Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2014 11:19 - ХРИСТИЯНСКАТА ФИЛОСОФИЯ НА ПРОГРЕСА
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 1881 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 31.03.2014 11:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Мнозина не признават възкресението, не признават победата над смъртта, а говорят за прогрес. Но всички тези прогреси, били те научни или философски, или в изкуството, или културни, не са нищо друго, освен концентрични кръгове, вписани в кръга на смъртта. Прогрес, който изневерява на човека и го допуска до смъртта, не е прогрес, а фалшификат на прогреса. Ако прогресът не е в състояние да осмисли живота и смъртта, да обезсмърти човека и човечеството, тогава това не е прогрес, а маскиран регрес. Такива са всички прогреси, освен прогреса, основан на възкръсналия Богочовек. Ако смъртта не е победена и безсмъртието не е осигурено с възкресение, тогава няма истински прогрес в страшната воденица на смъртта, тогава всички хора без изключение са роби на смъртта, лакеи на смъртта, мливо на смъртта. Ако е така, тогава защо живеем, воденичари на прогреса, във воденицата на смъртта? Затова ли, за да ме смели в последна сметка целия, без остатък воденицата на смъртта?... Да, да, всеки прогрес, който не се основава на безсмъртието на човешката личност, представлява наивни и фантастични приказки и легенди, които нещастният жител на тази планета сънува. В чии обятия? В отвратителните обятия на змея смърт. Думата “прогрес” буквално означава всяко движение напред. Чрез разностранната си дейност: религиозна, философска, научна, техническа, икономическа, човешкият род очевидно се движи напред, върви напред - към какво? Няма съмнение - към смъртта като последна реалност. Родени във воденицата на смъртта, отраснали в нея, хората, всички хора със своите прогреси най-накрая биват смилани от смъртта. Разгледайте тайната на човешкия прогрес и ако разумът ви не е приспан с морфина на наивния хуманизъм и сърцето ви не е упоено с опиума на културното идолопоклонство, вещопоклонството, вие би трябвало да откриете, че човечеството чрез целия си прогрес бърза към едно, прогресира към едно - към смъртта. Зад всеки наш прогрес стои смъртта. Това е най-сигурната цел на човешкия прогрес. А след като прогресът завършва със смърт, не е ли смешно да го наричаме прогрес? По-разумно е да го наричаме регрес, кобен регрес, тъй като отвежда всичко в небитието, в несъществуването, в нищото. Ако не искаме нарочно да залъгваме и малкото съзнание, което имаме в сърцето си, тогава трябва да съзнаем и усетим, че няма истински прогрес без победа над смъртта, без осигуряване на безсмъртие на човешката личност, без осигуряване на вечен живот. С други думи: за човека и човечеството не съществува прогрес без Богочовека Христос, единственият Победител на смъртта. Защото прогрес е само онова, което побеждава смъртта и осигурява безсмъртие на човешката личност. Всичко онова, което не побеждава смъртта и не осигурява безсмъртие на човешкото същество, е регрес, фатален регрес, който осъжда човека на смърт, от която няма възкресение. Тъй като Богочовекът Христос е единственият Победител на смъртта, то Той е и единственият Основател и Творец на единствено истинския прогрес, богочовешкия прогрес; а човекът и всичко, което е човешко, прекалено човешко, всъщност е регрес. Дилемата е много ясна: човекът или Богочовекът, смъртта или безсмъртието?...
http://www.sveta-gora-zograph.com/books/Pravosl-filosofia/book.pdf image
 



Гласувай:
2



1. sourteardrop - ХРИСТИЯНСКАТА ФИЛОСОФИЯ НА ПРОГРЕСА
31.03.2014 11:22
Приятелю, ако поне веднъж сериозно си се запитал: какъв е смисълът на моя живот, който така неуморно
бърза към гроба, прогресира към смъртта - ти би могъл да намериш отговор на въпроса си само във
възкръсналия Господ Иисус. Ако пък личния си проблем си разширил за цялото човечество и в безсънни нощи
и шумни дни сериозно си се питал: какъв е смисълът от съществуването на човешкия род и какво всъщност
е човешкият прогрес, от всички факти ти би могъл да извлечеш само едно заключение, че прогрес е всичко,
което отвежда към Христа и възкресението, защото осигурява безсмъртие за човека и човечеството; регрес
е всичко, което отдалечава от Христа и възкресението, понеже тласка и човека, и човечеството към смърт,
към небитие. Стремежът към Христа е виталната сила на прогреса, защото с нея се побеждава смъртта и
смъртността, тоест греха и злото, и осигурява безсмъртие и вечен живот.
Единственият смисъл на човешкото съществуване във воденицата на смъртта е личното безсмъртие на
всяко човешко същество. Без това, за какво ни е прогрес и усъвършенстване, за какво ни е философия и
култура, защо ни е добро и зло, за какво ни е Бог и свят? Да се усетиш безсмъртен още живеейки в тялото, е
блаженство, което може да се намери и осигури само чрез Богочовека Христос. Развиването на усещането
за безсмъртие и неговото превръщане в съзнание за безсмъртие е мисията на Христовия човек в този живот.
Мисля, че Евангелието на Спасителя не е друго, освен практическо напътствие как човек може себе си,
смъртния, да превърне в безсмъртен. Практикувайки евангелските добродетели, човек побеждава всичко,
което е смъртно у него; и доколкото живее по евангелски, дотолкова по-силно изтласква от себе си смъртта
и смъртността и израства в безсмъртност и вечност. Да усещаш Господ Христос в себе си, е същото, както и
да се чувстваш безсмъртен. Това усещане за безсмъртие извира от усещането за Бога, понеже Бог е извор
на безсмъртието и вечния живот.
цитирай
2. sourteardrop - за безсмъртието:
31.03.2014 11:23
“Какво е безсмъртието?”, пита великият християнски философ свети Исаак Сирин и отговаря: “Безсмъртието
е усещането на Бога”. Да усещаш Бога, значи да се усещаш безсмъртен. Бог и безсмъртие са взаимно
свързани. Едното е невъзможно без другото. Да усещаш Бога в себе си постоянно, във всяка мисъл, във
всяко усещане, във всяка постъпка, това е безсмъртието. Да придобиеш това усещане за Бога, означава да
си осигуриш безсмъртие и вечен живот. Следователно само от вярата в Бога, от усещането за Бога произлиза
и усещането за личното човешко безсмъртие.
Богочовешкият прогрес се състои в това да развива и усъвършенства у хората това усещане за личното
човешко безсмъртие, тъй като в най-голяма степен развива у тях усещането за Бога. Човекът с Христова
вяра живее с усещането и съзнанието, че всеки е безсмъртен и вечен и поради това не може да бъде предмет
на ничия експлоатация и тирания. Усещането за безсмъртие идва от усещането за Бога, а усещането за Бога
не търпи греха, а го изгонва от човека, тъй като грехът предизвиква смърт. Ако у човека е живо усещането за
Бога, с него е живо и усещането за безсмъртието, което се бори неуморно с всичко онова, което умъртвява
човека - а това е грехът, всеки грях и всяко зло.
цитирай
3. sourteardrop - ---
31.03.2014 11:23
Приятели, вгледайте се в основните принципи на европейския хуманистичен прогрес, в неговата метафизика.
Нима не виждате, че хуманистичната култура систематично притъпява у човека усещането за безсмъртие,
докато съвсем не го притъпи, и човекът на европейската култура решително започне да твърди: тяло съм и
само тяло. А това значи: смъртен съм и само смъртен. Така хуманистична Европа е завладяна от девиза:
човекът е смъртно същество. Това е формулата на хуманистичния човек, това е същината на неговия
прогрес. Най-напред несъзнателно, а после систематично у европейския човек чрез науката, философията,
културата е насаждано съзнанието, че човекът е смъртен - целият без остатък. Това съзнание постепенно
се е оформило в убеждение, което гласи: смъртта е необходимост. Смъртта - необходимост! Има ли нещо
по-ужасно, по-оскърбително и по-подигравателно: най-големият враг на човека е необходим на човека!
Кажете, има ли в това някаква логика? Да не би европейският човек, задушаван и млян във воденицата
на смъртта, да е изгубил и последната капка разум и е започнал да бълнува?... Хуманистичният човек е
страшно опустошен, тъй като от него е прогонено и съзнанието, и усещането за личната безсмъртност. А
без това нима човекът е човек? Европейският човек е феноменално ограничен и смален, сведен до части и
отломки, понеже от него е изгонено всяко усещане за безкрайност и вечност. А без безкрайността може ли
човек въобще да съществува? И ако може да съществува, има ли смисъл неговото съществуване? Нима без
това усещане за безкрайността той не е мъртва вещ между вещите и мимолетно животно сред животните?
Позволете ми следното парадоксално сравнение: аз мисля, че някои животни са по-близо до вечността
и безсмъртието в своите желания от човека на европейския хуманистичен прогрес. Повяхнал, закърнял,
овеществен, дегенерирал, хуманистичният човек е напълно прав, като обявява чрез своите мъдреци, че
човекът е произлязъл от маймуна.
цитирай
4. sourteardrop - ---
31.03.2014 11:26
Веднъж изравнен с животните по произход, защо да не се изравни с тях и
по морал. Принадлежейки към животните, звяр по същността на битието си, той им принадлежи и по морал.
Все по-често в модерното правосъдие грехът и престъплението се смятат за неизбежност в обществото, за
необходимост на природата. След като в човека няма нищо безсмъртно и вечно, то всяка етика в крайна
сметка е сведена до прищявки на нагона. И хуманистичният човек в етиката се е уеднаквил със своите предци
- маймуните и зверовете, и в живота му се наложил принципът: homo homini lupus (човек за човека е вълк).
По друг начин не би могло и да бъде, тъй като само на усещането за човешкото безсмъртие може да се
основава по-висш морал от животинския. Ако няма безсмъртие и вечен живот нито у човека, нито около
човека, тогава за човека-животно е съвсем естествен и логичен животинският морал; тогава да ядем и да
пием, защото утре ще умрем (1 Кор. 15:32).
Приятели, релативизмът във философията на европейския хуманистичен човек е трябвало да даде като
резултат релативизъм и в етиката; а релативизмът е баща на анархизма и нихилизма. Оттук, в края на
краищата, цялата практическа етика на хуманистичния човек не е нищо друго, освен анархия и нихилизъм.
Защото анархията и нихилизмът са неизбежна, крайна, апокалиптична фаза на европейския хуманистичен
прогрес. Идейният анархизъм и нихилизъм, идейното разложение е трябвало да се прояви в практическия
анархизъм и нихилизъм, в практическо разпадане на европейското хуманистично човечество и неговия
прогрес. Нима ние не сме свидетели на този процес, който опустошава европейския континент? Резултатите
от европейския прогрес винаги ще бъдат анархизъм и нихилизъм.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633432
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031