Прочетен: 2099 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.03.2014 09:55
Помислете и ми кажете... Бихте ли простили и непростимото?
Бихте ли простили предателството и обидата? Трудно е, нали?
Но всеки заслужава втори шанс. Няма нищо по-хубаво от това да простиш грешката на другия. Понякога дори си мисля, че да простиш нещо на някого си е цяло изкуство, защото прошката е най-силното оръжие, тя ни дава стимула и вярата, пречиства ни и ни прави по-добри.
Прошката е единствено и само олицетворение на силата и добротата.
Не вие, които сте простили, сте слабите... Слаби са тези, които са ви наранили, а след това съжаляват за стореното. Може ли да се нарече човек този, който никога не е прощавал? Разбира се, че не може – той не познава красотата и умението да прости. Никой не е идеален, всеки прави грешки, но от чуждите най ни боли. Ние хората сме едни несъвършени същества. Трябва да се научим да ценим това, което имаме, да обичаме живота и да показваме истинските си чувства без страх. Трябва да се опитаме да не търсим перфектното и идеалното в даден човек, а да го приемем такъв, какъвто всъщност е - с всичките му недостатъци и грешки!
Всичко може да се обясни и всичко може да се прости, но и от всичко, което си притежавал, може да остане едно, може да остане едно нищо, от всички чувства, които си изпитал, да остане само един спомен, който вечно да гори в съзнанието ти.
Прошката е най-силното лекарство срещу страданието, тя е едно чудо, едно вълшебство. Ние прощаваме, не само за да спасим другия от угризения, а и за да помогнем и на самите себе си. Не е нужно да знаем как да прощаваме или да се учим на това...
Нужно е единствено силното желание да го сторим.
Умението да прощаваме ни прави по-добри и ни кара да се чувстваме духовно извисени. Но често сме склонни да простим на другите, но не и на себе си. Защо се примиряваме с това? Причината е една, че ние по-трудно сме готови да си простим нещата, които сме направили или пък не сме.
Прошката ни дава възможност да общуваме отново с даден човек. Не е сигурно, че ще имаме същото доверие на онзи, който ни е причинил болка и ни е предал, но важното е да опитаме.
Когато някой ни е излъгал и ни е наранил дотолкова, че нямаме силата да му простим, не е нужно да ставаме враждебни и да търсим отмъщение, трябва просто да положим усилия и да преодолеем болката. Ние сме тези, които решаваме доколко ще позволим да ни наранят, но в същото време не можем да избягаме от болката.
Гордостта - тя винаги ни е пречила да помолим за прошка. Не е важно да се притесняваме и да мислим за това как ще изглеждаме в очите на другите, а е важно да сме уверени в себе си, да осъзнаем наистина вината си и да помолим за прошка.
Веднъж излъгани, хората не могат да се доверят отново, защото се страхуват от повторното страдание, но трябва да поемат и рискове, защото животът е нашето предизвикателство, което е изпълнено с много рискове, а ако искаме да живеем трябва да рискуваме.
Тези, които не са сметнали за нужно да простят грешките на другите, са страхливци. Те нямат смелост да се изправят лице в лице с това, което ги е наранило веднъж...
И ти, който чакаш толкова много време и не намираш силата да се извиниш, направи го сега и ще видиш, че всичко ще се промени! Най-чистият празник в църковния календар е така наречената Прошка. Той е подходящ да поискаш прошка и да се извиниш. На този ден се целува ръка с думите „Прости ми”. Това е едно доказателство, че прошката е жизнено важна и трябва да се даде на човек, който се нуждае и разкайва.
Дори преди смъртта си хората искат да бъдат опростени, за да могат да умрат спокойно, защото прошката е като животоспасяваща отрова, която всеки трябва да изпие. Ако ти си простил веднъж, можеш да изживееш живота си спокойно. Това е поредното доказателство, че прошката ще бъде значима и за съгрешилия човек. Прошката е признак на великодушие. Когато простиш нещо на някого, доказваш на света, че си станал по-добър, по-достоен и по-смел човек. Да простиш греха на най-големия си враг е признак на човечност.
Всеки греши, но не всеки прощава! Ние трябва да се стремим да не правим много грешки, но да прощаваме по-често, защото да се сгреши е човешко, но да се прости е божествено!
Хората трябва да си прощават, за да има разбирателство между тях и трябва да вярват, че във всеки останало нещо добро. Трябва още от малки да се учим да прощаваме и да искаме прошки за малките неща, за да можем с времето да осъзнаем силата, която носи думата прошка.
Да простиш и да ти бъде простено – това е пътят, по който се завръщаме от отчуждението към сближаването, от омразата към любовта. Да простиш, означава да разбереш, че никой не е съвършен и ние хората трябва да се обичаме и да се подкрепяме, да бъдем едно цяло, защото живеем в забързан свят и ако на Земята не съществува обич, няма вяра и надежда и никой няма да може да живее. Наранени или обидени, трябва да продължим напред, да се освободим от болката и страданието, защото Прошката е велико нещо...
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА – 9 КЛАС
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие