Блаженият Варвар преди бил жесток разбойник в Луканските  страни. Той пролял много човешка кръв и никой не можел да го залови, нито пък да се пребори с него, понеже притежавал необикновена телесна сила. Но преблагият и човеколюбив Бог, Който не иска смъртта на грешника и търси спасението на всички, както някога на апостол Павел, с действието на Своя Промисъл уловил и разбойника в мрежите на спасението. Веднъж, когато той седял в една пещера и гледал купищата заграбено злато, неочаквано до сърцето му се докоснала Божията благодат, извеждаща грешника на пътя на покаянието. Душата му се умилила и като си спомнил за страшния Божий съд, започнал да скърби и да говори на себе си:

- Уви, какво сторих! Пролях много човешка кръв, много жени оскверних, откраднах чуждо имущество и извърших много други злини! Но днес или утре ще умра; на кого ще остане това, което придобих.

И след това въззвал отново:

- Зная, че Христос приел при Себе си древния разбойник по милостта Си: ще приеме и мен, ако се покая. Затова сега се кая и се съкрушавам заради делата си и търся Неговото милосърдие.

Когато казал това дълбоко в душата си, Варвар станал, без да каже нищо на другарите си, скрил само меча под дрехите си и като оставил всичко, през нощта отишъл в най-близкото селище, където имало църква. Дошъл там по време на утренята и след края и паднал в нозете на свещеника, възклицавайки със сълзи:

- Отче свети! Не отхвърляй мене, окаяния грешник, дошъл при твоята святост: понеже искам да се покая за злодействата си.

Свещеникът го вдигнал от земята, завел го до светия олтар и казал:

- Изповядай пред Бога съгрешенията си, сине, а аз ще бъда смирен свидетел на твоята изповед и покаяние.

Каещият се заговорил:

- Отче, аз съм онзи разбойник Варвар, за който, мисля, си чувал и ти. Преизпълнен съм с множество грехове, с телесна нечистота, грабежи и убийства: защото съм убил до триста души, а с меч погубих и двама свещеници, задето не поискаха да ме допуснат до тайнството на покаянието. И ето, ако мислиш, че Бог ще ме приеме в покаянието ми, превържи по свое усмотрение моите греховни язви с Божиите заповеди; ако ли пък не, вземи този меч и заповядай да ме убият.

Но свещеникът му казал:

- Сине! Няма грях, който да побеждава Божието милосърдие: ти само не се отчайвай. Иди в моя дом и изпълни на дело каквото ти заповядам.

Като излязъл от църквата, свещеникът видял Варвар да се движи след него на лакти и колена. Рекъл му:

- Какво правиш, сине?

 Варвар отговорил:

- От мига, когато паднах на земята пред Бога с моите грехове, няма да се вдигна, докато не ми бъдат простени всички зли дела.

- Сине - казал му свещеникът, - ти доброволно даваш обет за това на Бога. Опази го и ще ти бъде простено всичко.

Като стигнал вкъщи, свещеникът отново му казал:

- Ето, сине, децата ми, робите, добитъка и кучетата: към кого искаш да бъдеш приравнен, за да се храниш заедно с тях?

Варвар отговорил:

- Отче, аз не се смятам за равен дори на кучетата; но поради телесната потребност от храна, сложи ме при тях, за да ям с тях и да бъда без покрив през всичките си дни и нощи.

На това свещеникът отговорил:

- Постъпи така, както говориш пред Бога, сине, и уповавай на великото Му милосърдие.

И Варвар живял така при свещеника три години, подобно на животно, пълзейки на ръце и крака и без да става от земята, понеже се смятал за недостоен да бъде сред хората. Хранел се само с животните и кучетата и с тях оставал вън от къщата ден и нощ. След края на третата година свещеникът му казал:

- Доста, сине, престани да се храниш с кучетата, защото Господ ти дарява Своята милост.

- Но аз, отче - отговорил Варвар, - искам още да се храня с добитъка.

Свещеникът му рекъл:

- Чедо! Бог вижда и тоя обет, който Му принасяш със смирение, понеже желаеш така да пострадаш заради греховете си.

Варвар отишъл вън от селото заедно с добитъка, движейки се като четириного и пасейки оскъдната трева. Той останал на поляната дванадесет години, съвсем гол. Кожата му станала като кора на дърво; изгаряна от слънчевия зной и напукана от студа, тя почерняла като въглен. И станал блаженият Варвар доброволен мъченик.

Когато изминали дванадесет години от страданията му, с Божествено откровение му било известено за прощаването на греховете му и за това, че му предстои да завърши подвига на покаянието си мъченически, като пролее кръвта си. И ето, веднъж, докато ходел по поляната, Варвар се доближил до пътя, където били спрели някакви търговци. Помислили, че наближава някакъв звяр (защото не видели какво се движи в гъстата трева), те изстреляли от лъковете си няколко стрели и го поразили с три от тях; като се приближили и видели, че простреляли човек, те изпаднали в ужас. А Варвар им казал да не се страхуват и да не скърбят, разказал им всичко за себе си и наредил да кажат за кончината му на свещеника на селото. След това предал душата си в Божиите ръце.

А свещеникът, като научил от търговците за станалото, отишъл на онова място и видял тялото на блажения Варвар просветлено, озарено от светлина. Той опял мъртвия и го погребал на мястото, където бил убит. Впоследствие от гроба на блажения Варвар започнало да се дава изцеление на болните от различни недъзи. След време тук заедно с презвитера дошли хора, отворили гроба и видели, че тялото на светеца не само било нетленно, но и източвало целебно миро. Тогава всички се почудили и прославили Бога; а честните мощи на свети Варвар пренесли с големи почести в селото си и ги положили в църквата, удивлявайки се на чудното човеколюбие и милосърдие на нашия Христос Бог, на Когото с Отца и Светия Дух се възнася чест и слава во веки. Амин.