Постинг
31.03.2014 11:19 -
ХРИСТИЯНСКАТА ФИЛОСОФИЯ НА ПРОГРЕСА
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 1881 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2014 11:45
Прочетен: 1881 Коментари: 4 Гласове:
2
Последна промяна: 31.03.2014 11:45
Мнозина не признават възкресението, не признават победата над смъртта, а говорят за прогрес. Но всички
тези прогреси, били те научни или философски, или в изкуството, или културни, не са нищо друго, освен
концентрични кръгове, вписани в кръга на смъртта. Прогрес, който изневерява на човека и го допуска до
смъртта, не е прогрес, а фалшификат на прогреса. Ако прогресът не е в състояние да осмисли живота и
смъртта, да обезсмърти човека и човечеството, тогава това не е прогрес, а маскиран регрес. Такива са всички
прогреси, освен прогреса, основан на възкръсналия Богочовек. Ако смъртта не е победена и безсмъртието
не е осигурено с възкресение, тогава няма истински прогрес в страшната воденица на смъртта, тогава всички
хора без изключение са роби на смъртта, лакеи на смъртта, мливо на смъртта. Ако е така, тогава защо
живеем, воденичари на прогреса, във воденицата на смъртта? Затова ли, за да ме смели в последна сметка
целия, без остатък воденицата на смъртта?... Да, да, всеки прогрес, който не се основава на безсмъртието
на човешката личност, представлява наивни и фантастични приказки и легенди, които нещастният жител на
тази планета сънува. В чии обятия? В отвратителните обятия на змея смърт.
Думата “прогрес” буквално означава всяко движение напред. Чрез разностранната си дейност: религиозна,
философска, научна, техническа, икономическа, човешкият род очевидно се движи напред, върви напред
- към какво? Няма съмнение - към смъртта като последна реалност. Родени във воденицата на смъртта,
отраснали в нея, хората, всички хора със своите прогреси най-накрая биват смилани от смъртта. Разгледайте
тайната на човешкия прогрес и ако разумът ви не е приспан с морфина на наивния хуманизъм и сърцето
ви не е упоено с опиума на културното идолопоклонство, вещопоклонството, вие би трябвало да откриете,
че човечеството чрез целия си прогрес бърза към едно, прогресира към едно - към смъртта. Зад всеки наш
прогрес стои смъртта. Това е най-сигурната цел на човешкия прогрес. А след като прогресът завършва със
смърт, не е ли смешно да го наричаме прогрес? По-разумно е да го наричаме регрес, кобен регрес, тъй
като отвежда всичко в небитието, в несъществуването, в нищото. Ако не искаме нарочно да залъгваме и
малкото съзнание, което имаме в сърцето си, тогава трябва да съзнаем и усетим, че няма истински прогрес
без победа над смъртта, без осигуряване на безсмъртие на човешката личност, без осигуряване на вечен
живот. С други думи: за човека и човечеството не съществува прогрес без Богочовека Христос, единственият
Победител на смъртта. Защото прогрес е само онова, което побеждава смъртта и осигурява безсмъртие на
човешката личност. Всичко онова, което не побеждава смъртта и не осигурява безсмъртие на човешкото
същество, е регрес, фатален регрес, който осъжда човека на смърт, от която няма възкресение. Тъй като
Богочовекът Христос е единственият Победител на смъртта, то Той е и единственият Основател и Творец
на единствено истинския прогрес, богочовешкия прогрес; а човекът и всичко, което е човешко, прекалено
човешко, всъщност е регрес. Дилемата е много ясна: човекът или Богочовекът, смъртта или безсмъртието?...
http://www.sveta-gora-zograph.com/books/Pravosl-filosofia/book.pdf
http://www.sveta-gora-zograph.com/books/Pravosl-filosofia/book.pdf
Най-големите геноциди в човешката истори...
...картинкатаа...заля ФейсЪ..
Деца, които не успяха да откраднат-или д...
...картинкатаа...заля ФейсЪ..
Деца, които не успяха да откраднат-или д...
Следващ постинг
Предишен постинг
Приятелю, ако поне веднъж сериозно си се запитал: какъв е смисълът на моя живот, който така неуморно
бърза към гроба, прогресира към смъртта - ти би могъл да намериш отговор на въпроса си само във
възкръсналия Господ Иисус. Ако пък личния си проблем си разширил за цялото човечество и в безсънни нощи
и шумни дни сериозно си се питал: какъв е смисълът от съществуването на човешкия род и какво всъщност
е човешкият прогрес, от всички факти ти би могъл да извлечеш само едно заключение, че прогрес е всичко,
което отвежда към Христа и възкресението, защото осигурява безсмъртие за човека и човечеството; регрес
е всичко, което отдалечава от Христа и възкресението, понеже тласка и човека, и човечеството към смърт,
към небитие. Стремежът към Христа е виталната сила на прогреса, защото с нея се побеждава смъртта и
смъртността, тоест греха и злото, и осигурява безсмъртие и вечен живот.
Единственият смисъл на човешкото съществуване във воденицата на смъртта е личното безсмъртие на
всяко човешко същество. Без това, за какво ни е прогрес и усъвършенстване, за какво ни е философия и
култура, защо ни е добро и зло, за какво ни е Бог и свят? Да се усетиш безсмъртен още живеейки в тялото, е
блаженство, което може да се намери и осигури само чрез Богочовека Христос. Развиването на усещането
за безсмъртие и неговото превръщане в съзнание за безсмъртие е мисията на Христовия човек в този живот.
Мисля, че Евангелието на Спасителя не е друго, освен практическо напътствие как човек може себе си,
смъртния, да превърне в безсмъртен. Практикувайки евангелските добродетели, човек побеждава всичко,
което е смъртно у него; и доколкото живее по евангелски, дотолкова по-силно изтласква от себе си смъртта
и смъртността и израства в безсмъртност и вечност. Да усещаш Господ Христос в себе си, е същото, както и
да се чувстваш безсмъртен. Това усещане за безсмъртие извира от усещането за Бога, понеже Бог е извор
на безсмъртието и вечния живот.
цитирайбърза към гроба, прогресира към смъртта - ти би могъл да намериш отговор на въпроса си само във
възкръсналия Господ Иисус. Ако пък личния си проблем си разширил за цялото човечество и в безсънни нощи
и шумни дни сериозно си се питал: какъв е смисълът от съществуването на човешкия род и какво всъщност
е човешкият прогрес, от всички факти ти би могъл да извлечеш само едно заключение, че прогрес е всичко,
което отвежда към Христа и възкресението, защото осигурява безсмъртие за човека и човечеството; регрес
е всичко, което отдалечава от Христа и възкресението, понеже тласка и човека, и човечеството към смърт,
към небитие. Стремежът към Христа е виталната сила на прогреса, защото с нея се побеждава смъртта и
смъртността, тоест греха и злото, и осигурява безсмъртие и вечен живот.
Единственият смисъл на човешкото съществуване във воденицата на смъртта е личното безсмъртие на
всяко човешко същество. Без това, за какво ни е прогрес и усъвършенстване, за какво ни е философия и
култура, защо ни е добро и зло, за какво ни е Бог и свят? Да се усетиш безсмъртен още живеейки в тялото, е
блаженство, което може да се намери и осигури само чрез Богочовека Христос. Развиването на усещането
за безсмъртие и неговото превръщане в съзнание за безсмъртие е мисията на Христовия човек в този живот.
Мисля, че Евангелието на Спасителя не е друго, освен практическо напътствие как човек може себе си,
смъртния, да превърне в безсмъртен. Практикувайки евангелските добродетели, човек побеждава всичко,
което е смъртно у него; и доколкото живее по евангелски, дотолкова по-силно изтласква от себе си смъртта
и смъртността и израства в безсмъртност и вечност. Да усещаш Господ Христос в себе си, е същото, както и
да се чувстваш безсмъртен. Това усещане за безсмъртие извира от усещането за Бога, понеже Бог е извор
на безсмъртието и вечния живот.
“Какво е безсмъртието?”, пита великият християнски философ свети Исаак Сирин и отговаря: “Безсмъртието
е усещането на Бога”. Да усещаш Бога, значи да се усещаш безсмъртен. Бог и безсмъртие са взаимно
свързани. Едното е невъзможно без другото. Да усещаш Бога в себе си постоянно, във всяка мисъл, във
всяко усещане, във всяка постъпка, това е безсмъртието. Да придобиеш това усещане за Бога, означава да
си осигуриш безсмъртие и вечен живот. Следователно само от вярата в Бога, от усещането за Бога произлиза
и усещането за личното човешко безсмъртие.
Богочовешкият прогрес се състои в това да развива и усъвършенства у хората това усещане за личното
човешко безсмъртие, тъй като в най-голяма степен развива у тях усещането за Бога. Човекът с Христова
вяра живее с усещането и съзнанието, че всеки е безсмъртен и вечен и поради това не може да бъде предмет
на ничия експлоатация и тирания. Усещането за безсмъртие идва от усещането за Бога, а усещането за Бога
не търпи греха, а го изгонва от човека, тъй като грехът предизвиква смърт. Ако у човека е живо усещането за
Бога, с него е живо и усещането за безсмъртието, което се бори неуморно с всичко онова, което умъртвява
човека - а това е грехът, всеки грях и всяко зло.
цитирайе усещането на Бога”. Да усещаш Бога, значи да се усещаш безсмъртен. Бог и безсмъртие са взаимно
свързани. Едното е невъзможно без другото. Да усещаш Бога в себе си постоянно, във всяка мисъл, във
всяко усещане, във всяка постъпка, това е безсмъртието. Да придобиеш това усещане за Бога, означава да
си осигуриш безсмъртие и вечен живот. Следователно само от вярата в Бога, от усещането за Бога произлиза
и усещането за личното човешко безсмъртие.
Богочовешкият прогрес се състои в това да развива и усъвършенства у хората това усещане за личното
човешко безсмъртие, тъй като в най-голяма степен развива у тях усещането за Бога. Човекът с Христова
вяра живее с усещането и съзнанието, че всеки е безсмъртен и вечен и поради това не може да бъде предмет
на ничия експлоатация и тирания. Усещането за безсмъртие идва от усещането за Бога, а усещането за Бога
не търпи греха, а го изгонва от човека, тъй като грехът предизвиква смърт. Ако у човека е живо усещането за
Бога, с него е живо и усещането за безсмъртието, което се бори неуморно с всичко онова, което умъртвява
човека - а това е грехът, всеки грях и всяко зло.
Приятели, вгледайте се в основните принципи на европейския хуманистичен прогрес, в неговата метафизика.
Нима не виждате, че хуманистичната култура систематично притъпява у човека усещането за безсмъртие,
докато съвсем не го притъпи, и човекът на европейската култура решително започне да твърди: тяло съм и
само тяло. А това значи: смъртен съм и само смъртен. Така хуманистична Европа е завладяна от девиза:
човекът е смъртно същество. Това е формулата на хуманистичния човек, това е същината на неговия
прогрес. Най-напред несъзнателно, а после систематично у европейския човек чрез науката, философията,
културата е насаждано съзнанието, че човекът е смъртен - целият без остатък. Това съзнание постепенно
се е оформило в убеждение, което гласи: смъртта е необходимост. Смъртта - необходимост! Има ли нещо
по-ужасно, по-оскърбително и по-подигравателно: най-големият враг на човека е необходим на човека!
Кажете, има ли в това някаква логика? Да не би европейският човек, задушаван и млян във воденицата
на смъртта, да е изгубил и последната капка разум и е започнал да бълнува?... Хуманистичният човек е
страшно опустошен, тъй като от него е прогонено и съзнанието, и усещането за личната безсмъртност. А
без това нима човекът е човек? Европейският човек е феноменално ограничен и смален, сведен до части и
отломки, понеже от него е изгонено всяко усещане за безкрайност и вечност. А без безкрайността може ли
човек въобще да съществува? И ако може да съществува, има ли смисъл неговото съществуване? Нима без
това усещане за безкрайността той не е мъртва вещ между вещите и мимолетно животно сред животните?
Позволете ми следното парадоксално сравнение: аз мисля, че някои животни са по-близо до вечността
и безсмъртието в своите желания от човека на европейския хуманистичен прогрес. Повяхнал, закърнял,
овеществен, дегенерирал, хуманистичният човек е напълно прав, като обявява чрез своите мъдреци, че
човекът е произлязъл от маймуна.
цитирайНима не виждате, че хуманистичната култура систематично притъпява у човека усещането за безсмъртие,
докато съвсем не го притъпи, и човекът на европейската култура решително започне да твърди: тяло съм и
само тяло. А това значи: смъртен съм и само смъртен. Така хуманистична Европа е завладяна от девиза:
човекът е смъртно същество. Това е формулата на хуманистичния човек, това е същината на неговия
прогрес. Най-напред несъзнателно, а после систематично у европейския човек чрез науката, философията,
културата е насаждано съзнанието, че човекът е смъртен - целият без остатък. Това съзнание постепенно
се е оформило в убеждение, което гласи: смъртта е необходимост. Смъртта - необходимост! Има ли нещо
по-ужасно, по-оскърбително и по-подигравателно: най-големият враг на човека е необходим на човека!
Кажете, има ли в това някаква логика? Да не би европейският човек, задушаван и млян във воденицата
на смъртта, да е изгубил и последната капка разум и е започнал да бълнува?... Хуманистичният човек е
страшно опустошен, тъй като от него е прогонено и съзнанието, и усещането за личната безсмъртност. А
без това нима човекът е човек? Европейският човек е феноменално ограничен и смален, сведен до части и
отломки, понеже от него е изгонено всяко усещане за безкрайност и вечност. А без безкрайността може ли
човек въобще да съществува? И ако може да съществува, има ли смисъл неговото съществуване? Нима без
това усещане за безкрайността той не е мъртва вещ между вещите и мимолетно животно сред животните?
Позволете ми следното парадоксално сравнение: аз мисля, че някои животни са по-близо до вечността
и безсмъртието в своите желания от човека на европейския хуманистичен прогрес. Повяхнал, закърнял,
овеществен, дегенерирал, хуманистичният човек е напълно прав, като обявява чрез своите мъдреци, че
човекът е произлязъл от маймуна.
Веднъж изравнен с животните по произход, защо да не се изравни с тях и
по морал. Принадлежейки към животните, звяр по същността на битието си, той им принадлежи и по морал.
Все по-често в модерното правосъдие грехът и престъплението се смятат за неизбежност в обществото, за
необходимост на природата. След като в човека няма нищо безсмъртно и вечно, то всяка етика в крайна
сметка е сведена до прищявки на нагона. И хуманистичният човек в етиката се е уеднаквил със своите предци
- маймуните и зверовете, и в живота му се наложил принципът: homo homini lupus (човек за човека е вълк).
По друг начин не би могло и да бъде, тъй като само на усещането за човешкото безсмъртие може да се
основава по-висш морал от животинския. Ако няма безсмъртие и вечен живот нито у човека, нито около
човека, тогава за човека-животно е съвсем естествен и логичен животинският морал; тогава да ядем и да
пием, защото утре ще умрем (1 Кор. 15:32).
Приятели, релативизмът във философията на европейския хуманистичен човек е трябвало да даде като
резултат релативизъм и в етиката; а релативизмът е баща на анархизма и нихилизма. Оттук, в края на
краищата, цялата практическа етика на хуманистичния човек не е нищо друго, освен анархия и нихилизъм.
Защото анархията и нихилизмът са неизбежна, крайна, апокалиптична фаза на европейския хуманистичен
прогрес. Идейният анархизъм и нихилизъм, идейното разложение е трябвало да се прояви в практическия
анархизъм и нихилизъм, в практическо разпадане на европейското хуманистично човечество и неговия
прогрес. Нима ние не сме свидетели на този процес, който опустошава европейския континент? Резултатите
от европейския прогрес винаги ще бъдат анархизъм и нихилизъм.
цитирайпо морал. Принадлежейки към животните, звяр по същността на битието си, той им принадлежи и по морал.
Все по-често в модерното правосъдие грехът и престъплението се смятат за неизбежност в обществото, за
необходимост на природата. След като в човека няма нищо безсмъртно и вечно, то всяка етика в крайна
сметка е сведена до прищявки на нагона. И хуманистичният човек в етиката се е уеднаквил със своите предци
- маймуните и зверовете, и в живота му се наложил принципът: homo homini lupus (човек за човека е вълк).
По друг начин не би могло и да бъде, тъй като само на усещането за човешкото безсмъртие може да се
основава по-висш морал от животинския. Ако няма безсмъртие и вечен живот нито у човека, нито около
човека, тогава за човека-животно е съвсем естествен и логичен животинският морал; тогава да ядем и да
пием, защото утре ще умрем (1 Кор. 15:32).
Приятели, релативизмът във философията на европейския хуманистичен човек е трябвало да даде като
резултат релативизъм и в етиката; а релативизмът е баща на анархизма и нихилизма. Оттук, в края на
краищата, цялата практическа етика на хуманистичния човек не е нищо друго, освен анархия и нихилизъм.
Защото анархията и нихилизмът са неизбежна, крайна, апокалиптична фаза на европейския хуманистичен
прогрес. Идейният анархизъм и нихилизъм, идейното разложение е трябвало да се прояви в практическия
анархизъм и нихилизъм, в практическо разпадане на европейското хуманистично човечество и неговия
прогрес. Нима ние не сме свидетели на този процес, който опустошава европейския континент? Резултатите
от европейския прогрес винаги ще бъдат анархизъм и нихилизъм.
Търсене
За този блог
Гласове: 1232
Блогрол
1. тавор - читалня
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие