Една девойка-инвалид, която ползвала инвалидна количка, разказала на стареца за трудностите, с които й се налагало да се сблъсква, и го помолила за съвет. Старецът й казал: „Преди всичко се постарай да се предпазиш от излишните притеснения за своето бъдеще. Тези притеснения и страхове се явяват като болест на душата и не са свързани с физическата непълноценност. Здравият човек може да има на сметка повече от милион в някоя банка, но да живее в постоянен страх от бъдещето. Този страх се преодолява с доверие към Божия промисъл и с подвизаване в доброто.”
٭٭٭٭٭
- Геронда, аз често приемам лекарства, а вие, доколкото ми е известно, не пиете даже и кафе.
- А, аз на тебе вече съм ти говорил за това. Когато християнинът с пълно доверие предава себе си на Господа, то Той изпраща мир и покой и в тялото на човека, и в неговата вътрешност. В резултат, вътрешните органи и жлезите започват да функционират нормално и ние се освобождаваме от това, което по-рано ни е безпокоило и отново се намираме здрави.
Грехът, раздразнителността и егоизмът водят ту към прекалена активност, ту към спадане на интензивността на работата на организма, следствие от което се явяват и болестите. Организмът сам знае правилния среден път и се стреми към покой. Ето например, когато имах язва, лекарят ми даде едно лекарство, което се наричаше Zantac. В момента, в който го приех, болката утихна. “Ето – си казах – това не е добре. Значи това лекарство някъде в друго място нанася вреда на организма.” И повече не го приемах, предпочитайки да търпя болката.
٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭
Що се касае до самия него, старецът се молел само за спасение на своята душа и за нищо повече. Даже и когато бил тежко болен, когато многочислените, неизлечими, мъчителни болести с години изнуряващи неговото тяло, поставяха стареца на тънката граница между живота и смъртта, даже и тогава той не отстъпваше от своето правило. Той никога не се молеше на Бога за изцеление на своите собствени болести. Защото, както сам отец Порфирий казваше, болестта – това е Божие посещение. И горко на този човек, когото Бог не посещава. Той понастоящем е загубен за Бога. Здравият и богатият се намират далеко от вратите на рая. Както богатия, така и здравия в равна степен ги застрашава опасността така и да не влязат вътре – да останат вън от брачния чертог (Мат. 25).
Но това, което старецът никога не правеше за себе си, той просеше и чакаше от нас, неговите духовни чада.
– Молете се за мен – казваше той – защото аз съм много грешен и сам бидейки обременен от толкова болести, не съм в сила да понеса цялото бреме на всичкото беззаконие. Молете Бога да ме поддържа и да се погрижи за мен.
Веднъж заварих стареца тежко болен. Той нямаше сили не само да ме поздрави, но даже и да си изтрие потта, избликнала от силната болка на челото му. Аз бях принуден да му кажа:
– Вие, Геродна, сте извършил толкова голямо множество чудеса. Доколкото ми е известно, Вие сте изцелявал неизлечимо болни, даже болни от рак. В края на краищата Вие имате такова дръзновение пред Бога, каквото аз не знам има ли го в някой друг на земята. Защо вие, с вашето дръзновение, не измолите Бога да ви избави от толкова болести?
- Това, дете мое, няма да направя никога!
- Но защо? Вие не молите Бога за нищо лошо?
- Защото аз не искам да принуждавам Бога!
Този негов отговор ме порази, обезоръжи и ме застави за замълча. В тези тежки часове аз оставах близо до стареца и го наблюдавах как се бори с болестта – мълчаливо и с пълно спокойствие.
Трябва да се отбележи, че по време на това тежко изпитание, не чух от неговата уста нито една дума на недоволство, негодувание и оплакване. Той не говореше за своите болести, не изразяваше ни най-малка досада за това тежко изпитание, което му беше допуснато от Богочовека Иисус. Напротив, безчислени пъти съм чувал как старецът произнасяше двете свои любими думи: „Иисусе мой! Иисусе мой! Иисусе мой!”
Любовта към стареца, скръбта и болката разкъсваха моето сърце. В тези тежки часове на всички ни беше повече от очевидно, че старецът умолява Господа да не го избавя от болките и болестите, но да го укрепи и да му даде сили да ги понесе. И това му се отдаде. Трябва да се отбележи, че винаги в подобни ситуации старецът постъпваше точно така, както и този път. Неговата молитва за помощ винаги беше чувана. Въобще трябва да се каже, че средството за решение на всички проблеми на стареца беше молитвата. Дългата, прилежна молитва, която завеща и на нас, неговите духовни чада.
٭٭٭٭٭
- Къде Ви боли, Геродна?
- Навсякъде.
- Какво да направя, Геронда, че да имам радост в живота.
- Чети Свещеното писание, ходи на църква, имай духовник, причастявай се със Светите Тайни – с една дума, бъди добра християнка. Тогава ще намериш тази радост, която търсиш. Ти виждаш, че сега съм болен, но съм щастлив. Така и ти, когато малко се приближиш към Христос, ще намериш радостта в своя живот.
٭٭٭٭٭
Една наша добра позната, много благочестива жена, сериозно заболяла. Когато й казали, че е необходимо да се направи операция, тя помолила свещениците и монасите, които познавала, да се молят за нея. Когато ние помолихме стареца и той да се помоли за болящата, той каза: „О, колко молитви за нейното изцеление, както виждам, възлизат към Бога!” По молитвите на Църквата, операцията минала успешно и тази жена оздравяла.
٭٭٭٭٭
По време на беседа със свои духовни чада, старецът казал:
– Лекарството против рака е много просто. Лекарите го ползват ежедневно, то постоянно им е под ръка, както това ми е известно по Божията благодат. Но Бог не им открива това средство, защото в последно време, в резултат на раковите болести, се е напълнил рая!
٭٭٭٭٭
Когато старецът, след поредната болест, започна да възстановява своите сили и да приема посетители, аз отидох при него. Думите, казани от отец Порфирий с тих и слаб глас, ме изумиха: „Когато бях млад, каза той, се молех на Бога за това, ако той допусне да заболея, то тази болест да бъде рак. Знаеш ли, ракът – това е най-хубавата от всички болести. Другите заболявания не ги приемаш на сериозно, надяваш се, че скоро ще се поправиш и затова обикновено вътрешно с нищо не се променяш. Обаче, когато узнаеш, че имаш рак, тогава си казваш: „Това е всичко. Това е краят. Не трябва да се залъгвам. Сега вече си заминавам.” Хората не могат да ти помогнат, ти сам стоиш пред Бога. Единствената ти надежда е в Него. Ти се хващаш за тази надежда и се спасяваш. След моята неуспешна операция на окото и след приемането на огромни дози кортизон, аз усетих главата си сякаш че се взривява. Мислех, че черепът ми се е раздробил на малки части. Болката беше страшна. Помислих си, че Бог е чул старата ми молитва, и че това е рак. Но, уви… Знаеш ли, аз бях прекратил тази молитва, след като разказах за нея на един епископ и той ме упрекна, казвайки, че зад тази молитва се крие егоизъм. Но болката беше много силна. Това беше прекрасно.”
Разказът на отец Порфирий ме хвърли в благоговеен ужас, особено последните му думи: „Болката беше много силна. Това беше прекрасно.” Колко често не ми достигаха сили да следвам стареца.
٭٭٭٭٭
Един човек попитал стареца от какво в него, както показвали микробиологичните изследвания на кръвта, има висок холестерин. Отец Порфирий отвърнал: „От притесненията и от храната.”
٭٭٭٭٭
Един мъж, при когото нервите не били наред, попитал за това стареца и той отвърнал: „Причината за твоето състояние търси в твоята душа. Как се чувства тя?”
٭٭٭٭٭
Един посетител казал на стареца:
– Геронда, през последните години, когато започнах повече да се моля и да прибягвам към Тайнствата на Църквата, почти се освободих от своя комплекс на неувереност в утрешния ден.
– Така трябва да бъде – отвърнал отец Порфирий – Божията благодат те е помилвала.
٭٭٭٭٭
Една вечер старецът беседвал на улицата с група посетители. Разговорът бил за замърсяването на околната среда. Обръщайки се към жените, отец Порфирий казал:
– Вие, домакините, за да не се разболеете, миете плодовете и зеленчуците, а някои даже ги измиват и със сапун. Така ли е?
Да, разбира се – отвърнали посетителките.
– Но вие не знаете това, че злото се съдържа вътре – завършил своята беседа старецът.
Из “Цветослов советов”
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие