Европейският човек е глупав, щом може, без да вярва в Бога и безсмъртието на душата, да вярва в прогреса, в смисъла на живота и да работи върху това. За какво ми е прогрес, когато той ме обрича на смърт? За какво са ми всички неща, всички съзвездия, всички култури, когато от тях ме дебне смъртта и най-накрая ме улавя? Където има смърт, там със сигурност няма прогрес. А ако го има, той е прокълнат прогрес към воденицата на смъртта. Тази безпътица на европейския хуманистичен прогрес е усетил и художествено изразил в своята трагедия “Rossum’s universal Robots” изтъкнатият чехословашки писател Карел Чапек. Между неговите герои Алквист и Елена се води следният диалог: Алквист: Нана, има ли някакъв молитвеник? Елена: Има един огромен. Алквист: И в него навярно се намират молитви за разни случаи в живота? Против природни бедствия? Против болести? Елена: Да, против изкушения, против наводнения... Алквист: А против прогреса няма ли? Елена: Сигурна съм, че няма. Алквист: Е, жалко. Приятели, срещу хуманистичния човек и неговия прогрес стои Христовият човек със своя богочовешки прогрес. Основното начало на богочовешкия прогрес е: човек е истински човек единствено с Бога, единствено с Богочовека; с други думи: човек е истински човек единствено с безсмъртието, тоест с преодоляването на всичко смъртно и всяка смъртност, с победата над смъртта. Като побеждава у себе си греха и злото, Христовият човек преодолява смъртта и смъртността в своето съзнание и чувства и съединява себе си с Единствено Безсмъртния - с Богочовека Христос. Христовият човек, като се съединява с безсмъртния Богочовек, вече е безсмъртен, още в този свят получава безсмъртие: неговият ум вече мисли с мисъл Христова, мисъл безсмъртна и вечна, а сърцето му вече усеща в себе си живота Христов, живот безсмъртен и вечен... В очите ви като че ли се чете въпросът: как се постига това в тази воденица на смъртта? Ето как: с вяра във Възкръсналия Господ Иисус. Човек повярва ли от все сърце и искрено във възкръсналия Богочовек, в душата му веднага се ражда чувството за безсмъртност, за възкресение, усещане, че смъртта е победена, а с нея и грехът, и злото. Това усещане за личната безсмъртност въодушевява и подтиква християнина към евангелски подвизи и той с радост изпълнява заповедите Христови, и с възторг преминава жизнения път от небитие към всебитие, от смърт към безсмъртие. Съединявайки се с Христа, човек се чувства безсмъртен и безкраен с цялото си същество. Така трагичният принцип на хуманистичния прогрес - смъртта е необходимост, се заменя с радостния принцип на богочовешкия прогрес - безсмъртието е необходимост.
http://www.sveta-gora-zograph.com/books/Pravosl-filosofia/book.pdf

 


 

Богочовешкият прогрес има своя богочовешка нравственост: целият човешки живот има своето ръководство
и сила в Богочовека. Добро е само онова, което е Христово; вън от това няма истинско добро. Безсмъртието
е главно свойство на Христовото добро. Оттук безсмъртието е необходимо в нравствеността на Христовия
човек като усещане, като съзнание, като дело, като практика. Да усещаш Господа Христа като душа на своята
душа, като живот на своя живот - това е и човешката безсмъртност, понеже с това е осигурена безкрайността
и безконечността на мислите, чувствата, живота. За истинския християнин безсмъртието е и естествено,
и логично, а също и неговата безкрайност. То е, което способства и осигурява безкрайното нравствено
усъвършенстване, безкрайния нравствен прогрес към Бога, у Когото се събира цялото съвършенство.
Поради това е съвсем естествен, логичен и оправдан категоричeският императив на богочовешкия прогрес:
Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Мат. 5:48).
Христовият човек върви по пътя на божественото съвършенство, побеждавайки с помощта на евангелските
добродетели греха и злото у себе си и в света. Той винаги се стреми напред от добро към по-добро, от малко
към по-голямо, от по-голямо към най-голямото. При това той никога не спира, защото застояването означава
духовна смърт. Чрез всяка чиста мисъл, чрез всяко свято чувство, чрез всяко добро желание и блага дума
човекът напредва към възкресението, към безсмъртието, към вечния живот.
Побеждавайки греха и смъртта, Христовият човек преминава в този живот три главни етапа на християнското
развитие: раждане в Христа, преображение в Христа, възкресение в Христа. Крайната цел на неговата борба
е да възкръсне с Христа. А това значи да победи смъртта. Значи, ти вече си победил смъртта, ако с душата
си си повярвал във възкръсналия Богочовек, защото Той е казал: “Който вярва в Мене, има живот вечен...
преминал е от смърт в живот...”.

Щом повярва във възкръсналия Богочовек, човекът започва да става човек, защото се освобождава от греха
и смъртта и придобива усещане за безсмъртие. Грехът е болест, която притъпява чувството за безсмъртие,
и човек не достига до живия и истинен Бог нито с чувство, нито с мисъл. Такъв човек е осакатен, той е
получовек. Христос е победил греха и смъртта с възкресението Си, за да събуди човека за безсмъртие и
вечен живот, да оживи и обнови слабото му и притъпено чувство за безсмъртие и той да усети Бога и вечния
живот като смисъл на човешкия живот и на земята, и на небето.
Всъщност Църквата е божествена работилница, в която непрестанно се обновява и укрепява човешкото
чувство и съзнание за лично безсмъртие и безкрайност. Нима молитвата не прави душата безкрайна,
съединявайки я с Бога? Нима любовта не обезсмъртява душата, въздигайки я до Бога? Нима милосърдието,
добротата, смирението и праведността не обезсмъртяват човека, пренасяйки го в царството на Христовата
Истина? Да не се самозалъгваме: чрез всяка евангелска добродетел човек побеждава по малко смъртта у
себе си, докато най-накрая напълно я победи и си осигури безсмъртие и живот вечен.
При богочовешкия прогрес човекът постоянно върви с Христа като по Божи път чрез Божията истина към
вечния и безсмъртен живот. А всичко това е дарувал на човешкия род Богочовекът Христос със Своето
възкресение. Цялата истина в света, смисълът на всички творения, цялата радост на всички същества са
дадени на човешкия род чрез възкресението на Богочовека Христос. Затова Христовото възкресение е най-
съдбоносното събитие в историята на света, от него зависи непреходната, божествената стойност не само
на отделния човек, но и на всички хора.

Приятели, аз ви изложих в общи линии християнската философия на прогреса. Какво е прогресът?
Преодоляване на смъртта и победа над смъртта, тоест преодоляване на злото и греха, победа над злото
и греха, а чрез това - осигуряване на безсмъртие за всяка душа и за народната душа като цяло. С други
думи, прогресът е да се придобие Господа Христа, да се живее с Него, в Него и за Него, и по този начин
да се преодолее грехът и смъртта в самите нас и в ближните. Богочовешкият прогрес се осъществява
с практикуването на богочовешките евангелски добродетели. Защото с тях се надмогва смъртта и се
обезсмъртява душата, обезсмъртяват се мислите, обезсмъртяват се чувствата. В личността на светиите
виждаме осъществен богочовешкият прогрес. С христожадуващи подвизи те от смъртни са преобразували
себе си в безсмъртни, от преходни в непреходни, от несвети в свети. За тях чудесният Господ Иисус е бил
всичко навсякъде: всичко в душата, в сърцето, в живота, всичко в народа, всичко в държавата. Без Христос
и животът, и сърцето, и душата, и народът, и държавата не са нищо друго, освен смърт, от която няма
възкресение. Осветявайки и просветявайки себе си с живот в Христа, светиите съграждат истински прогрес
чрез победата над смъртта, над злото, над греха, над тъмнината. Затова няма смърт нито за личността им,
нито за делата им, а във всичко, което е тяхно, се е изляло божествено безсмъртие и вечност. Побеждавайки
чрез евангелските подвизи всичко грешно и смъртно в себе си, светиите са постигнали безсмъртие и
вечен живот и са станали наставници и учители по пътя, който води от смърт към живот. Европейските
културтрегери непрестанно ни предлагат на нас, православните, хуманистичния прогрес, който систематично
убива усещането за безсмъртие у човека и народа, приравнявайки човешкото същество със смъртните
насекоми и животни. Ала ние имаме в светиите непогрешими и неустрашими водители към богочовешкия
прогрес, които претворяват душата ни в безсмъртна и вечна, с денонощни молитви невидимо я водят

през шумната воденица на смъртта и я въвеждат в царството на Христовото безсмъртие и вечност, където
всички съвършенства и всички радости живеят заедно. Само предвождани от светиите в борбата с греха и
смъртта ние непрестанно ще вървим към победа, от победа над греха към победа над смъртта и само така
в човекоядната воденица на смъртта ще си осигурим безсмъртие и в този, и в онзи свят.