В ада, където душите на грешниците се мъчат в очакване на Страшния съд, се оказали по съседство писател и разбойник.

Писателят през целия си земен живот писал книги, не грабел, не крадял, не убивал. Такава задгробна участ за себе си никак не очаквал и искрено недоумявал защо са го настанили до крадеца и разбойника.

Двамата седели в чугунени котли, до кръста били потопени в сяра и катран. Под двата котела бесовете разпалвали огньове. Под писателския котел огънят бил по-малък, а под разбойническия – доста по-голям. Но сярата и в двата котела бълбукала и кипяла.

Във вечността времето тече безконечно, но някак си писателят забелязал, че огънят под котела на разбойника става все по-малък и по-малък. Протегнал си тогава шията и видял, че неговият огън се засилва. Зароптал писателят – защо така става.

Тогава му се явил ангел и казал:

- Чух, че искаш да разбереш защо огънят на съседа ти намалява, а твоят все повече се разгаря. Сега ще ти обясня защо претърпяваш такива мъки.

Крадецът е съгрешил много на земята и немалко злодейства е извършил. Но неговите роднини и досега заглаждат прегрешенията му. Но ти си много по-голям грешник. Бог те беше наградил с талант, за да пробуждаш в хората позитивни и добри чувства, а твоите книги и досега развращават младите сърца, разпалвайки в тях само страсти.

превод от руски

http://www.smisl-zhizni.ru