В името на Отца и Сина и Светия Дух! В днешната притча за безумния богаташ е казано, че някой си човек решил, че богатството му не се побира вече в неговите помещения и си мислил, преди да заспи, лежейки в леглото си: „Ще направя хранилище за богатството и ще кажа на душата си: „Душо, яж, пий и се весели, почивай си”. И в този момент, когато той помислил така, му се явил Господ и казал: „Безумен си ти, човече, защото в тази нощ ще трябва да умреш”. И, разбира се, от нас се иска сякаш, да поосъждаме днес този богат човек, а в негово лице въобще всички богаташи в света, които постъпват така.

Но всъщност, животът е много по-сложен, отколкото нашата представа за него. Затова, светите отци, тълкувайки тази притча в различни интерпретации, са единни в едно, че само по себе си богатството не е грях. Бог е допуснал едни хора да имат повече, други по-малко и направил това по Своята премъдрост. Понеже всеки човек, както казва свети Йоан Златоуст, има своя мярка за изкушенията. Някой повече се поддава на завистта, някой на гнева, някой на леността, а върху богатите хора връхлита цял ураган: от една страна осъждането, защото рядко някой се примирява с тази мисъл, че богатството у другия е натрупано по праведен път, а от друга - завистта, която винаги са изпитвали другите по отношение на него. Те пък, тези хора, така наречените богати, всъщност били призвани в продължение на целия си живот да споделят с тях временното тленно богатство и с негова помощ да влязат в Царството Небесно. Но мнозина, уви не устояли, и пазели тленното незнайно за какво. Те мислели да го оставят на наследниците, на децата, на внуците, но за последните това богатство, получено без труд било още една възможност да прекарат весело времето. Богатите мислели, че им принадлежи тяхното богатство, всъщност те, самите му принадлежели. Но имало и други. Примерите за това са хиляди. Още приживе, свети Йоан Златоуст могъл да посочи един или друг знатен, богат и заможен човек, който това тленно и временно обърнал в нетление. Например, той говори за това как някой построил църква на брега на морето, така че нейният звън да бъде чуван от далеко от идващите кораби, и те да знаят, че брегът и опасните скали са близко, и благодарили, че човекът се е погрижил за това. Нещо повече, той построил църква: там се извършвала Божествена Литургия, там се възнасяло неговото име. Той могъл тези пари да ги похарчи за себе си, живеейки блудно, разпътно, но той ги насочил за добро дело. Той построил красиво здание, и всеки, който се приближава към това здание, казва светителят, благословя човека, който е замислил такава красота. И, действително, казва той, временното, тленното, ненужното и гибелното се обърнало в полза не само за този човек, но и за всеки, който идва в този храм и се докосва до светинята. За всеки, който черпи Божията благодат, ще има голяма полза. Богатият човек отдавна не е между живите, споменът за него едва мъждука в човешкия род, но храмът, построен с негови средства, говори за това, че сърцето му е възлюбило Бога и Го е прославило в този камък. И така е с всяко добро дело, което прави човек.

Някога един философ, видял, че искат да продадат в робство едно разумно момче, го откупил със свои пари и го обучил. Той му дал познание за света, въвел го сред хора и, в края на краищата, този човек, когато пораснал, поблагодарил на философа, защото той обърнал тленното в нетленно. Той дал възможност на младия кълн да се развива свободно и да израсне като свободен мислещ човек. Затова е и казано в книгата на древната мъдрост : „Който спаси един човек, той е запазил от гибел целия свят”.

Ето така е призван и човекът да богатее в Бога, както е казал Христос в края на тази притча. Какво значи „да богатееш в Бога”, питаме ние? И отговаря ни църковното предание: „Това значи, че всичко, което би направил човек, трябва да се върши с любов”. Всичко да прави с тази любов, която се нарича християнска любов, жертвена. Понеже именно това отличава християнската любов от всички останали видове любов. Действително, Христос е показал в Свое лице тази най-велика степен на любов към човешкия род, когато Той не пожалил Себе Си да се предаде на разпятие, на смърт, на страшни мъки. Заради любовта към човешкия род Той претърпял страдания и, в края на краищата, възкръснал заедно с човешкото естество, обновил го в пламъка на Възкресението. Всеки би трябвало така да постъпва.

Съвсем неотдавна пред очите ми попадна надпис в интернет, който гласеше: „Въпроси, които днес не интересуват Бога”. Най-напред, удивление: откъде те могат да знаят какви въпроси интересуват Бога в настоящия момент, а какви не Го интересуват? Но, въпреки това, като вярващ човек, аз се заинтересувах и отворих страницата. Там беше написано:

Бог не пита каква кола имаш. Той пита колко хора си превозил, които не са имали транспорт! Бог не пита колко квадратни метра е твоят дом. Той пита към колко хора ти си проявил гостоприемство! Бог не пита колко дрехи имаш в твоя гардероб. Той пита на колко хора си помогнал да се облекат! Бог не пита колко е висока заплатата ти. Той пита правил си компромиси със съвестта си, за да я получиш! Бог не пита каква длъжност заемаш. Той пита вършиш ли своята работа от сърце! Бог не пита колко приятели имаш. Той пита на колко хора ти си бил приятел! Бог не пита какви съседи имаш. Той пита как си се отнасял към своите ближни! Бог не пита за цвета на кожата ти. Той пита за твоя характер!

Ето такава малка мъдрост, която, навярно, по някакъв начин е, съзвучна с морала на днешното евангелско четиво и, може би, всеки от нас, взел под внимание това, малко ще изправи своя живот, ще разбере смисъла на своето битие.

Всеки от нас счита, че с нещо е богат. Някой е богат, както той счита, с някакви духовни дарове, които той трябва да се сподели. Някой интелектуално е по-развит и знае повече и трябва също да сподели тези знания с ближните. Ние, разбира се, не сме такива богаташи, както е описано в Евангелието, нямаме никакви хранилища, които са вместят стоки и някакви ценности. Но ние имаме други ценности. Ние имаме Божествения образ, който трябва да сияе на ближния, да му открива красотата на духовния свят и това е също богатство, което трябва да споделим. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев