25:14-19. 
"Защото Той ще постъпи като човек, който тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.

Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.

След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка."

След като казва по-горе, че денят на второто пришествие е неизвестен, Господ в тази притча показва, че ще дойде внезапно. Защото, подобно на човек, който заминава на път, Господ е призовал рабите Си и им е дал заповеди. Христос, който заради нас е станал човек, се нарича заминаващ, или защото се е възнесъл на небесата, или защото дълго търпи, не изисква веднага от нас, но очаква отчет. Неговите раби са онези, на които е поверено служението на словото, като архиереите, иереите, дяконите и всички, приели духовни дарования, едни по-големи, други по-малки, всеки според силата си, тоест според своята вяра и чистота. Защото, какъвто съд представям на Бога, в такъв слага Той Своя дар за мене, и в малкия съд слага малък дар, а в големия - голям. Слугата, получил пет таланта, веднага отишъл и започнал да се труди - такова е неговото усърдие, че нищо не е пренебрегнал и веднага е започнал да се труди, удвоявайки приетия дар. А удвоява дадения му дар онзи, който, след като получи дар слово, богатство, власт или някакво друго знание и способност, принася полза не само на себе си, но се стреми да бъде полезен и на другите. И обратното, закопава таланта в земята този, който мисли само за своята полза, а за ползата на другите дори не се сеща, и затова ще бъде осъден. Ако видиш надарен и старателен човек, който обаче употребява дарованията си за зло - за своя изгода, за измама и за земни неща, смятай, че е зарил таланта си в земята, тоест в земните неща. След много време идва господарят, който е дал среброто си, тоест или Божествените слова, защото те са сребро, очистено от пръст в горнило (Пс. 11:7), или всяко дарование, което украсява и прославя човека. И поисква им сметка, тоест отчет за получения дар.

25:20-30. 
"И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;  защото всекиму, който има, ще се даде и nреумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негоднuя раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!"

Господарят еднакво хвали и двамата слуги, употребили даденото, за да се трудят, всеки чува от него: хубаво, добри и верни рабе. Под "добър" разбира човеколюбивия и щедрия, който простира благостта си и върху ближните. А казва, че верните в малкото ще бъдат поставени над много, защото, макар да получаваме дарове и тук, те са нищожни по сравнение с бъдещите блага, с които ще се удостоят онези, които подобаващо са употребили получения от Бога талант. Радостта на господаря означава онова непрестанно веселие, с което Бог се весели за делата Си, по думите на Давид (Пс. 103:31). Така се радват и светиите за своите добри дела, докато грешниците скърбят и безполезно се разкайват за лукавите си дела; светиите се радват и на това, че имат толкова богат Господ. Забележи, че и получилият петте таланта и получилият два се удостояват с еднакви блага; това значи, че и получилият малко ще приеме равна почест с онези, които са получили и извършили много, ако употреби подобаващо дадената му благодат, колкото и малка да е тя. Защото всеки се почита заради полученото само тогава, когато го е употребил по подобаващ начин. Благодарните раби са именно такива, а лошият и ленив раб отговаря иначе - така, както му е присъщо. Той нарича господаря си жесток, подобно на това, както и днес мнозина учители - казват: жестоко е да се изисква послушание от хора, в които Бог не е вложил покорност. Защото това значат думите: жънеш, дето не си сеял, тоест изискваш покорност от този, в когото не си вложил естествена покорност. А като нарича господаря жесток, рабът осъжда сам себе си. Щом господарят му е жесток, както сам казва, той би трябвало още повече да се старае и да се устрашава, понеже има жесток и немилостив господар; защото, ако търси чуждото, толкова повече ще потърси своето. Затова би трябвало и ти да умножаваш онова, което си получил, и да образоваш учениците си, от които Господ ще потърси дължимото. Защото на раба е свойствено да дава полученото, а на Господа - да изисква отчет от всеки. Но рабът казва на господаря си: "сметнах заповедта ти за жестока, защото изискваш послушание от хора, на които не си дал естествено предразположение да се покоряват на чутото; затова от опасение словото на моето наставление да не се окаже напразно, аз не се грижех за другите, а само за себе си". Учениците се наричат банкери, защото предават учението на другите. Лихвата, която се търси от тях, е изпълнението на учението на дело. Защото ученикът, приемайки от учителя учението, сам се ползва от него, предава го на други и прибавя към него още и лихва, тоест добрите дела. Който е приел дар за полза на другите, но не го употребява по предназначение, ще го изгуби, а който се грижи за другите, придобива още повече, понеже ще му бъде дадена по-голяма благодат. А от онзи, който не се упражнява, ще се отнеме и дарованието, което притежава, понеже, като не се грижи да го преумножи, той го губи и макар на пръв поглед да го има, го е погубил със своята леност и нехайство. Външна тъмнина се нарича мястото, което не се озарява от божествената светлина.