Прочетен: 2828 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 11.07.2014 19:36
Предговор от издателя Кратко житие на преподобни Иоан Дамаскин КНИГА ПЪРВА Глава 1. За това, че Божеството е непостижимо и че не бива с излишно любопитство да търсим онова, което не ни е предадено от светите пророци, апостоли и евангелисти Глава 2. За това, кое може да се изрази с думи и кое не може, кое може да бъде опознато и кое превъзхожда познанието Глава 3. Доказателство, че Бог съществува Глава 4. За това, що е Бог. За това, че Божеството е непостижимо Глава 5. Доказателство, че има един Бог, а не много богове Глава 6. За Словото и Сина Божий, доказателство от разума Глава 7. За Светия Дух; доказателство от разума Глава 8. За Светата Троица Глава 9. За това, което се приписва на Бога Глава 10. За Божественото съединяване и разделяне Глава 11. За това, което се говори за Бога с аналогии, взети от тялото Глава 12. За същото Глава 13. За местопребиваването на Бога и за това, че само Божеството е неописуемо За мястото на ангела и на душата и за неописуемото. Кратко обобщение на казаното за Бога и Отца, Сина и Светия Дух. Както и за Словото и Духа Глава 14. Свойства на божествената природа КНИГА ВТОРА Глава 1. За века Глава 2. За творението Глава 3. За ангелите Глава 4. За дявола и демоните Глава 5. За видимото творение Глава 6. За небето Глава 7. За Светлината, огъня и светилата - слънцето, луната и звездите Глава 8. За въздуха и ветровете Глава 9. За водите Глава 10. За земята и за това, което се ражда от нея Глава 11. За рая Глава 12. За човека Глава 13. За удоволствията [129] Глава 14. За неудоволствието Глава 15. За страха Глава 16. За гнева Глава 17. За въображението Глава 18. За сетивата Глава 19. За мислителната способност Глава 20. За способността да помним Глава 21. За вътрешното и външното слово Глава 22. За страданието и действието (енергията) Глава 23. За енергиите (действията или дейностите [146]) Глава 24. За доброволното и неволното Глава 25. За това, което е в наша власт, или за свободата (за свободното решение) Глава 26. За случващото се Глава 27. За това, защо сме създадени със свободна воля Глава 28. За това, което не е в наша власт Глава 29. За Промисъла Глава 30. За предзнанието и предопределението КНИГА ТРЕТА Глава 1. За Божественото домостроителство и за грижата за нас, и за нашето спасение Глава 2. За това, как бе заченат Бог Слово и за Божественото Му въплъщение Глава 3. За двете природи (в Христа), против монофизитите Глава 4. За взаимното общуване между свойствата Глава 5. За броя на природите Глава 6. За това, че в Една от Ипостасите на Божеството цялата Божествена природа е съединена с цялата човешка природа, а не част от едната - с част от другата [172] Глава 7. За едната сложна Ипостас на Бог Слово Глава 8. Към онези, които изследват това - към непрекъснато или към разделено количество трябва да се отнасят естествата в Господа? Глава 9. Отговор на въпроса: "Има ли (в Христа) природа без ипостас?" Глава 10. За Трисветата песен Глава 11. За природата, (която се съзерцава в целия) вид (същества) и в неделимото (тоест във всяко отделно същество от даден вид); за разликата между съединение и въплъщение; и за това, как трябва да се разбира изразът "Една природа на Бог Слово - въплътена" Глава 12. За това, че Светата Дева е Богородица, против несторианите [185] Глава 13. За свойствата на двете природи Глава 14. За двете воли и свободни действия на нашия Господ Иисус Христос Глава 15. За действията в нашия Господ Иисус Христос Глава 16. Против онези, които казват: "Ако в човека има две природи и две действия, то в Христа трябва да се предполагат три природи и също толкова действия" [220] Глава 17. За това, че в Господа природата на плътта и волята са обожествени Глава 18. Още за това, че в Господ има две воли и свободи, както и два ума, знания и мъдрости [228] Глава 19. За Богочовешкото действие Глава 20. За естествените и непорочни страсти Глава 21. За незнанието и робството Глава 22. За преуспяването [237] Глава 23. За страха Глава 24. За молитвата на Господа Глава 25. За възприемането Глава 26. За страданието на тялото Господне и за безстрастието на Неговото Божество Глава 27. За това, че дори и по време на смъртта на Господ Божеството на Словото остана неразделно с душата и тялото и че едната Ипостас се запази [248] Глава 28. За тлението и изтлеването [251] Глава 29. За слизането в ада КНИГА ЧЕТВЪРТА Глава 1. За това, което се случи след възкресението Глава 2. За седенето отдясно на Отца Глава 3. Против онези, които казват: "Щом като Христос има две природи, значи вие или служите на твар, покланяйки се на сътворена природа, или считате едната природа за достойна за поклонение, а другата - за недостойна за такова" [256]. Глава 4. Защо се въплъти Синът Божий, а не Отец и не Духът? И какво постигна Той с въплъщението Си? Глава 5. Към онези, които питат: "Сътворена ли е Христовата Ипостас, или е несътворена?" Глава 6. За това, кога (Господ) бе наречен Христос? Глава 7. Към онези, които питат: "Две природи ли е родила Света Богородица и две природи ли са висели на кръста?" Глава 8. В какъв смисъл Единородният Син Божий се нарича първороден? Глава 9. За вярата и кръщението Глава 10. За вярата Глава 11. За кръста и още за вярата Глава 12. За покланянето на изток [276] Глава 13. За светите и пречисти Господни тайнства Глава 14. За родословието на Господ и за Света Богородица Глава 15. За почитането на светиите и на техните мощи Глава 16. За иконите [296] Глава 17. За Писанието Глава 18. За изразите, употребявани за Христа Глава 19. За това, че Бог не е Причина за злото [308] Глава 20. За това, че няма две начала Глава 21. Защо Бог, Който предварително знае всичко, е създал тези, които ще съгрешат и няма да се разкаят [312]? Глава 22. За Божия закон и греховния закон [314] Глава 23. Против иудеите, за съботата Глава 24. За девството Глава 25. За обрязването Глава 26. За Антихриста Глава 27. За възкресението
© 2008 Славянобългарски манастир "Св. вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон
> Съдържанието на този документ се генерира с безвреден за Вашия компютър active content (javascript).
> "Точно изложение на православната вяра" на църковнославянски, руски и английски езици. В руското издание можете да направите справка с църковнославянските изрази и библейските текстове, използвани в руския превод, от който настоящият превод на български език е направен.
Предговор от издателя
Настоящата книга представлява изложение на цялостното православно вероучение, изляло се като река от жива вода от сърцето на боговдъхновения богослов, песнописец и чудотворец свети Иоан Дамаскин. Написано е с ръката, изцелена от Пречистата Владичица Богородица и станала първообраз на третата ръка от иконата на Пресвета Богородица "Троеручица".
Догматите на светата православна вяра са изложени ясно и разбираемо. Полезно и спасително за всеки православен християнин е изучаването им, доброто им познаване и твърдото им опазване.
Преводът е направен по изданието "Польное собрание творений Св. Иоанна Дамаскина" - том 1 от 1913 година, издание на Санкт-Петербургската Духовна Академия, с допълнения от изданието "Точно изложение православной веры" от 1894 година.
Кратко житие на преподобни Иоан Дамаскин
Св. Йоан Дамаскин, изображение на Papadike от 1686 г. от Иверския манастир. Източник: culture.gr.
Преподобни Иоан Дамаскин е роден около 680 година в столицата на Сирия - Дамаск. Родителите му били известни с това, че произлизали от стари родове, и с християнското си благочестие. Закриляни от Божия Промисъл, те запазвали пламенната си вяра в Христа, макар мюсюлманите, които завладели тази страна, да не позволявали на никого да изповядва открито Христовата вяра. Баща му, Сергий Мансур, бил главен логотет (разпоредител с хазната и събирач на данъци)[1] при двора на дамаския халиф. Възползвайки се от високото си обществено положение, той откупувал пленени християни, избавял ги от заплашващата ги смърт и им оказвал необходимата помощ.
[1] Длъжност, съответстваща на съвременния министър на финансите.
Бащата на Иоан се грижел за възпитанието и образованието му. Усърдно молел Бога да изпрати мъдър и благочестив човек, който да стане за сина му учител и наставник по добри дела. На дамаския пазар Сергий видял сред пленени християни монах Козма, който се оказал образован старец от Италия. Като измолил от халифа пленения монах, той завел блажения старец у дома си и му поверил Иоан и доведения си син, който също се казвал Козма. Момчетата показали големи способности: лесно усвоили граматиката, философията, астрономията и геометрията, а след известно време вече можели да се сравняват с наставника си по познаване на Свещеното Писание. След смъртта на баща си свети Иоан по желание на халифа станал негов най-близък съветник.
По онова време във Византия възникнала и бързо се разпространила ереста на иконоборчеството, подкрепяна от император Лъв III Исаврий (717-741). Като застанал в защита на православното иконопочитание, свети Иоан написал три трактата: "Против отхвърлящите светите икони". Доказвайки догмата за иконопочитанието, той цитирал думите на свети Василий Велики, който учел, че почитта към иконата се издига към нейния Първообраз. Мъдрите, боговдъхновени съчинения на свети Иоан и влиянието им върху съзнанието на хората разярили императора. Но тъй като авторът им не бил византийски поданик, той не можел нито да го хвърли в затвор, нито да го екзекутира. Императорът си послужил с клевета. По негова заповед от името на Иоан било написано подправено писмо, в което последният уж предлагал на императора помощта си за превземане на сирийската столица. Император Лъв Исавриец изпратил това писмо на халифа. Халифът, без да подозира фалшификацията, заповядал да отстранят Иоан от длъжност, да му отсекат дясната ръка до китката и да я окачат в центъра на града пред погледите на всички. Вечерта, по молба на свети Иоан, халифът заповядал да му върнат отсечената ръка. Като я допрял до ставата, преподобният почнал да се моли пред икона на Пресвета Богородица и да проси изцеление. Останал без сили, той задрямал по време на молитвата и видял Божията Майка. Пречистата казала, че ръката му е здрава и му наредила да се труди усърдно с нея за слава Божия. Щом се събудил, свети Иоан попипал ръката си и видял, че е изцелена. В памет на това дивно чудо преподобни Иоан носел на главата си кърпата, с която била обвита отсечената му ръка, и през целия си по-нататъшен живот с благодарност и любов възпявал в произведенията си Пречистата Богородица.
Като чул за чудото, халифът разбрал, че свети Иоан не е виновен, поискал му прошка и пожелал да го върне на предишната длъжност. Но преподобният раздал богатството си и заедно с доведения си брат Козма отишъл в Иерусалим. Те били приети като редови послушници вЛаврата на преподобни Сава Освещени. Никой от манастирските братя, знаейки, че послушникът Иоан е мъдър и знатен човек, не се съгласявал да бъде негов духовен наставник. Съгласил се само един неук старец, който почнал по много строг начин да възпитава в ученика дух на послушание и смирение. Той забранил на свети Иоан да пише и го съветвал да забрави всички светски науки. Веднъж старецът събрал много кошници, изработени от монаси от манастира, и изпратил преподобния в Дамаск да ги продаде на нереално висока цена. След като извървял тежък път под горещото слънце, бившият големец, облечен с бедни дрехи, обикалял по пазара на Дамаск. Желаещите да купят кошници, щом чуели цената им, го ругаели и оскърбявали. Един бивш слуга на преподобния го познал, смаял се от просешкия му вид и от смирението му и изкупил всички кошници на обявената цена.
След като минало известно време, в манастира починал един от монасите. Брат му помолил преподобни Иоан да напише надгробна песен за утешение. Преподобни Иоан дълго отказвал, боейки се да наруши забраната на стареца, но от милосърдие отстъпил пред молбите и написал забележителните си надгробни тропари: "Коя житейска сладост е непричастна на скръбта...", "Плача и ридая, щом си помисля за смъртта..." и други. Заради непослушанието старецът изгонил преподобни Иоан от килията си, но монасите почнали да се застъпват за него. Тогава старецът му наложил тежка епитимия: да чисти всички отходни места в манастира. Преподобният изпълнявал със старание това послушание. Дори суровият наставник се удивил на смирението му. След няколко дни Пресвета Богородица се явила на стареца в нощно видение и казала: "Защо загради извора, от който може да тече сладка вода в изобилие... Не пречи на извора да тече... той ще потече по цялата вселена и ще я напои...".
Оттогава преподобни Иоан започнал безпрепятствено да пише църковни песнопения и духовни книги, от които особено известни са: "Извор на знанието" ("За ересите", "За правата вяра и за въплъщението на Предвечното Слово", "Точно изложение на православната вяра"), Пасхална служба, канони на Рождество Христово, на Богоявление, на Възнесение Господне и други. В тези трудове преподобният бил подкрепян и подпомаган от доведения си брат Козма, впоследствие поставен от Иерусалимския патриарх за Маюмски епископ. Същият патриарх ръкоположил преподобни Иоан за свещеник и го назначил за проповедник при катедралата си. Но преподобни Иоан скоро се върнал в Лаврата на свети Сава, където се трудил до края на дните си.
На Константинополския събор през 754 година преподобният изобличил иконоборчеството. Затворили го и го подложили на мъчения, които той понесъл твърдо и по Божията милост останал жив. Преподобни Иоан Дамаскин се преставил около 780 година на 104-годишна възраст и бил погребан в Лаврата на свети Сава.
По времето на византийския император Андроник II (1282-1328) светите му мощи били пренесени в Константинопол.
11.07.2014 19:23
2] Св. Дионисий Ареопагит. За Божиите имена // РG 3, coll 609-613.[3] Св. Григорий Богослов. Слово 28 // РG 36, col. 40.[4] Когато говори за непостижимостта на Божеството, св. Иоан Дамаскин има предвид схващания, подобни на схващанията на евномианите, които твърдят, че познават напълно Божията същност. Срв. Св. Дионисий Ареопагит. За Божиите имена. Св. Григорий Богослов.
11.07.2014 19:25
Знаем и изповядваме, че Бог е безначален, безкраен, вечен, вечносъществуващ, несътворен, неизменяем, неизменен, прост, несложен, безтелесен, невидим, неосезаем, неограничен, безпределен, непознаваем, непостижим, благ, праведен, всемогъщ, вседържител, всевиждащ, всепромислител, всевладика и съдия, както и това, че Бог е един, тоест едно Същество; че Той може да бъде познат и съществува в три Ипостаси (Лица): Отец, Син и Свети Дух; че Отец, Син и Светият Дух са едно по отношение на всичко, с изключение на неродеността, родеността и изхождането; че Единородният Син и Слово Божие, и Бог, поради добросърдечието Си, заради нашето спасение, по благоволението на Отца и със съдействието на Светия Дух, след като бе безсеменно заченат, се роди нетленно от света Дева и Богородица Мария чрез Светия Дух и стана от Нея съвършен човек; и че Той едновременно е и съвършен Бог, и съвършен Човек, от две естества - божествено и човешко, и може да бъде познат в две естества, надарени с ум и воля, дейни и автономни, накратко казано, съвършени според определението и представата за всяко от тях, тоест за Божеството и човечеството, но в една сложна Ипостас; че Той освен това и бе гладен, и бе жаден, и се уморяваше, и бе разпнат, и действително прие смърт и погребение, и възкръсна на третия ден, и възлезе на небесата, откъдето бе дошъл при нас и пак ще дойде -
Но какво представлява Божието същество или как Той е във всичко, или по какъв начин Единородният Син и Бог, като унижи Себе Си, стана човек от девствени кърви, тоест по друг свръхестествен закон, или как ходел по водата със сухи нозе - това не знаем и не можем да изречем. И така не можем да кажем, нито дори и да помислим нищо за Бога, освен това, което ни е изречено, казано или открито от Самия Бог в Божествените Писания на Стария и Новия Завет [6].
[5] Св. Дионисий Ареопагит. За Божиите имена, 1. Св. Григорий Богослов. Слово 31 // PG 36, coll. 156-157.
[6] Св. Дионисий Ареопагит. За Божиите имена, 1-2.
[7] Ο ίεροφάντης = divinorum verborum interpres.
[8] Св. Григорий Богослов. Слово 28.*[9] Св. Атанасий Александрийски. Против езичниците // PG 25, col. 69-77.
[10] Св. Григорий Богослов. Слово 28 // PG 36, col. 45-47. Св. Атанасий Александрийски. За въплъщението на Словото // PG 25, coll. 97-100.
Как ще се изпълни и това, че Бог прониква във всичко и изпълва всичко, както се казва в Писанието: Не изпълням ли Аз небе и земя? - казва Господ (Иер. 23:24). Защото е невъзможно тяло да преминава през тела, без да ги разкъсва и без само да се разкъсва, без да се смесва и без да се съединява с тях, както течностите се смесват и се разтварят помежду си [12].Ако пък допуснем, както твърдят някои, нематериално тяло, подобно на онова, което гръцките мъдреци наричат пето тяло, което впрочем е невъзможно, то, разбира се, ще бъде движимо, както и небето, понеже точно него наричат пето тяло [13]. Но кой движи това тяло? (Разбира се, друго същество) - защото всичко движимо се задвижва от нещо друго. А от кого се задвижва и това другото? И така до безкрайност, докато не срещнем нещо недвижимо. Но първично движещото е недвижимо, какъвто е и Бог. А ако Той би бил движим, как не би бил ограничен по място? Затова единствено Бог е недвижим и с неподвижността си движи всичко. И така, трябва безусловно да признаем, че Божеството е безтелесно [14].
Но и това още не разкрива Неговата същност, както не я разкриват и понятията: нероденост, безначалност, неизменяемост, нетленност, както и всичко онова, което се говори за Бога или за Неговото битие. Защото всичко това показва не що е Бог, а какво Той не е.
И така, Бог е безпределен и непостижим. В Него е постижимо само едно - Неговата безпределност и непостижимост. А това, което казваме за Бога, като употребяваме положителни категории, ни показва не Неговата природа, а това, което се отнася за нея. Защото, ако наречем Бога благ или праведен, или премъдър, или нещо друго, ще изразим не природата Му, а само това, което се отнася за нея. А понякога това, което се казва с положителна категория за Бога, има силата на превъзходна степен на отрицание. Така например, като говорим за Бога, употребяваме думата мрак, като разбираме не мрак, а това, което не е светлина и превъзхожда всяка светлина; или употребяваме думата светлина, като имаме предвид онова, което не е мрак.
[11] Св. Григорий Богослов. Слово 28 // PG 36, coll. 33.
[12] Пак там, 36.
[13] Като казва, че Бог не е нематериално тяло (каквото е например небето, което гърците наричат пето тяло), свети Иоан Дамаскин може би е имал предвид Аристотел, който учел, че небето е сякаш Божие тяло. И понеже то - небето, е уж неразрушимо, и освен това е различно от другите четири елемента, то затова, въз основа на Питагоровото учение, Аристотел го наричал пето тяло.
[14] Св. Григорий Богослов. Слово 28. PG 36.
[15] Пак там.
А с онези, които не вярват на Божественото Писание, ще разсъждаваме така: Бог е съвършен и няма недостатъци и по благост, и по премъдрост, и по сила е безначален, безкраен, вечносъществуващ, неограничен, с една дума, съвършен във всичко. И така, ако допуснем (съществуването на) много богове, ще стане необходимо да признаем съществуването на различие между тези много богове. Защото, ако между тях няма никаква разлика, значи е един, а не са много; ако пък между тях има разлика, къде е съвършенството? Ако не достига съвършенство или по отношение на благостта, или по отношение на силата, или по отношение на мъдростта, или по отношение на времето, или по отношение на мястото, то вече няма да има и Бог. А тъждеството във всичко показва по-скоро един Бог, а не много.
Освен това, ако би имало много богове, как би се запазила тяхната неописуемост? Защото там, където би имало един, не би имало друг.
Към това трябва да добавим, че и по силата на естествената необходимост единицата е начало на двоицата [17]
[16] Св. Григорий Богослов. Слово 29. PG, 76.
[17] Св. Дионисий Ареопагит. За Божиите имена, гл. 5, 13.
[18] Св. Григорий Нисийски. Голямо огласително слово, глава 1.
Ако иудеин почне да възразява срещу приемането на Словото и Духа, трябва да го изобличим и да го убедим с Божественото Писание. Защото Божественият Давид казва за Словото: Твоето Слово, Гоподи, е навеки утвърдено на небесата (Пс. 118:89), и на друго място: Прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове (Пс. 106:20); но словото, произнасяно с уста, не бива изпращано и не пребъдва во веки. Същият Давид казва и за Духа: Пратиш Духа Си - създават се (Пс. 103:30); и на друго място: Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му - цялото им воинство (Пс. 32:6); и Иов също казва: Дух Божий ме е създал и диханието Вседържителево ми е дало живот (Иов. 33:4). А Дух, Който бива изпращан, гради, укрепва и поддържа, не е изчезващо дихание, както и Божиите уста не са телесен член; но и едното, и другото трябва да се разбира в съответствие с Божието достойнство [20].
[19] Св. Григорий Богослов. Слова 31, 38, 41 // PG 36, coll. 137, 320, 441. Св. Григорий Нисийски. Голямо огласително слово, 2-3.
[20] Св. Григорий Нисийски, пак там. Св. Василий Велики. За Светия Дух, до Амфилохий.
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие