Прочетен: 1046 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 30.03.2014 07:58
Освен на 30 март, Църквата почита богослужебно св. Йоан Синаит и неговата "Лествица" също във възкресния ден на четвъртата седмица на Великия пост. Църквата назидава постещите с примера на свети Иоан Лествичник, облечен, подобно на нас, в немощна плът, но който "с пост, бдение и молитва станал и в тяло като ангел" (тропар на свети Иоан), и изложил в своята "Лествица" опита на своите велики подвизи, за наставление на вървящите по този път. Тази книга, по думите на Църквата, "принася вечноцъфтящи плодове на учение, услаждащо сърцата на внимаващите с трезвение: защото е лествица, възвеждаща душата от земята към небесната и вечна слава." (кондак на св. Иоан).
Житие на св. преподобни Йоан Лествичник
Не е известно къде се е родил великият подвижник преподобни Йоан. Предполага се, че той бил сириец. Подтикван от любов към Бога, той на седемнадесетгодишна възраст се оттеглил в Синайската планина, където бил постриган за инок. Там живял деветнадесет години под ръководството на благочестив и мъдър старец и след смъртта му се поселил в пустинното място, наречено Тола, също на Синайската планина.
Тук Йоан се предал на постоянна молитва и на пост; проливал сълзи от умиление и съкрушение на сърцето си. Макар от цялата си душа да обикнал самотния и безмълвен живот, той не се отказвал да наставлява тия, които идвали при него за съвет, и дори приел при себе си един ученик на име Мойсей. За Мойсей се разказва едно събитие, което доказва как Бог пази верните Си раби.
Веднъж Мойсей бил на работа далеч от килията, а преподобни Йоан се молел у дома си. След молитвата леко задремал и веднага чува, че някой му говори: "Ти спокойно спиш, а ученикът ти се намира в опасност!" Йоан се събудил, но не знаел къде да намери Мойсей и започнал да се моли за него. Привечер Мойсей се върнал и Йоан го запитал не се ли е случило с него нещо лошо. "Едва не бях затиснат при падането на един голям камък – отговорил Мойсей. – Уморен от работа и от слънчевия пек, аз легнах да си почина на сянка до една надвиснала скала. Веднага ме събуди твоят глас, който ме викаше. Бързо станах и в същото време скалата падна." Йоан със сълзи благодарил на Господа, Който му известил за опасността на ученика и чул молитвата му.
След дълги години, прекарани в пустинно място, преподобни Йоан, по молба на синайските иноци, се съгласил да бъде игумен на тяхната обител. Той ръководел братята и ги наставлявал на духовен живот и на монашески подвиг.
Неговият голям духовен опит и дълбоката му мъдрост се разкриват в прекрасната му книга "Лествица към рая", в която той наставлява християните как да устремят мисълта си към Бога и по каква духовна "лествица", т. е. Стълба на добродетелта, да постигнат християнското съвършенство. По тая книга той е наречен "Лествичник". Той написал и съчинението "Книга към пастиря".
Св. Йоан Лествичник умрял в 603 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Първото печатно издание на Лествицата е направено в Париж през 1633 г. и е препечатано в Мigne Раtr. Сгаеса t. 88.
От древност започват преводите:
на сирийски от VIII в. (запазен е палимпсестов ръкопис от 817 г., Британския музей в Лондон),
на арабски (Х-Х1 в.),
на грузински (Х-Х1 в.),
на старобългарски (от Х в.) - най-ранният препис е от XII в. в руска редакция със старобългаризми; само в библиотеката на Рилския манастир има два старинни ръкописа от XIV в. в среднобългарски превод N.3/10 и 3/11; също български препис от 1364 г. от монах Теодосий в устието на Търново при "благовсрния цар Йоан Александър и неговата царица новопросветената Теодора"; ръкописите са общо стотина на брой,
на латински (XIII в.),
на сръбски (деспот Георги Бранкович поръчал нов превод през 1434 г.),
на руски (цитиран начесто от цар Иван Грозни след Свещеното Писание; отпечатан 1647 г.),
на италиянски (1477/1491 г.),
на испански (направен в Мексико през 1532 г. - това е първата печатна книга в Новия свят),
на френски (1654 г.),
на немски (1834 г.),
на английски (1858; 1959 и 1991 г.),
на новогръцки (1883 г.)
и на новобългарски (1982 г.).
Ив. Марчевски
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие