Монах Моисей Светогорец

 https://www.youtube.com/watch?v=HRMR7p36bH8

Човеколюбивият Бог винаги приема обръщането на Своите съгрешилите чеда чрез искреното покаяние. Човекът, който мрази злото и обича доброто, възпълва своето покаяние и отново става възлюбено Божие чедо. Поради своята свобода всеки християнин може да избира каквото иска. Насила нищо добро не се постига. Дори Самият Бог не иска да изнудва нашата свобода. Свободата е преплетена с любовта. Грехът е безумие, абсурд. Бог не държи никого насила до Себе Си. Тръгвайки за далечна страна, блудният син от притчата се отдалечил от Божията любов. Отдалечаването от Бога имало страшни последици. Той се отчуждил от Бога и страдал от самотата, индивидуализма, горчивината и помрачението. Животът в греха е мръсна тиня, която не удовлетворява нито един сериозен и благоразумен човек. Подчиняването на страстите представлява реално поробване и мощни робски окови. То води до болка, притеснение, скръб и страдание от насладата. Факт е, че сладостта на насладата е достатъчно преходна, докато страданието е дългогодишно. Без покаяние страданието става пожизнено. Покаянието е осъзнаването на греха. Чрез това първоначално осъзнаване на греха човек се трогва, умилява се и разбира реалността на своето състояние. Плачейки за своя блуден живот в Йерусалим, преп. Мария Египетска имала силно чувство за покаяние, което я отвело в Йорданската пустиня. Нечистотата, оскверняването и смутът загаснали в пустинята. Тя напълно се покаяла и от блудницата на Александрия станала най-голямата подвижница на вековете, претърпявайки многогодишна силна война с изкушението да се завърне в блудния живот. Отвръщането (от греха) води до завръщане, до изповядване и приемане на грешките, до заявяването на поражението, до добри дела, боголюбие и човеколюбие. То не води до лабиринта на помислите, комплекса на вините и неприемливото отчаяние. Преблагият и благолюбив Бог не се изморява да очаква завръщането на Своето творение. Той не се кара, не заплашва, не притиска, а само се надява. Той се надява да се завърнат Неговите чеда, за да могат да живеят истински радостни. Покаянието изисква дръзновение, решителност и известна смелост. Истината е, че съществуват много пътища на покаяние. Покаянието означава промяна на ума, промяна на начина на мислене, искрено обръщане. Бихме казали, че то също означава себеприсъда, скръб за страстите, които внимателно сме култивирали, неопетнено смиреномъдрие, опрощаване, милостиня, молитва със сълзи. Покаянието не е за малцина, за определени, за някои висшестоящи. Изцелителното покаяние е за мнозина, за всички, за малки и големи.Всички сме съгрешили в нещо. Нужно е да го поправим. Всички имат голяма нужда от покаяние. Разглезихме се, неправилно се приучихме, свикнахме с профанното, отчуждаващото, чуждото. Трябва да изповядаме нашите грешки без претексти и оправдания. Покаянието ще ни даде вътрешен мир, сърдечна радост, висота на живота. Покаянието не означава повърхностно „закърпване”, живот „както дойде” и „горе-долу”. Покаялите се възкръсват, оживотворят се, преобразяват се и се поправят по удивителен начин. Никой не е изключен от чудодейното покаяние. Всички са призвани да се променят и от лицемери да станат чисти, от лъжливи – истинни, от непокаяли се подправени хора – покаяли се християни и патриоти. Покаянието ще даде утеха, подкрепа и надежда. Никой да не се страхува от покаянието, то е силно необходимо. Сега само чудото (на покаянието) може да ни спаси, което започва от дълбините на сърцето ни. . .

 

превод от гръцки

Отвръщането (от греха) води до завръщане, до изповядване и приемане на грешките, до заявяването на поражението, до добри дела, боголюбие и човеколюбие. То не води до лабиринта на помислите, комплекса на вините и неприемливото отчаяние. Преблагият и благолюбив Бог не се изморява да очаква завръщането на Своето творение. Той не се кара, не заплашва, не притиска, а само се надява. Той се надява да се завърнат Неговите чеда, за да могат да живеят истински радостни. Покаянието изисква дръзновение, решителност и известна смелост. Истината е, че съществуват много пътища на покаяние. Покаянието означава промяна на ума, промяна на начина на мислене, искрено обръщане. Бихме казали, че то също означава себеприсъда, скръб за страстите, които внимателно сме култивирали, неопетнено смиреномъдрие, опрощаване, милостиня, молитва със сълзи. Покаянието не е за малцина, за определени, за някои висшестоящи. Изцелителното покаяние е за мнозина, за всички, за малки и големи.Всички сме съгрешили в нещо. Нужно е да го поправим. Всички имат голяма нужда от покаяние.

https://www.youtube.com/watch?v=P0figsJ0sM0

https://www.youtube.com/watch?v=VVOuP6HOqV0