Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2014 08:11 - ГОРДОСТ И СМИРЕНИЕ - Архимандрит Серафим (Алексиев)
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 1075 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Съдържание

Увод

Част първа

За гордостта Развитието на гордостта Борба с тщеславието Надменността Възгордяване против самия Бог Гибелността на гордостта

Част втора

За смирението Степените на смирението Величието на смирението Парадоксът на смирението Лицемерното смирение Заключение

УВОД

“Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат”(Лука 18:14)

В живота има два пътя. Единият е широк и удобен. Той води нагоре и мами човека към шеметни висини. Но тръгнеш ли по него, сам не ще усетиш как ще паднеш в дълбоките адски бездни. Това е пътят на гордостта. Другият път е тесен, неудобен и трънлив. Той слиза все по-надолу и по-надолу, като минава през много скърби и унижения. Но избереш ли него, колкото повече слизаш, толкова повече ще се издигаш с Божията помощ, докато неусетно се възкачиш до самите райски висини. Това е пътят на смирението. Колко парадоксално! Изкачваш ли се нагоре по пътеката на гордостта, ще паднеш по-низко и от животните! А слизаш ли по стълбата на смирението, ще станеш ангелоподобен и ще се издигнеш до небето! Парадоксално, но вярно, защото Сам Господ Иисус Христос го казва: “Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат”.

В днешния груб век на материална култура, когато човеците са станали жалки роби на бетона и желязото, когато всичко се движи с трескава бързина към тъмното и неизвестно “напред”, когато бушува халата на всеобщото изтребление, когато моретата и океаните са възкипнали от сновящите из тях огромни железни делфини, когато земята се тресе от гърмежи, когато небесата кънтят от убийствения шум на въздушни

апокалиптични чудовища, бълващи огън и сеещи разрушения и смърт, когато някаква страхотна смърт с огромен сърп в ръка е излязла сред човечеството на грозна жетва, когато всички са се надъхали с омраза към всички, с една дума днес, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човекът без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При тая настроеност кой ще слуша Христовите думи: “Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен”? Днес светът е по-друг, отколкото някога. Тихите евангелски повели се заглушават от бумтежа на побеснелия в трескава дейност свят. Фабричните сирени говорят по-друг език от езика на св. Отци, тия чудни църковни мъдреци. В надпревара човечеството тича днес към шеметни цели, забравило единствената върховна цел на човешкия живот–връщането при Бога. Затуй и Евангелието е бездомник в днешния свят, бездомник, който търси подслон в човешките сърца, но почти навсякъде вижда да се затварят вратите пред него. Днешният свят не иска евангелски поуки. Той не обича смирението и го осмива като овчедушие. Тъй са се объркали понятията, че гордостта, този гибелен корен на всички пороци, се издига в култ, а смирението, тихата майка на всички добродетели, се подхвърля на поругание. Светът днес повече от всякога се е отдалечил от Христа. Но не налага ли тъкмо това днес повече от всякога да му се говори за Бога? Съвременните кървави събития ясно свидетелствуват до къде може да стигне човечеството, тръгнало по шеметния път на гордостта и презряло смирението. Тъкмо те подсилват истинската християнска проповед. Хората въпреки всичко жадуват за Бога. Бедното човешко сърце, при всички изменения на външните обстоятелства на живота, си остава все едно и също. Когато се размисли над безумието на своите дела и постижения, то неволно потръпва, смутено от ужаса на собствените си изобретения, в смътен копнеж започва да жадува за нещо вечно, възвишено, добро и божествено, което да го изведе из тъмния лабиринт на земните противоречия в милващата светлина на тихата и безметежна вечност. Тия смътни копнения не са ли неосъзнат стремеж към Бога, към Неговите вечни истини, разкрити в Евангелието, не са ли жажда за примирение със съвестта и небето?

Вярно е, голямо число люде са се отдалечили вече толкова много от Бога, че са достигнали до пълно ожесточение към вярата, Бога, небето. Те без друго чувствуват в сърцата си мъчителната празнота, която е последното напомняне за забравения от тях Бог, но в непреклонната си гордост се надсмиват над вярващите и с озлобление мрат в своето безогледно отричане на всичко. Но има и такива люде, които, макар и да са далече от Бога, не са жигосали още съвестта си, не са притъпили гласа на сърцето си, и които, водени от жаждата си, търсят вечната Истина. Те биха се радвали да им се посочи в безпътицата на днешното време вечния път. За тях би било истинска радост да чуят божествените слова на Евангелието, които разясняват загадката на човешкото противоречиво същество, посочват лек за греха и дават всички необходими напътствия за спасение. Най-сетне има сред днешния безпътен свят и такива добри души, които напук на всички модерни отрицания вървят по пътя към небето, и за които е голяма утеха да чуят Божието слово, да се укрепят във вярата си, да проверят пътя си, за да не би да са тръгнали по крива посока и така утешени, с подновена надежда да продължат напред. Проверката на житейския път е необходима, защото човешкото повредено от греха сърце клони винаги към заблуди. Колко труд е нужен докато оздравее и се просвети напълно! Има много християни, които уж желаят доброто, но в края на

краищата то излиза все зло. Стремят се уж към спасението, но кой знае как, неочаквано са се намерили на пътя на гордостта и гибелта. Духовният живот е пътуване през непознато море, дето отвсякъде дебнат изненади и опасности: тук бури, там подводни скали, нататък водовъртежи и скрити течения. Колко човек трябва да бъде внимателен и просветен, за да не загине!

Заради всички ония люде, които жадуват духовна просвета и спасение, нека ни бъде позволено да опишем двата главни пътя на живота – гордостта и смирението. Когато се сее, не всички семена пропадат, не всички биват изкълвани от небесните птици. Голяма част все пак пада и на добра почва. 

Ако не съществуваше тая увереност, кой сеяч би тръгнал да сее? А в духовната сеитба често стават и чудеса с Божията помощ. Кой знае, може би семенцето, попаднало дори на камък, да намери там някоя пукнатина и да поникне! Не рядко по голите скали из планините растат чудни грамадни борове.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633706
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031