“Простотата разкрива, а сложността измъчва.” Св. Филарет Московски

Ние сме деца на един сложен свят. Потопени сме изцяло в динамиката и хаоса на връхлитащото ни ежедневие, чиято мощна струя помита всичко на пътя си. Неусетно сме се превърнали от личности в индивиди, от фигури в лутащи се единици по неизброимите пътища на съвременността. Нямаме време да изградим нещо цялостно, отделили сме се от всичко съществено и истинско. Без собствено верую, изпълнени с подозрения за другите и пронизани със съмнения за самите себе си.

Трептящото безпокойство е обсебило нашия мисловен стереотип, а страхът във всичките му психогенни производни ни преследва навсякъде. Ние сме боязливи и агресивни, малодушни и арогантни, несигурни във всичко, освен в желанието да живеем комфортно. В името на това сме способни на всякакви жертви-професионални и лични, обществени и съкровени. Тази съвременна диагноза е и нашето проклятие.

 

За съжаление то поразява не само невярващите в Христа, но и тези избраници, които са решили да Го следват и живеят, съобразно Неговите свети заповеди.

 

Християнството като доктрина винаги е изразявало святото и чисто учение за простота и осветеност на всеки елемент от човешкото битие. Бог като Творец на всичко видимо и невидимо, непрестанно благославя и освещава живота на поколения хора, изисквайки от тях ”На първо място да търсят Неговата правда и Неговата истина” (Мат 6:33), със съкровеното обещание, че всичко друго ще им се придаде. С това Той пронизва материята, приближава земята до Небето, прилепя я до лицето си, за да може да одухотвори и оживотвори всичко.

Спасителят, през цялото си тригодишно служение в плът, винаги е бил достъпен, разбираем и ясен в най-чистия и духовен смисъл на думата. Говорил е езика на народа, движил се е като обикновен странник, държал се е във висша степен като един от своя народ. Този истински Син Човечески е използвал притчи и образи, за да скъси в общуването си дистанцията си между Него и хората. Последователите Му са усещали дъха Му, виждали са потта от лицето Му и сами са намирали в Неговата необикновена и Божествена простата пример за подражание във всяко отношение. Бил и сред тях, и до тях - духовен и земен, изискан и прагматичен, елегантен и духовно реален. Иисус от Назарет е бил низхождащ в аристократизма си и въздигнат в битийността си, по начин непознаван от нито един от родените от жена. Обаятелен и необясним, трогващ и изчерпателен със всеки свой жест и действие - образец за учител и духовен лидер.

 

Тази простота е предавал и на хората, които са Го следвали навсякъде и неслучайно преминала чрез предаването на духовните дарби на апостолите и апостолските мъже. Те са излъчвали сила и дух Свети, но пресъздадена по възможно най-достъпния и разбираем за слушателите начин. Всячески са избягвали похватите на високопарната премъдрост и риторически техники, стремейки се максимално да изчистят и опростят своя подход към конкретно заобикалящите ги. С това са пленявали сърцата им, превръщали са ги от различни съсловия юдеи и изключителни елини във вдъхновени вярващи и носители на духа на Новия завет. Доказали са, че езикът на божествената любов е прост и необясним, но необикновено въздействащ, независимо от всички условности, които могат да разделят хората в стремежа си да живеят по един различен и по –пълноценен до сега начин. Предавали са силата на Небето, а не са разчитали на своята мъдрост и ерудиция.

 

Светите Отци, като носители на духа на Светото Предание, са приели чрез и в Духа Светаго тази особена божествена и неизразима простота, както в поведението и, така и в изказа си. Пример за това са техните боговдъхновени творения, толкова достъпни и близки за искрено вярващата душа и до днес! Затова и Православието е толкова трогващо и поразяващо за поколения хора и предава волята на Небето чрез пълнотата на благодатта, независимо и въпреки историческите превратности на Изтока.

 

Православният човек е дете на Бога, което не толкова се старае да го обясни и анализира, изтъквайки всичките Му необикновени свойства и качества, колкото се радва и съприживява душевно и просто чудото на слизането на божествената благодат в душата, къпейки се в богатството от пълнота и неизразимо вдъхновение. Творение, което възхвалява Твореца в простотата и спонтаността си! Православният още от ранни времена е разбирал изразеното в 18 век от св. Филарет Московски, а именно че простотата разкрива, необяснимото, а сложното обърква лесно обяснимото и, че езикът на Бога винаги е бил и си остава прост във всичките Му необикновени проявления! Човекът се измъчва в сложността и се успокоява в простотата, изморява се в подробностите и се утешава в цялото. Не само божествената премъдрост, но и индивидуалният житейски опит показват, че всичко истинско е просто и всичко просто е истинско.Това е неизменен закон във Вселената, която е изградена по гениален, но и прост начин от нашия Творец и Създател.

 

Духовните закони са прости, но всебхватни и засягат всяко човешко същество, независимо от неговия пол, възраст и занятие. Благодатният живот е и прост във всички свои проявления или изразено по друг начин, за придобиването на божествената благодат е необходимо молещият се да изчисти сърцето си и го потопи в простота и смирение. Това във висша степен е разбрал религиозният гений на св. Амвросий Оптински, който обичал да повтаря на поклонниците, идващи при него за съвет -“ Там, където е просто, има сто ангела, а където не е просто- няма нито един!. “Бог обича простотата, както и чистотата, за да може да изрази себе Си, да се обясни в любов на творенията Си! Тогава е най-въздействащ, най-трогващ и неотразим! Силен в простотата си, мощен в достъпността си! Простотата е езикът на Бога, а сложността е белег на Сатаната!

 

Това се отнася в еднаква степен, както за времената, когато науката и техническият прогрес не са били навлезли толкова дълбоко и всеобхватно в живота на хората, така и сега, в динамиката на настъпващата глобализация. При този настоящ бум на технологиите и връхлитаща информация от всички посоки е повече от необходимо нещата да бъдат опростени, за да могат по-лесно да бъдат асимилирани от обикновения човешки ум. В нашето съвремие, когато човекът е подложен на толкова много психосоматични изпитания и хаосът на съзнанията е очевиден факт, звучат като лекарство думите на един от боговидците на нашето съвремие - старецът Паисий Светогорец, отправени до читателите на неговия труд - “Да превърнеш чуждата болка в своя” – “Това, което днес наричат удобства, в действителност се оказват неудобства. Удобство е да опростиш живота си и да се ограничиш с необходимото.Това освобождава човека.

 

Освобождение, което идва след задължително разтоварване от непоносимата тежест на неизброимите задачи, които човек си поставя да извърши, без да се съобразява с реалните си възможности. Ако приемем всеки ден като последен в живота ни и насочим вниманието си само към най-важното и същественото в него, след едно правилно и духовно степенуване на ценностите, тогава нещата изглеждат по много по –различен начин. Да опростиш, на практика означава да освободиш съзнанието си от хилядите пробождащи те “още и още” ангажименти, които бавно съсипват изострeнатата ти чувствителност и лесно наранима нервна система. Опростяването е на практика терапия за съхранение на личността, сравнима с дълбоко поемане на чист въздух в една натровена и негативна среда. Удобството се е превърнало в неудобство, нещо повече - в робство, което изсмуква живителните сили на действения, активен и винаги натоварен модерен човек.

 

Той е поставен в разлагащото блато на комфорта, което му “гарантира” проспeритет и удовлетворяване на неговото съкровено аз. Но в един момент на просветление разбира цялата заблуда на действителността, превърнало го в пленник на връхлитащи го събития, а не свободна личност, която умее да ръководи мъдро жизнения си път. “Необходимото” според старецът Паисий е спасителният пояс, който ще съхрани баланса между очакваното и постигнатото, исканото и неговото реално удовлетворение. Душата желае свобода, но тя може да дойде само след разкъсване на реалните и въображаеми паяжини на подтискащото битие.Затова е истинско изкуство да отхвърлиш този свят като воля и представа, създадена от някой друг за теб, като се освободиш от притискащите условности на душевно съсипващия ритъм на живот.

 

Но всичко това е възможно само и единствено чрез Бога и поставянето Му в центъра на нашия малък и крехък свят, изправен пред заплахата от саморазрушение. Единствен Той, с невидимата Си и могъща Воля, може да преведе нашия разлюлян от вълните кораб по пътя на избавлението и спасението! Амин!

 

 

Доказали са, че езикът на божествената любов е прост и необясним, но необикновено въздействащ, независимо от всички условности, които могат да разделят хората в стремежа си да живеят по един различен и по –пълноценен до сега начин. Предавали са силата на Небето, а не са разчитали на своята мъдрост и ерудиция.

Господи и Владико на моя живот,
не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие.
Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб.

Ей, Господи Царю!
Дарувай ми да виждам моите прегрешения
и да не осъждам моя брат,
защото си благословен во веки веков.
Амин.