Предния път разглеждахме Божията заповед: не пожелавай нищо, което е на ближния ти. Това не означава, че ако някой има хубав автомобил и ти си кажеш: ех, че хубава кола, е непременно нещо лошо. Просто виждаме нещо хубаво, харесваме го и бихме искали да го имаме, хубав автомобил или дреха… Това не е лошо, злото идва тогава когато човек стане пленник на тези неща, когато неговият ум бъде пленен от желанието и похотта за тях и те вече не го оставаят да се движи свободно. Това състояние измъчва човека, изморява го и не го оставя в същото време да оползотвори нещата, които вече притежава. Вместо да види какво има, да благодари на Бога за всичко и да види как да ги оползотвори и използва, за да напредне духовно и да се усъвършенства, това пленяване, тази похот го карат да презира собствените си неща и да вижда само другите. Така човекът има непрестанното чувство в себе си, че постоянно нещо му липсва, чувства недостатък, вакуум, празнота и започва да се измъчва. След това идва и завистта. Това състояние може да се превърне в нещо много измъчващо човека, без реална и основателна причина. Защото не сме внимавали в началото, за да разберем, че това да пожелаеш нещо, което е добро, въпреки че е хубаво- например нещо красиво, от което имаш нужда, служи ти и т. н., не бива да оставаме да бъдем пленени. Ние не сме будисти за да умъртвяваме желанието в нас. Не трябва да ставаме дървета, които не желаят нищо! Както казвал Казандзакис: когато не желая нищо съм щастлив. Не искам и не мисля за нищо, не зная нищо! Църквата не убива човека нито естествените движения на душата, когато виждаш нещо красиво се удивляваш и се радваш, също когато виждаш нещо, което ти е нужно си казваш, добре е да го имам, имам нужда. Нормално е, когато виждаш нещо радостно да се радваш с него, а когато е нещо тъжно да тъжиш.

Затова виждате как Бог е сътворил света с такава красота и разкош, такова богатство, човек да се движи и да се чувства богат, а не злочест. Господ е сътворил хиляди видове растения! Защо е направил толкова много? Не можеше ли да направи пет и да приключваме с този въпрос? А те буквално са безброй! Хиляди птици, риби, насекоми, толкова звезди-такова богатство. Защо е направил всичко това? Не можеше ли да направи едно черно като катран небе и една луна да свети малко! Всички тези звезди, защо ги е сътворил? И ги е нарекъл и космос – (от глагола κοσμέω – подреждам, организирам, украсявам – бел. ред.). За да се чувства човек в Божието мироздание богат. Не знам дали сте живели в села, навън сред природата, където виждаш хиляди неща, предизвикващи удивление в теб. Защо Бог е направил всичко? Да се мъчим да научаваме толкова видове растения? За да даде на човека усещането, че неговия Баща е Богат и човекът е господар. Той е управител на творението, цар на мирозданието! Да вижда всички тези неща, да се радва, да прославя Бога! Такава е природата на човека. Затова ние в църквата не премахваме желанието, заповедта не пожелавай не отменя пожелаването, а просто го освещава. Освещава се желателната част на нашето естество, за да желаем правилните и добри неща, човек да избира святото и добродетелното за да избираме това, което носи духовна полза и да се радва на всичко съществуващо.

За да постигнем това обаче, предварително трябва да постигнем нещо друго. Да славословим и благодарим на Бога и да Го прославяме за всичко, което имаме. Ако не се научиш да благодариш, за това, което имаш, никога няма да благодариш за това, което виждаш около себе си. Ще си в непрестанно дирене на други неща и веднага щом ги вземеш привикваш с тях и искаш други, и още и още… и никога няма да спреш. Докато човека, който благодари за това, което има, не чувства нужда от нещо друго. Ако му дадеш нещо го взема и благодари. Ако не му дадеш, това не го засяга. Чувства достатъчност и пълнота. Богат е този, който намира покой в заповедите, гласи една древна пословица. Тоест този, който се утешава с малкото, той е богат. Има богати, които имат безмерно богатство, но въпреки това пак не се насищат. Имаш толкова много пари, че дори детето ти да не ядеше макарони, картофи и хляб, а пари и банкноти, пак нямаше да свършат. Имаш толкова много! В миналото сребролюбието имаше нещо хубаво в себе си. В смисъл, че хората събираха парите си и всяка вечер ги брояха, галеха ги, гледаха си лирите, имало едно доволство-сребролюбие. Днес това са просто цифри, числа. Веднъж бях в една богаташка къща, собственикът имаше компютър и натисна копчето да си види парите и видя някаква цифра, сигурно милиони. Това е богатият – има числа. Помогна за едно социално учреждение, дари няколко стотин хиляди лири, казах му: „благодаря изключително много”, а той ми отвърна: „какво благодаря, отче, за нас това са цифри”. Те дори не държат парите в себе си, страхуват се да не ги ограбят и затова ходят натоварени с карти и чекове. Сребролюбието загуби своя смисъл! В миналото някъде заключваха парите под леглото, в гардероба-сега и с това е свършено.

Човекът наистина е богат и когато е самодостатъчен в добрия смисъл на думата. Когато е доволен и се утешава с малкото. Аз познавах такива хора, които бяха изключително щастливи, а нямаха абсолютно нищо! Старец Паисий, в неговата килия нямаше нищо, ако искаше да ти даде нещо, нямаше какво! Когато почина, не намериха нищо да вземат за благословение, освен някакви дрипи и нищо друго. Не знам дали можете да схванете това нещо – страшно впечатление ми направи килията на този човек-там нямаше нищо. Когато търсеше да намери нещо, за да сложи за обяд, просто нямаше нищо. Имаше само чай. Казваше трябва да ти дам нещо да ядеш, бях 19 годишен, само сухари и чай. Най-накрая намери една консерва с калмари, която му оставил някой посетител, обаче нямаше как да я отворим, нямаше отварачка. Намери една тесла, с която беше правил килията и лека полека я отвори. Е, представи си с какъв апетит ядеш това ядене.

Сещам се веднъж през зимата, когато килията протече, кибрита се намокри и нямаше как да запали огън. Такова нестяжание. Но въпреки това беше толкова богат! Веднъж отидох при един старец румънец да му занеса някои неща, защото живееше сам в пустинята. Той задържа само няколко от тях, аз му казах: „задръж ги за тебе са”, „не това е достатъчно за днес”. „Задръж ги, за да имаш и утре”. „Не, достатъчни са за днес! За утре Бог си знае”. Беше сам в пустинята, където нямаше кой да се погрижи за него. Половината му килия беше срутена от дъжда и снеговете. Той отиде в ъгъла и сложи леглото си там. Попитах го: „как издържаш тука? Тук вали!” „Не, тук където съм, не тече”. Останалата част от келията ставаше езеро.

Св. Йоан Лествичник казва за монасите нестяжателния човек е владетел на целия свят. Безкористният прилича на орел, който лети високо, без да има неща, които да го отежняват надолу. Разбира се, ние сме в света, не сме в пустинята, и се нуждаем от материалното, от пари, къщи и всички тези неща. Със сигурност имаме нужда от тях, би било наивно да казваме, че нямаме. Но има разлика между това, ти самия да си господар на вещите и парите и от друга страна имотите и парите да са господари на твоята душа. Когато в нея господстват и е пленена от грижите за материалното тогава там действително има едно робство.

Когато се появи борсата в Кипър, всички печелиха пари. Тогава пътувах с автомобила на един човек. Звънна му телефона и го питаха: какво става с твоите акции? Първият въпрос на всички беше за акциите. Сега когато потънахме, хората се освободиха от борсата. На това ни учи Църквата – на свободата. Тя не премахва нещата, а премахва страстта, която пленява човека. Дори не отсича желанието, а го освещава, за да може човека да желае вечните, реалните неща, тези които имат реална стойност, а не тленните, измамните, фалшивите, в които човек не може да открие покой.