстващия град вече не можело да се види монах. Защото едни от монасите, стоейки твърдо за православието, положили душите си, бидейки убити, а други, като желаели заедно с правата вяра да спасят и живота си, избягали в други страни и се разпръснали по цялата земя.

 

image

През 754 година, от Рождество Христово, в Константинопол бил свикан иконоборчески събор, на който присъствали 338 източни епископи, но нямало нито един патриарх, освен Константинополския лъжепатриарх Константин, еретик и царски съмишленик. За място на събора била определена Влахернската църква "Пресвета Богородица", която, като се лишила от своите иконописни украшения, приличала на пустиня или на разбойнически вертеп. В тази църква се събрали всички пристигнали епископи заедно с беззаконния цар и с лъжепатриарха. И след дълги разисквания и препирни царят убедил всички епископи да се съгласят с него и да се присъединят към неговата безбожна и злостна хула. При това, мнозина от епископите ясно виждали заблудата на царя и на патриарха, но боейки се от царския и от патриаршеския гняв, боейки се да не би да настъпят нови бедствия за православните, те не посмели да кажат нищо противно на царя и се присъединили към нечестивото зловерие.

Впоследствие на истинския Седмия Вселенски събор, състоял се при царуването на Константин Младши и майка му Ирина*, те се отрекли от иконоборческата ерес и с покаяние се обърнали към благоверието, но сега тръгнали след нечестивия цар и патриарх, съгласявайки се с техните еретически мъдрувания.

* Има се предвид Константин VI Багрянородни, царувал от 780 г. до 797 г. Царица Ирина, негова майка и съпруга на Лъв VI, ревностна защитничка на иконопочитанието, в продължение на 10 години управлявала държавата вместо сина си и след него отново царувала до 802 г. Бел.ред.

И там били съставени следните злочестиви и богомерзки лъжедогмати:

1. Заповядвало се светите икони да бъдат считани за идоли.

2. Всички покланящи се на светите икони били предадени на анатема, при което била провъзгласена анатема и за свети Герман, който бил Константинополски патриарх преди еретика Анастасий (беззаконните еретици, сами бидейки проклети, проклели светия и праведен човек, но Бог го благословил, така че се сбъднало Писанието: "Те проклинат, Ти пък благослови" (Пс. 108:28).

3. Заповядвало се да се изповядва, че не само светиите след смъртта им, но и самата Божия Майка не могат да ни помогнат със своето ходатайство.

4. Забранявало се апостолите, мъчениците, изповедниците, преподобните и всички, угодили на Бога, да бъдат наричани свети.

5. Този нечестив събор, приел такива определения, се причислил към първите шест вселенски събора и се заповядвало да бъде назоваван Седми вселенски събор. А всеки, който не признаел този събор, се подлагал на анатема, подобно на Арий, Несторий, Евтихий и Диоскор*.

* Арий, Несторий, Евтихий и Диоскор са били ересиарси. Арий учел, че синът Божий е тварно същество, което няма еднакво достойнство с Бог Отец. Несторий учел, че Иисус Христос не е истински Бог, а е човек, удостоен с особена Божия благодат, заради светостта на живота си. Евтихий и Диоскор били представители на монофизитската ерес, учеща, че в Иисус Христос има само една природа - божествена, която била погълнала човешкото му естество. Първи изказал тази мисъл Евтихий - архимандрит в един от константинополските манастири. А Диоскор (който бил Александрийски патриарх от 444 г. до 451 г.) станал неин ревностен защитник. Бел.ред.

След патриарха най-важните епископи на този събор били: Теодосий, епископ Ефески, Константин Никомидийски, Наколий - Наколийски, а също Сисиний и Василий.

Като извършили беззаконното дело, епископите подписали съставените определения, така че върху тях се изпълнили словата на Писанието: "беззаконието"излезе "из Вавилон от старейшините-съдии, които бяха уж управници на народа" (Дан. 13:5); и още: "Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха с нозе дела Ми; милия Ми дял направиха пуста степ" (Иер. 12:10). След завършването на съборните съвещания епископите, участващи в събора, научили народа с веселие тържествено да възглася: "Днес стана спасение за света, защото чрез твоите грижи, царю, ние се избавихме от идолите".

 

image

imageМеждувременно беззаконният цар Константин Копроним чул за преподобния Стефан, подвизаващ се на Авксентиевата планина. На царя станали известни и неговото благочестие, и добродетелният му живот, и това, че той бил премъдър в Свещеното Писание, и това, че славата за него се разпространила надалеч, така че всички го поставяли наред с древните свети отци, и накрая това, че той бил ревностен иконопочитател, поучаващ и другите да се покланят на светите икони.

Като узнал всичко това, Копроним намислил да прелъсти блажения Стефан и да го приведе в единомислие със себе си, надявайки се, че ако го привлече на своя страна, с това ще придаде особена твърдост и сила на своето зловерие.

И ето, той повикал един от своите приближени патриции, на име Калист, който бил първо лице в държавния съвет. Калист бил изкусен и красноречив оратор и нечестивият цар се надявал на силата на неговото изкуство. Той му заповядал да отиде при преподобния и да му възвести царска заповед, според която той трябвало да се откаже от иконопочитанието и да се подпише под определенията, съставени на беззаконния иконоборчески събор. При това чрез Калист царят изпратил на преподобния и различни дарове, но не злато и сребро (защото знаел, че преподобният не се нуждае от това), а различни плодове, с които преподобният обикновено се хранел: фурми, бадеми и смокини.

Като дошъл при преподобния (през 763 г., бел.ред.), Калист му предложил даровете и след това се обърнал към него с изкусно съставена реч, в която дълго го убеждавал да се подчини на царя и да се подпише под определенията на иконоборческия събор. Калист се стараел да подкрепи думите си с изречения от свещените книги, претълкувайки по своему някои места от Писанието. Но светецът намирал мъдри възражения на всички думи на Калист и накрая му казал с дръзновение:

- Няма да подпиша определенията на вашия събор, изпълнен с лъжа и неправда, защото не искам да нарека горчивото - сладко, нито тъмнината - светлина, за да не навлека на главата си пророческото проклятие*, а от царските заплахи не се боя и за светите икони съм готов да приема дори и смърт.

* Тук се имат предвид следните думи на пророк Исаия: 
"Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво!" (
Ис. 5:20). Бел.ред.

След това той протегнал ръката си и като събрал пръстите си в шепа, рекъл:

- Дори да ми остане кръв само колкото тази шепа, и тогава не бих се побоял да я пролея за изображението на моя Христос. А даровете, които ми донесе от твоя цар, отнеси обратно; защото искам да постъпя съгласно със светото Писание, което казва: "Елеят на грешния да не помаже главата ми", и еретическа храна да не услади гърлото ми (Пс. 140:5, слав.)

След като не постигнал нищо, Калист се върнал обратно и разказал на царя всичко, което чул от Стефан. Царят, като го изслушал, изпаднал в силна ярост и веднага го изпратил заедно с войници на Авксентиевата планина със заповед да задържи преподобния, да го отведе в намиращия в подножието на планината манастир Трихинарий и да го затвори там в тъмница. Калист и изпратените с него войници така и направили: нападнали килията на светеца, разбили вратата и като извлекли преподобния без никакво милосърдие, го отвели в манастира "Трихинарий", където го заключили в тъмница. Заедно със свети Стефан били хванати и отведени в същата тъмница и всички негови ученици. Войниците застанали пред вратите и пазели всички затворени, очаквайки по-нататъшните разпореждания на царя.

Намирайки се в затвора, блаженият Стефан и всичките му ученици дръзновено пеели:

- "На пречистия Твой образ се покланяме, Благий" (стихир на празника Пренасяне неръкотворния образ на Господ Иисус Христос, бел.ред.).

И те престояли в тъмницата шест дни, като през цялото време изобщо не вкусили храна. На седмия ден пристигнала заповед от царя да върнат Стефан обратно в килията му; защото тогава царят получил известие, че скитите са нападнали царството му. Възнамерявайки да отблъсне нашествието на скитите, царят временно отложил преследването на преподобния.

 

image

Но Калист, имайки против него еднаква злоба с царя, тайно повикал при себе си един от учениците на блажения, а именно - Сергий, за когото искахме да разкажем. Калист го прелъстил с лъстиви думи и с голямо количество злато и сребро, като го склонил да съчини различни клевети срещу преподобния. Постъпвайки така, той се надявал, че е по-вероятно да повярват на клеветите, измислени от ученик на преподобния, защото ще помислят, че за Стефан ще свидетелства човек, познаващ живота му. А Сергий, като втори Иуда, като възлюбил среброто и златото, предал своя учител и започнал трескаво да обмисля как да оплете мрежа от лъжливи клевети срещу светия и невиновен в нищо отец. Но в целия му непорочен живот той не можел да намери, като в слънцето, нито едно петно; затова, като излязъл от манастира на свети Стефан, подобно на заблудена овца, напуснала стадото, завързал дружба с един царски чиновник, на име Авликалам, който събирал данъци за царя в Никомидия; него той и направил съучастник на своята злоба и двамата заедно търсели лъжливи обвинения срещу светеца.

Като се съгласили един с друг, те съставили обширен донос, в който казвали, че уж Стефан хулел царя и се гнусял от него като от еретик и че уж смущавал народа и подбуждал всички, които идвали при него, да въстанат против царя. И много други клевети съставили против преподобния, за които няма да споменаваме, за да избегнем многословието и да не оскърбим слуха на читателите (защото нечестивите клеветници наговорили много неподобаващи неща). Беззаконниците написали и за блажената Анна, която, като оставила суетния свят, била постригана в ангелски образ от ръката на преподобни Стефан и водела монашески живот в Трихинарийския манастир. Клеветниците я набедили, че тя нощем уж ходела при него, предавайки се заедно с него на нечист грях. Те привлекли към участие в клевета една робиня на блажената Анна, като я уговорили да свидетелства за същото; като награда за това й обещали не само свобода и голямо количество злато, но и че ще я омъжат за един високопоставен мъж, служещ при царския двор.

Като съставили този, изпълнен с клевети донос, и като приложили към него лъжесвидетелството на робинята, Сергий и Авликалам изпратили всичко това с един войник при царя, който тогава се намирал в скитската страна.

 

image

Когато царят прочел изпратения до него донос, силно се зарадвал и веднага изпратил писмо до своя наместник в Цариград, Антит, в което му заповядвал да отиде в женския манастир, разположен на Авксентиевата планина, и като измъкне оттам монахинята, да я изпрати при него. Щом получил тази царска заповед, наместникът незабавно се отправил към Трихинарийския манастир, с множество въоръжени войници. Като дошли до манастира, те го нападнали с извадени мечове. В това време всички монахини се били събрали в църквата и пеели третия час; като видели нападащите манастира войници, те изпаднали в голям ужас и едни от тях се скрили в олтара под божествения престол, а други се опитали да избягат в планината; но войниците хванали всички. Тогава престарялата игумения на манастира, като излязла пред войниците, дръзновено им казала:

- Какво правите, като уж се наричате християни? Защо нападнахте посветените на Бога невести Христови, които не са ви сторили никакво зло?

Те отговорили:

- Предай ни Анна, Стефановата блудница; царят я изисква от вас.

Тогава игуменията, като повикала Анна заедно с една друга монахиня, Теофания, започнала да ги наставлява да се пазят от вражеското изкушение и безстрашно да стоят зад невинността на своя свят и преподобен отец и учител - Стефан. После, като ги поверила на Божието застъпничество, тя ги пуснала при войниците.

 

image

Войниците, като взели монахините под стража, незабавно ги отвели при царя, а той заповядал да ги разделят и да пазят всяка поотделно. После, като повикал Анна при себе си, царят започнал да й говори така:

- Без никакви съмнения вярвам на това, което ми казаха за теб. Затова те повиках, за да разкажеш доброволно и без да криеш нищо, с какво те прелъсти този магьосник и беззаконен човек, като те подбуди да оставиш имота си, да счетеш за нищо благородния си произход и да се облечеш в монашеска одежда? Той е направил всички това, както дочух, за да станеш негова блудница. И какво толкова намери в него, че се прелъсти от него и беззаконно блудстваш с нечестивеца?

Като чула от царя такива скверни думи, блажената и целомъдрена Анна казала:

- Не, царю! Не за това оставих наследството, преминало при мен от родителите ми, не за това оставих и роднините си, и всички прелести на този свят, за да поробя душата си на плътските страсти и на блудството. А тези, които са ме наклеветили в това, по думите на Давид, "изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова" (Пс. 139:4). Пред теб е моето тяло и на каквито и мъчения да го подложиш, аз няма да изменя на истината. Докато духът ми бъде в тяло, не ще чуеш от мен нищо друго, освен това, че Стефан е свят и праведен мъж и е виновник за моето спасение.

Когато царят чул тези думи, той силно се удивил и мълчал в продължение на цял час. После заповядал да отведат Анна под стража, а Теофания да отпратят обратно в манастира. Като се върнала, тя разказала на игуменията и на преподобния за всичко, което се случило.

След като минало известно време, Копроним се завърнал от войната в Константинопол. Тук той заповядал да затворят монахинята Анна в мрачна и страшна тъмница, а после изпратил при нея своя кувикуларий (слуга в царската спалня; в повечето случаи - едно от най-приближените лица до царя, бел.ред.). Той, като отишъл при Анна, започнал да й говори:

- Съжали се над себе си, жено, и като свалиш от себе си черните одежди, избери честния живот. Тогава ще живееш в двореца с царицата, само утре на разпита изповядай пред всички истината за себе си и за Стефан. Тук има една робиня, която знае всичко и е готова да каже в лицето ти за вашите дела. И ако пожелаеш да скриеш нещо, тя ще те изобличи. Тогава аз, като съдия и защитник на правдата, ще раздробя тялото ти на части и ще направя така, че ще узнаеш какво може да направи царят и какво Стефан, който те е съблазнил. А ако послушаш моя добър съвет и откриеш Стефановите блудни дела, ще се удостоиш с големи почести от нас.

Като чула тези думи, света Анна тежко въздъхнала, просълзила се и после отговорила:

- Каквото желае царят, нека го направи. А аз не искам да говоря неправди срещу светия и преподобен отец. Нека да се изпълни волята Господня!

На другия ден, сутринта, царят излязъл от двореца си и като застанал на едно възвишение пред целия насъбрал се народ, заповядал да изведат от тъмницата целомъдрената Анна и да я съблекат гола, за да я опозорят пред всички. Пред погледа на светицата положили цяла връзка тояги и поставили пред нея лъжесвидетелката - нейната робиня. Невинната жена стояла гола пред всички, оградена от нечестивите само със срам, който имала вместо дреха. Когато я попитали за това, за което я клеветели, тя мълчала, подражавайки на своя господ, Който "не даде отговор"(Иоан. 19:9; ср. Мат. 26:6327:12-14; Марк. 14:61; 15:5; Лук. 23:9) на неправедните Си съдии. Между това безсрамната рабиня лъжесвидетелствала срещу нея, потвърждавайки лъжата и представяйки я за истина. Тогава отново започнали да принуждават блажената Анна да каже, че С




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4634104
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031