Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2014 00:12 - СЛОВО В ДЕНЯ НА ОТСИЧАНЕТО НА ГЛАВАТА НА ЙОАН ПРЕДТЕЧА
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 1392 Коментари: 3 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Протойерей Александър Шаргунов image

Отново Иродиада беснее, отново пред нас е тази история за гнусния пир на Ирод на неговия рожден ден – развратният танц на младата девойка, неразумното обещание на Ирод да й даде всичко, което тя поиска; девойката, която отива бързо да се посъветва с майка си и се завръща, за да поиска главата на Йоан Кръстител на блюдо; незабавното жестоко наказание, което последва, в тъмницата, сред нощния мрак. Отново виждаме, как неотделимо са свързани безсрамието и жестокостта, колко страшен може да бъде човекът с неговата разпуснатост и невярност. Казват, че няма нищо по-ужасно на света, от безсрамна отмъстителна жена, защото по самата си природа жената е призвана преди всичко да проявява доброто, тя е дева, майка, жена, огнище, и разрушението на всичко това я прави демонична. Отвратителните движения на тялото на Саломия, демонстрираща изкуството на професионалните блудници, извиквали не ужас, а възхищение у нейната майка, която сама я научила на този разврат и сега я подтиквала към убийство.

 

Ние, навярно, още зле осъзнаваме, в какво общество днес сме попаднали. Това, което някога е било патология и ненормалност, сега става обичайно явление. Майка завежда на конкурс за красота петнадесетгодишната си дъщеря и казва пред журналистите: „Нека моята дъщеря расте не така, както аз. Нека всички да оценят нейната красота и нека тя се гордее с това”. Пресата с възторг тиражира (макар, да не е изключено, че понякога просто измислят) подобни заявления, но в резултат на неизмислената реалност е този факт, че някаква почтена, напълно положителна, уважавана от всички жена спокойно гледа ден след ден порнографски видеофилми заедно със своите деца. Още какво подивяване, каква нова жестокост и кръвопролитие ще предизвика в нашето общество това тихо, всепроникващо развращаване? Става все по-страшно натрупване на злото в света и няма покаяние. Няма покаяние и не може да го има в света, ако го няма истински в нас.

 

На празника на великия проповедник на покаянието ще чуем още веднъж предупреждението на Църквата за това, че новата религия, из чиито недра ще се яви антихристът, ще се отличава със съединението на външното благочестие и беззаконието, т. е. с отсъствие на покаяние. И Ирод Антипа, блудник и убиец, ходел в храма и всичко спазвал, както и неговия баща Ирод Велики - този, който извършил убийството на невинните Витлеемски младенци при раждането на Спасителя. Този, за когото римският император Август казвал, че по-добре би било да бъде негова свиня, отколкото негов син, защото Ирод Велики, изпълнявайки строго всички предписания на юдейската религия, не могъл да си позволи да вкуси свинско, обаче погубил трите си собствени деца и жена си. Всичко спазвал Ирод Антипа и даже сякаш съвсем не формално, не просто стоял със своята суеверна „свещичка”, - той се страхувал от Йоан, ненавиждал изобличенията му и едновременно с удоволствие го слушал, не бил в състояние да се освободи от влечението към словото на пророческата правда.

 

Престъплението, може би, не би се извършило, ако той не е бил пиян, ако той не е бил издебнат посред пиянския пир, сред всеобщия огън на блуд и високомерие, ако, загубил власт над разсъдителността, не се боял, да се откаже от своето безумно обещание, за да не му се надсмиват така наречените приятели. Той се боял повече, отколкото от съвестта и Бога, да се окаже не на висота пред злоречивия хорски съд. Така днес милиони хора са свързани със солидарната отговорност за греха и спокойно приемат всяко безобразие, защото се боят да не бъдат като всички. Не достига мъжество да се обявиш вече не против убийствата на невинни хора (тогава било явно опасно), а против сатанинското развращаване на собствените деца, отказвайки се, например, открито да поставиш името си под обръщение, където този позор е изобличен. Това свидетелства не само за това колко далече е отишъл нравственият терор в нашето общество, но и за степента на депресивна покорност на злото - болестта, с която могат да бъдат заразени и като че ли принадлежащите към Църквата.

 

Колкото сме по-близо до края на историята, толкова повече в света има хора, които искат да живеят така, както им харесва, при това никой да не им напомня за съвестта и за нравствения закон, и които са готови да убият проповедника на покаянието, за да могат да продължат спокойно да грешат. Със самия факт на своето съществуване Църквата се явава напомняне за правдата, за чистотата, за съвестта. Защо възникват гонения и клевети срещу Църквата? Защо се извършват убийства на свещеници и монаси? Мнозина биха искали да заставят съвестта да замълчи, ако това би било възможно, и затова човек, който на дело проповядва за Бога, трябва да си дава сметка.

 

Но каквито и безумни обещания да са давали в пияно състояние съвременните ироди, проявявайки твърдост в лъжата, даже тогава, когато те знаят, къде е правдата, ние трябва да знаем, че това е признак не за тяхната сила, но за слабостта им, и, както у Ирод Антипа, това е начало на техния крах. Както е известно от историята, цар Арета, оскърбен от отхвърлянето на своята дъщеря, тръгнал на война с Ирод и напълно го разгромил. Историкът Йосиф Флавий отбелязва, че мнозина юдеи разглеждали неговото поражение като пратено от Бога, и че това било справедливо наказание за това, което той направил против Йоан, наречен Кръстител. Ние знаем за изгнанието на Ирод от римските власти в далечно заточение, което последвало след това и за страшната смърт на дъщерята на Иродиада.

 

Няма съмнения, че беззаконниците и тук, на земята, ги застига справедливият съд и че всеки грях сам по себе си носи своето наказание. Но по-страшно от всичко е, че ще се окажат завинаги отхвърлени от пасхалния пир на вярата в блажената вечност. Да дарува Господ на всички, които търсят да достигнат Царството Божие, по молитвите на свети Йоан Предтеча, да следват проповедта на покаянието и неговия свят живот, според степента на всички свои, макар слаби сили, така, че истински да се покаят пред Господа! И нека да ни се даде също така да следваме неговия пример: винаги да говорим истината, без страх да изобличаваме порока, когато го видим и да желаем да предпочетем смъртта пред лъжата! Грехът трябва да бъде наречен грях, казва свети Теофан Затворник, иначе ние самите ставаме съучастници в този грях и на другите не дава да дойдат до покаяние. Заповедта за любовта към ближния предполага такова свидетелство за правдата. Ако ни попитат: „Защо говорите вие за това?” - ние можем да отговорим с думите на древния пророк: Всеки от нас е отговорен за кръвта на своя брат.

 

Светът е задължен на много велики хора, които са положили главите си за истината и са имали мъжество да я кажат на царя и царицата, когато те я погазвали и отивали към погибел. Така свети Йоан Златоуст за изобличаване на разврата бил изпратен на смърт в изгнание. Така свети Филип, митрополит Московски, приел мъченическа кончина, казвайки: „Там, където няма отстояване на правдата, там изповядването на истината е напразно”. И Църквата, заедно с Предтечата, знаеща тайната на Светата Троица и на Светия кръст, знае тайната на Божиите заповеди и зове да се подвизаваме в покаяние и изобличаване на злото до смърт.

 

Превод: Прот. Йоан Карамихалев

 

 

Източник:    www.moral.ru



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sourteardrop - ОТСИЧАНЕ ГЛАВАТА НА СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ. ИРОД, ИРОДИАДА, САЛОМИЯ: КОЙ Е ВИНОВЕН? РАЗМИСЛИ ЗА ПРАЗНИКА
02.09.2014 18:01
Автор: Йона, епископ Обуховски,
прот. Александър Авдюгин
Превод: Татяна Филева
Източник: www.pravmir.ru
Трима души – Ирод, Иродиада и Саломия – станали виновници за неговата смърт. Всеки от тях имал възможност да предотврати тази смърт, но нито един не го направил.
В този ден бил лишен от живот великият подвижник и праведник, проповедникът, много почитан от народа. При това неговият живот бил прекъснат по стечение на абсурдни, на пръв поглед, обстоятелства: Саломия, дъщеря на незаконната жена на Ирод, Иродиада, поискала главата на Кръстителя на блюдо, като възнаграждение за своя танц на пира…
Трима души – Ирод, Иродиада и Саломия – станали виновници за неговата смърт. Всеки от тях имал възможност да предотврати тази смърт, но нито един не го направил.
Кой от тях е по-виновен? Именно в контекста на така поставения въпрос ние предложихме на нашите постоянни коментатори – Йона, епископ Обуховски, и протойерей Александър Авдюгин да споделят своите размисли.
Епископ Йона (Черепанов): „За всички нас това е повод още веднъж да се замислим за това колко пъти, в угода на общественото мнение, сме отстъпвали от своята вяра”.
Всеки празник на Православната Църква винаги е дълбоко поучителен за православния човек, стремящ се към духовно израстване, към съвършенство. В това, което се случило преди много години в двореца на Ирод, също има много поуки.
Какво трябва да вземем за себе си от това събитие?
Например това, че често е по-добре да пожертваме своята репутация – или професионална, или някаква друга, но да останем верни на Христос. Все пак хората често, когато се намират пред съдбоносен избор – с Христос ли са, или със света, който лежи в злото – или поради малодушие, или по силата на инерцията, избират света. Подобни случаи са много, и навярно, всеки човек се е сблъсквал с такава ситуация.
Знаем, че Ирод се отнасял с голямо уважение към Йоан Предтеча и винаги го слушал с голямо внимание.
цитирай
2. sourteardrop - ===
02.09.2014 18:03
Но опиянен, той така се увлякъл от танца на дъщерята на Иродиада, Саломия, че обещал да й даде всичко, каквото пожелане, дори до половината царство. Младата девица отишла при майка си, и тя я подучила да иска на блюдо главата на Йоан Предтеча.
Когато Ирод чул такава „молба”, мисля, веднага се отрезвил, дошъл на себе си, но… Постъпил „съвсем по хлапашки:” „Хлапакът каза – хлапакът направи”. Той не се отрекъл от думите си в угода на своята гордост и на царската си репутация, и в крайна сметка, умъртвил праведника, за когото Сам Христос е казал: „между родените от жени не се е явил по-голям от него” (Мат. 11:11).
Действително, на какво само не са способни хората в угода на общественото мнение, в угода на околните, чието мнение уважават, дори ако тези хора нямат никакво отношение нито към вярата, нито към Църквата, а просто се намират близо до тях!
Така и в тази ситуация: не бива за пореден път да осъждаме Ирод, ето, той е такъв и такъв, постъпил е така и така. Този празник е за назидание на всички. Той е повод да се замислим: а ние готови ли сме да пожертваме своята репутация заради Христос? И колко пъти в своя живот сме отстъпвали от вярата си в угода на общественото мнение…
Кой от тримата е по-виновен? Мисля, че всички са еднакво виновни. Но най-виновен е обединилият ги в едно грях. Този грях съединил първо Ирод и Иродиада в незаконно съжителство, а след това получил продължение на пира чрез постъпката на Саломия.
Винаги става така: отстъпил веднъж и нямайки желание да се измени, продължавайки да води греховен живот, упорствайки в своята заблуда, човек стига дотам, че извършва още по-голям грях.Протойерей Александър Авдюгин: „Там, където връзката се основава на греха и страданието на другия, не може да произлезе нищо добро”.
Гордостта на Ирод и основаната на похотта злоба на Иродиада родили това, че на дъщерята Саломия било все едно какво ще поиска, стига само да изпълни желанието на майката.
цитирай
3. sourteardrop - ===
02.09.2014 18:04
Там, където връзката се основава на греха и страданието на другия, не може да произлезе нищо добро. На нея навярно никой никога не е показвал и разказвал какво е грехът и че най-висшето в света е Божият образ – човекът.
Вина имат и Ирод, и Иродиада. И ето, такова съчетание, може да се каже, на мъжкия и женския грях във висшето общество, основано на неправдата, на богатството, на властта, на буйството на страстите – задължително създава такива изпълнителки, каквато била Саломия, които в своя грях също ще бъдат безгранични. Заради всяко желание те са способни да извършат всяко престъпление, всеки грях.
Какъв може да бъде изводът от това? Всяко неправедно придобито богатство, всяка неправедно придобита длъжност (без значение малка, или голяма) ще водят след себе си прогресивно увеличаване на греха. Колкото по-нагоре се издигаш, толкова по-трудно ще ти бъде да го отхвърлиш, и толкова повече ще грешиш. Могат да се посочат много примери. Единственият изход тук е да се спреш.
Грехът предполага все по-голям разрив между вътрешното състояние на човека и неговото външно действие. До какво може да доведе това днес? Човек става изцяло двуличен: може да има прекрасно образование, поведение, маниери, а отвътре да е гнил, способен на всяка мерзка постъпка, на всяка гадост, напълно несъвместима с понятието човек като образ Божи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633468
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031