Автор: Стивън Христофору

Източник: http://blogs.goarch.org

Не привлякох специално внимание към проблема. Ако наистина направиш така, че някой да усети вината си, това провокира в него реакция, която го прави неспособен да се освободи по-късно от нея… Затова и не бих наблягал на точно определената грешка.

Това е много важно. Освен това, човекът не е изключително отговорен за грешката си.

Взех този цитат от “Ранени от любов”, прекрасна книгаза живота и духовните съвети на великия старец Порфирий, съвременен светец, който почина през 1991. Считан от мнозина за вероятно най-възвишения старец на двадесети век, той беше благочестив и кротък духовен гигант, потопен в Писанието и Божествените литургии и погълнат от любовта към Бог и цялото Му творение.

Макар и строг към себе си, той бил благ към духовните си чеда. Той не ги порицавал за грешките, нито пък използвал оръжията на вината и осъждането за да налага духовните си повереници. Неговото мирно вътрешно състояние било допълвано от неговите миротворни отношения с другите и, в замяна, помагало да се развие духовния мир на незнайните хиляди хора, достатъчно щастливи да го познават.

Въпреки че, старецът не отричал действителността на греха, той и не й позволявал да погълне вниманието му. Той не бил войн против греха, кръстоносец срещу порока; в замяна, той обичал Христос и разгласявал Евангелието. 

Старецът използвал прекрасна метафора, за да обясни разликата:

Представете си катранено-черна стая: завесите са спуснати, светлините са загасени. Можете ли да изгоните тъмнината от стаята? Можете ли да размахате ръце наоколо и да сграбчите тъмнината, за да я избутате някак?

Старецът Порфирий разбрал, че подобен отрицателен подход би се провалил: Не се борете за това да изпъдите тъмнината от стаята на душата си. Отворете малка пролука, през която да влезе светлината, и тъмнината ще изчезне.

Той предпочитал това, което наричал лесният начин, да гледа не греха, а Господ, като Му се посвещава чрез молитва, Божествени литургии и Писанието. Душата, особено когато е чувствителна, чрез любовта се изпълва с радост и ентусиазъм; тя укрепва и се преобразява, променя и поразително подобрява всички отрицателни и грозни неща.

Доколкото това се отнася за вътрешната ни борба, то може да бъде още по-уместно за ролята, която играем в живота на другите. Спомнете си, че когато старецът слушал изповеди, той не искал да се съсредоточава върху греховете на човека, защото това провокира в него реакция, която по-късно го прави неспособен да се осбоводи от нея. Въпреки че, дори и да сме с най-добри намерения, можем да причиним голяма вреда, ако подходим към греховете на другите хора без необходимата чувствителност.

Агресивните ни движения срещу греха действително могат да отдалечат още повече хората от Бог, вместо да ги приближат към Него.

Докато нашата кротост и състрадание могат да извлекат хората от тъмнината на техните лични битки и към Христос, нашето осъждане и порицание могат да тласнат хората още по-дълбоко в тяхната изолация и отчаяние.

Колко хора са израстнали в семейство, което е било силно настроено против алкохола, само за да се напие тайно с приятели при всеки удобен случай? Колко са израстнали в семейства, неприемащи ходенето по срещи на млада възраст, само за да се съберат насаме при първия случай, в който къщата остане празна?

Мнозина се притесняват, че имаме нездравословна полова култура, съсредоточена върху безмислените интимни срещи и осакатяващи порнографски пристрастия. Вероятно това е реакция към нездравословната култура, която я е предшествала, тази съсредоточена върху пуританското полово потискане и срам?

Това да сме срещу греха не значи, че сме за Бог.

Старецът Порфирий не е трябвало да се кара или порицава. Той предпочитал лесния начин. Той канел хората да дойдат и да видят разпнатия и възкръснал Господ. Той можел да покаже Христос на хората, защото сам той знаел Христос. А това знание му позволявало да бъде уверен, че веднъж щом светлината на Христос влезе в сърцето на човека, тъмнината ще се разсее.

Познаваме ли Христос? Можем ли да доведем другите до Него? Уверени ли сме, че Бог може да излекува всяка рана, да прости всеки грях, и да преобрази всеки живот, независимо колко е разбит? 

Или все пак се интересуваме повече от греха?