Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2013 18:05 - СМЪРТТА НА ДЕЦАТА. ДЕЦАТА ЗНАЯТ, ЧЕ УМИРАТ
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 2300 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Епизоди на излизане на душата от тялото. При прехода децата не са самотни. Има ли смисъл в смъртта на детето. Мъката на родителите. Изкореняване на мъката.

Сега вече има доста богословски и медицински книги за смъртта на децата. Описани са редица наблюдения и учените се стараят да ги оценят. Много правят д-р Кюблер-Рос и др.

Елизабет Кюблер-Рос е специалист по детски болести, психиатър. Тя пише, че децата знаят, че умират, но знаят това със сърцето си, а не с главата. Те говорят за това без да се боят и умират леко. Колкото по-малко е детето, толкова повече знае.

Децата по-големи от две години, по време на тежка болест стават по-духовни и сериозни, сякаш изведнъж са пораснали.

Лекарите, сестрите, санитарките и други хора, виждали как умират децата, свидетелстват, че у тях, както и при възрастните, чертите на лицето малко преди смъртта приемат изражение на покой и внимание към нещо.

Кюблер-Рос смята това състояние на покой и съсредоточеност за сигурен признак, предвещаващ наближаването на смъртта. Децата в това време могат да видят вече умрели, особено тези, които са обичали.

Кюблер-Рос била не само лекар, но и приятел на своите малки пациенти. Седейки до постелята на тежко болно дете, тя разговаряла с него. На своя въпрос често получавала отговора: "Не, сега ми е хубаво, татко и Питър ме чакат". Бащата и братът на болното момиченце са умрели по-рано.

Архиепископ Лука също пише за това. По-малкият брат виждал и чувал своя по-голям умрял брат, който го викал при себе си. Малко момиченце виждало и чувало умрялата си леля Луиза, която й се явявала много пъти и я викала в задгробния свят.

Има много други подобни съобщения. Децата често виждали, че ги чакат близки и винаги само тези, които вече са умрели. В последните часове на живота си те никога не виждали да ги посрещат още живи на земята родственици. Но те можели да видят "там" умрели, например в автомобилна катастрофа, за чиято смърт още не знаели. Освен роднини, те виждали и други починали деца, с които са играли, ангели-хранители, "помощници". Това помага на децата да се запознаят с мястото, където отиват. "Мамо, всичко е наред, татко ме чака".

У тежко болни деца между две и седем години има епизоди на излизане на душата от тялото не само при умиране, а понякога и по-рано, например в полузабрава и сън. В едно медицинско списание е описан следният случай. Момиче след като няколко пъти излизало от тялото си, разказва колко хубаво е това, което е видяло. Това не се понравило на майка й, "защото майките не обичат, когато на децата им се харесва друго място повече от дома". Накрая момичето разказва на баща си как е срещнало брат си и колко хубава била тяхната среща. Завършвайки разказа си, тя добавя: "Жалко само, че аз никога не съм имала брат". Баща й заплаква и й казва, че тя действително е имала брат, но той умрял три месеца преди раждането й и те никога не са й говорили за него.

Болните деца обикновено се страхуват от самотата. Те молят майка си или медицинската сестра да не си отиват. А после изведнъж детето казва на майка си със загрижеността на възрастен човек: "Мамо, отиди си вкъщи, отдъхни си, сега аз не съм сам". Може би то вижда умрелия си баща или брат и знае, че те го очакват и ще му помогнат. Известно е, че и болни и здрави деца, дори и възрастни, понякога летят насън, чувствайки се през това време леко, добре и много реално. Детето вече знае, че може във всяко време да отиде при майка си само и да бъде с нея, където и да е тя. То вече е престанало да се бои от самотата.

Ако майката или бащата на болното дете вече са умрели, кажете му, че те го чакат и ще го посрещнат.

Понякога се случва родителите нито за минута да не оставят детето си само, но то да умре, когато те са били някъде за кратко време и са ги известили по телефона от болницата. Родителите ще се чувстват виновни - детето е било напуснато в най-трудното за него време. Вие можете да облекчите мъката им, като им обясните, че то нито за секунда не е останало само, че през цялото време е било обкръжено от грижи и любов.

Смъртта на близък човек винаги донася мъка, но особено трудно е за родители, загубили детето си. "Защо то, а не аз?" "Той беше толкова млад, едва започваше да живее". Това може да доведе до криза във вярата. Родителите могат да обвинят Бог в несправедливост.

Смъртта на младо същество би била не само несправедлива, но и безсмислена, ако тя е краят на неговото съществуване. Но безсмислица в природата няма, а волята Божия често ни е неизвестна.

Детето умира неуспяло да съгреши и в задгробния свят душата му трябва да бъде щастлива. Хората с обикновен и естествен живот чувстват това. Невярващият интелигент може да се удиви от спокойното отношение на селянина към смъртта на детето. "Защо не плачеш? Не жалиш ли за детето?" "А за какво да плача? То беше чисто, нали не успя да се нагреши, а ние в него имаме своего рода молитвеник".

 

image

Тази беседа е взета от книгата на А. Н. "Няма смърт" (издателство "Христианская жизнь, 1975).

Авторът описва още един случай. През 1919 г., по време на гражданската война, се срещнал с вдовица, загубила неотдавна своя единствен 12-годишен син. Той бил поразен от спокойното отношение на майката към своята загуба и тя му разказала как се е случило това.

Синът й се разболял тежко и в един момент тя разбрала, че детето умира. В отчаянието си си спомнила за великия старец йеромонах В., живеещ в манастира на края на града. Тя намерила стареца в църквата, хвърлила се към него и започнала да го умолява да спаси детето й. Старецът отвърнал: "Аз мога да го измоля. Но ще вземеш ли на себе си тези грехове, които ще извърши твоят син после? А ако стане разбойник, никаквец или душегубец?"

Тези думи я поразили и й открили това, за което по-рано никога не е мислела. Майката и старецът мълчали няколко минути, гледайки се изпитателно. След това старецът отишъл в олтара, а тя се върнала вкъщи, където намерила момчето си вече мъртво. Жената завършила разказа си с думите: "Тази смърт на скъпо за мен същество ми разкри дверите на вечността. Ето защо съм толкова спокойна. Аз разбрах милосърдието на Бога".

Как и с какво може да бъде облекчена неутешимата мъка на родителите? Колкото и да е трудно тя трябва да се приеме и изживее. Друг път няма. В един от сборниците си със статии Кюблер-Рос привежда разказа на стар мъдър човек.

Двегодишно момченце, негов внук, се удавило в басейна на съседа. Откарали тялото в най-близката болница. 24 часа след смъртта на детето старецът посетил родителите на момчето. Синът му и снаха му били на масата, пушели и мълчаливо гледали чашите с изстиващо кафе. Те буквално били онемели от мъка и седели неподвижно, без мисли. Дошлият разбрал какво става и се обърнал към тях: "Детето е в моргата. Занесете му дрехи и го облечете. Облечете го сами, не давайте на друг". Родителите го послушали и това било началото на изживяването на мъката им.

Мъката може, разбира се, да се облекчи със съчувствие и добра задушевна беседа. А ако роднините съумеят да разберат истинския смисъл в смъртта на детето, ще се почувстват по-облекчени.

image




Гласувай:
2



1. sourteardrop - Много полезни и утешителни неща могат да се намерят в християнската и в добрата светска литература.
18.12.2013 18:24
Когато болният започне да чувства, че смъртта не е толкова далеч, мислите му стават по-задълбочени и сериозни. Сега му е нужно да разбере това, за което по-рано не е мислел. Помогнете му. Прочетете му писмото на св. Теофан Затворник до умиращата му сестра. Ние вече приведохме цитат от него, а сега го прилагаме изцяло:

"Прощавай, сестро! Господ да благослови твоя изход и твоя път след него. Та ти няма да умреш. Тялото умира, а ти ще преминеш в друг свят жива, помнеща себе си и узнаваща целия обкръжаващ свят. Там ще те посрещнат татко и майка, братята и сестрите. Поклони им се и им предай нашите привети, помоли ги да се погрижат за нас. Ще те обкръжават твоите деца с радостните си поздрави. Там ще ти бъде по-добре, отколкото тук. Така, че не се ужасявай, виждайки приближаването на смъртта: за теб тя е врата към по-добър живот.

Твоят ангел-хранител ще поеме душата ти и ще я приведе по пътищата, по които повели Бог. Греховете ти ще дойдат - кай се за всичко и бъди с крепка вяра, че Господ и Спасител изглажда всички грехове на каещите си грешници. Изгладени са и твоите, когато си се покаяла. Издигни тази вяра в себе си и пребивавай с нея неразделно. Да ти дари Господ мирен изход! Ден-два и ние ще сме заедно. Затова не тъгувай за оставащите. Прощавай, Господ да бъде с теб!"
Молитви
Последното, но и най-важно. Трябва да се молите и ако е възможно, роднините и болният да се молят заедно.

Ето няколко молитви за изцеление:

"Господи Иисусе Христе, посети и изцели лежащия и страдащ от болестта си на одъра твой раб (името), защото Ти, като Многомилостив, си понесъл недъзите и болестите на нашия род и можеш всичко."


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4634003
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031