Схиархимандрит Габриел (Гавриил) Бунге за молитвата, четенето на Свещеното Писание и изучаването на богословие във ВУЗ.

 

- Отец Габриел, какво за Вас е най-ценно в общуването с другия?

- Зависи от дълбочината на общуването. Ако трябва общо да се каже, прекрасно е, когато хората могат да намерят общ език помежду си. Ако говорим за други аспекти на общуването, най-важният е, когато откриваш Божия образ в другия.

 

Ние всички сме създадени по образ Божий. В абсолютния смисъл това е образът на Христос. Ако го откриваме в другия човек, това е най-ценното, което може да се случи в общуването, и то е основата на истинското приятелство. Тоест не просто някаква естествена човешка симпатия, а осъзнаване на другия като Божий образ.

- Колко често четете Свещеното Писание?

- Започнах да чета Свещеното Писание много рано, доста преди да отида в манастир, така че за мен беше съвсем естествено, че в обителта четяхме всеки ден Писанието по време на богослужение и в килиите. Вече 50 години съм монах и сега, когато вече съм запомнил много текстове наизуст, често размислям над тях, и това позволява да се открие по-дълбокият им смисъл, отколкото по време на обикновеното четене. Текстът може да се прочете 100 или 1000 пъти, а после изведнъж го четете и разбирате, сякаш никога не сте го чели, защото се открива нова дълбочина и неоткрит по-рано от вас смисъл. Текстовете на Свещеното Писание са като кладенец без дъно.

- Казват, че Свещеното Писание трябва да се чете с особено разположение. Правилна ли е тази препоръка?

- Естествено! Някои свети отци говорят, че Евангелието може да се чете само стоейки на колене. Тази книга не трябва да се чете като обикновен текст. Тоест, ако Библията се чете като обикновена книга, Откровението няма да бъде възприето истински.

- В какво именно се заключава това особено разположение? Как да бъде обяснено на човек, който за първи път започва да чете Библията?

- Това разположение е всъщност силното желание да чуеш Словото Божие, а не просто любопитство или стремеж да натрупаш знания. Разбира се, изучаването на библейски текстове, например филологическо или някакво друго, има своите основания. Но в определен момент всичко това трябва да се остави настрани и Словото Божие да се приеме такова, каквото е. Библията обяснява сама себе си. Както се казва, светлината не се нуждае от друга светлина, за да бъде светлина.

- В нашата църковна традиция с богословие са се занимавали хора, които са имали личен опит с Богообщението и молитвата. А какво е днес да бъдеш студент в катедрата по теология на църковните и светските вузове? Тъй като образователната система и учебната програма никак не предполагат априори, че тези студенти имат например духовен наставник, който би могъл да им предаде този опит, да ги доведе до него.

- Ако някой изучава богословие, без да води духовен живот, няма да разбере нищо. На Запад има невярващи професори по богословие, има дори свещеници, които не вярват в Бога и възприемат служението като работа, начин за печалба. Това изглежда невероятно, но имам доказателства, че е така. Слава Богу, самият аз не съм срещал нещо подобно, но мои приятели и познати епископи, които имат опит с общуването с такива хора, разказват, че при тях има свещеници, които са загубили вярата си и служат, тъй като трябва от нещо да живеят и да хранят семейството си. Това е краят.

За да не се случи нещо такова, трябва да се учим от светите отци. Теса били високо образовани в светски план – били са ритори, философи, познавали са литературата, знаели са езици. Но за тях тези знания са били само инструмент. Самите те са водели съвършено дълбок духовен живот.

Наличието на знания съвсем не означава, че ще разбереш вярно Писанието, въпросът е как ги използваш. Знаем, че богословието на арианите е било основано изцяло върху Библията. Сатаната, когато е изкушавал Христос, е цитирал Свещеното Писание, тоест той е знаел тези текстове, но ги е цитирал не за да проникне в смисъла им, а за да го измени, да го обърне наопаки. Най-добрият начин да се злоупотреби със Свещеното Писаниее е да се цитира само половината от стиха, а не целият стих.

- Може ли човек да се научи на молитва? Понеже, от една страна, се говори, че трябва да се учи, от друга пък - че молитвата е дар Божий, и значи, специално, по свое желание, е невъзможно да се придобие.

- В трактата за молитвата Евагрий Понтийски пише, че Бог дарува молитва на този, който моли за това. Ако човек не моли, той и не получава. Най-добрият учител на молитва е самата молитва.

(със съкращения)

Схиархимандрит Гавриил (Бунге) е настоятел на Крестовозвиженската пустиня близо до швейцарския град Лугано. Той е известен патролог („патрология” – учение за светите отци на Църквата – б.пр.), автор на много книги, преведени на различни европейски езици.

Отец Гавриил е роден през 1940 г. в Германия. Възпитан е в християнско семейство, през 1962 г., след завършване на университета, постъпва в бенедиктински манастир, където скоро приема монашески постриг. В манастира остава около 18 години. След това, с благословение на духовника си, основава скит в швейцарските Алпи и живее там като отшелник вече повече от тридесет години. През 2010 г. приема Православие.

Научните трудове на отец Гавриил са важна част от монашеския му живот и резултат от неговия аскетичен опит. Той е специалист по творенията на отците на ранната Църква, преди всичко на авва Евагрий Понтийски.

Източник на биографичната справка: www.pravoslavie.ru

сн.:http://www.cerkov-ru.eu

 

 

Превод от руски език: Василка Нанева