Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2014 02:11 - Слово за честния и животворящ Кръст и за Второто пришествие, а също за любовта и милостинята - 2
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 354 Коментари: 0 Гласове:
0



 А що се касае до бъдещето, какво ще бъде то? ­ Превишава всяко слово и понятие, по-високо е от всяко повествование и поразява всеки слух, христолюбиви мои братя. Спомних си за този час и треперя; и поради големия страх бих желал да прекратя словото, мислейки за бъдещето, което ще се открие след явяването на животворящия кръст. И кой ще опише това или кой ще се осмели да го преразкаже? Кой език ще го промълви? Кой глас ще го обяви или кой слух ще вмести това? Защото, когато небесните сили се разклатят, кой тогава не ще се поколебае? Кой не ще се уплаши, не ще затрепери и не ще се скрие в този час, когато Царят на царете ще стане от престола на славата Си и като слезе, ще посети цялата вселена и ще почне да си разчиства сметката със слугите си (Мат. 18:24), та, като праведен Съдия, да възнагради достойните и да накаже недостойните? И тъй, като мисля за това, се изпълвам със страх; членовете ми изпадат в пълна изнемога, очите ми от страх проливат сълзи, гласът изчезва, устата се вцепеняват, езикът прилепва към небцето, помислите замлъкват. Любовта ме принуждава да говоря за ваша полза, а страхът ме удържа и ми нарежда да мълча; защото страхът ми е голям и безмерен.

Подобни велики и страшни чудеса не е имало от началото на творението и не ще има през всички родове. И сега нерядко, ако внезапно по-силно блесне мълния или изтрещи гръмотевица, те причиняват ужас у всеки човек и всички се навеждат към земята. И ако ни ужасяват такива маловажни явления, то как ще изтърпим гласа на тръбата, тръбящ от небесата по-звучно от всяка гръмотевица и пробуждащ всички починали от века ­ и праведни, и неправедни. Тогава костите на човешкия род в ада, при гласа на тръбата, ще побързат с усърдие и всяка ще издирва своята става.

Когато видим, че се изправя цялото човешко естество, всеки ­ от мястото си, и всички от краищата на земята са събрани пред съдилището, то кой ще понесе такъв страх и трепет? Защото великият Цар, имащ власт над всяка плът, ще повели, и веднага и земята, и адът, ще отдадат своите мъртъвци. И което е разкъсал звяр, погълнала риба, разграбила птица, всичко ще се яви само за миг и не ще погине и един косъм. О, как ще понесем ние, братя, когато видим огнената река, която подобно на свирепо море поглъща планини и хълмове и подпалва цялата вселена и всички дела в нея.

Тогава, възлюбени, от този огън реките ще пресъхнат, изворите ще изчезнат, морето ще изсъхне, звездите ще изпадат от небето, слънцето ще помръкне, луната ще се превърне в кръв, небето ще се свие като свитък. И когато видим, братя, пратените ангели, които бързат с усърдие и от краищата на небето до краищата му събират избраните Божии раби; когато видим, по Господнето обещание, ново небе и нова земя, как ще понесем това, христолюбци? Когато видим приготвения страшен престол, когато видим Сина Човешки, явил се на небето, и животворящия Кръст, озаряващ земните краища, когато всички видят във висините явилия се Негов царски скиптър, тогава всеки ще узнае, че след него ще се яви Царят на царете.

В този час всеки ще размишлява как ще се срещне със Съдията и като осъзнае грехопаденията си, ще застане гол и непокрит, очаквайки присъдата, която ще бъде произнесена срещу него. Защото тогава всеки ще види пред лицето му да стоят собствените му дела ­ и добрите, и лошите.

Тогава вървелите по тесния път и всички, които искрено са се покаяли, всички милостиви и страннолюбиви ще стоят във весе лие с велика радост, очаквайки да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос (Тит. 2:13). Защото Той идва да развесели подвизавалите се в бдения, молитви, пости и милостини. Идва да развесели плачещите. Идва да развесели и да възвиси обеднелите заради Неговото име, тези, които не са обичали света, нито светските удоволствия, но са оставили всичко и само Нему са служили и само Него са последвали. Идва не от земята, а от небето, подобно на страшна мълния.

Тогава ще се чуе силен вик; ще извикат и ще кажат: "ето, Младенецът иде; ето, приближава се Съдията; ето, явява се Съдията на съдиите; ето, идва Богът на всяка твар, за да съди цялата вселена и да въздаде всекиму според делата."

Тогава, възлюбени мои братя, от този вик ще потръпнат и земята от край до край, и морето, и всички бедни.

Тогава ще има страх и теснота и изстъпление ще обземе всеки човек от този вик и от звука на тръбите, и от страха, и от очакването на това, което ще сполети вселената.

Тогава силите небесни ще се разклатят. Тогава ангелските воинства ще побързат и с тях архангелските ликове, херувимите и многооките серафими със сила ще възкликнат: "Свет, свет, свет, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят (Откр. 4:8; 1:8)".

Тогава цялата твар, на небето и на земята, и под земята, със сила ще извика: "Благословен е Идещият Цар в име Господне!"

Тогава ще се разтворят небесата и ще се яви Царят на царете, подобно на страшна мълния, с велика сила и несравнима слава. И ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и ще се разплачат пред Него всички земни племена (Откр. 1:7).

Тогава небето и земята ще се обърнат в бягство, както и предвъзвестил Иоан, казвайки: "И видях голям бял престол и Седналия на него, от Чието лице побягна земя та и небето (Откр. 20:11). Тогава ще седне на престола на славата Си, както Сам е рекъл, и ще се съберат пред Него всички народи (Мат. 25:31, 32).

 

image

И ще се намери ли душа, на която би й стигнала твърдост, когато бъдат поставени престолите и Съдията седне, и книгите се разтворят? Тогава ще видим неизброими ангелски сили, предстоящи наоколо в страх. Тогава делата на всекиго ще бъдат прочетени пред ангелите и пред човеците. Тогава ще се изпълни пророчеството на Даниил, който казва:

"Аз, Даниил, видях най-сетне, че бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни; облеклото Му беше бяло като сняг, и космите на главата Му ­ като чиста вълна; престолът Му ­ като огнен пламък, колелата Му ­ като пламтящ огън. Огнена река излизаше и минаваше пред Него; хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него; съдии седнаха, и книги се разтвориха" (Дан. 7:9-10).

Голям е страхът, братя, в оня час, в който ще бъдат написани делата ни и думите ни, и всичко, което сме извършили през този живот и за което сме мислели, че може би ще остане скрито за Бога, Който изпитва сърца и утроби; написани ще бъдат всички наши дела и помислите на всички ­ и лошите, и добрите.

О, колко сълзи са ни нужни за този час, а ние нехаем! Защото чрез сълзите човек може да заличи написаните в тези книги грехове; а друг може да стори това и чрез милостиня. О, как ще въздишаме тогава и как жално ще плачем, когато видим с очите си неизказаното небесно царство, когато видим открилите се страшни мъчения! А сред всичко това ­ човешкия род от първосъздадения Адам до родилия се след всички; ще видим, че всички се покланят, падайки по лице на земята! Тогава ще се изпълни написаното слово: "жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога." (Рим. 14:11)

Тогава, възлюбени мои братя, цялото човечество ще се намира между царството и осъждането, между живота и смъртта, между радостта и нуждата, и всички, гледайки надолу и не смеейки да повдигнат очите си, ще стоят пред съдилището разпитвани и строго изпитвани, и особено ние, които живяхме в нехайство. И като видят това, ще размислят за всичките си деяния. И всеки ще види собствените си дела ­ и лошите, и добрите. И които имат добри дела, с радост ще се приближат до съдилището с надеждата да получат венец. А ако някой, имайки върху себе си тежки грехове, се пресели от този живот, без да се покае, то, като ги види тогава да стоят пред него, да го изобличават и да го осъждат, с болка ще каже:

"Защо аз, бедният, не се борих с тях, а пропилях времето си, като се забавлявах и сам служех за забава? Защо не се покаях? Защо не сторих милост? Защо завиждах на брата си, ненавиждах го, злословех го и не се помирявах с него? Да, да, постъпвах като безумец. Слушал съм и за мъченията, слушал съм и за този страшен ден; и защо не се покаях пред Взимащия греха на света, а прекарах годините си в измама; когато виждах постници и молитвеници, им се присмивах? Те предстоят весели, просейки за себе си награда от Съдията. Какво ще правя сега? Времето за покаяние мина."

Размишлявайки за това сами в себе си, те ще чуят страшния глас на Съдията, Който ще възкликне и ще каже: "Покажете дела и приемете награда." В този час ще се раздвижат всички човешки чинове, архиереи, иереи, дякони и всички църковни чинове, както е казал апостолът: ще стане всеки по своя ред (1 Кор. 15:23), за да въздаде слава на Гос пода. Тогава ще се разтреперят от страх властелините, мъдрите и богатите; защото настана часът, в който делото на всекиго ще стане известно и на ангелите, и на човеците, и всеки ще пожъне това, което е посял.

 

 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633783
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031