Загубата на близки хора е едно от най-големите бедствия, постигащи човека в този земен живот. За утешение при подобни нещастия мнозина са се обръщали към преосвещения епископ Теофан, просейки неговите наставления и молитви. Епископ Теофан обикновено давал отговор в писма, които по своята простота и дълбоко разбиране на духовния живот имат значение за всички.
Епископ Теофан смятал, че при гроба на близките и скъпи за нас хора е естествено да се поскърби и поплаче, но тази скръб трябва да бъде умерена и в никакъв случай да не преминава в отчаяние.
„Не може да не се поскърби - писал Светителят на единчовек поради смъртта на родителите му, - такава е нашата душа; но да се поскърби с мярка, и при това неголяма. Кое е главното при човека, тялото или душата? Главна е душата. Когато душата е жива и човекът е жив. А когато умира, кое умира - душата или тялото? Тялото, а душата остава жива. И така се оказва, че погиналите са живи; живи са и вашите родители. Те само са се разделили с вас и са започнали да живеят на друго място. Там ще преминете и вие в свое време и ще се видите. Раздялата при вас е само временна. Затова иказвам, че не може да не се поскърби, само че не много, колкото някои скърби, когато напуска дома си за известно време.
С нас така се е случило, че си представяме починалите такива, каквито са били, когато са лежали в ковчега... а след това в гроба, и даже нареждаме: колко ти е тъмно, колко ти е тясно, колко влажно... А в същото време там въобще ги няма тези, които оплакваме. Те са на друго място и даже около нас, но в съвсем друг вид."
„Плачете, плачете - писал на друго място Светителят на една майка, - в това няма нищо неестествено и укорително. Нечовешко щеше да бъде, ако майката не поплаче за смъртта на дъщеря си. Но и при това трябва да се знае мярката: да не се разбива човек и да не забравя това разбиране за смъртта и починалите, което се дава на нас, християните. Умряла! Не тя е умряла, умряло е тялото, а тя е жива и живее така, както и ние, само че в друг вид битие. Тя се приближава и към вас и ви гледа. И трябва да предполагаме, че се удивлява, че вие плачете и се съсипвате, когато на нея й е по-добре. Ако тя се явеше и вие я помолите отново да влезе в тялото, тя не би се съгласила за нищо на света. Защо да влизате в такова разногласие с нея? Да желаете това, което й е противно? Каква любов има в това?
Не може да не потъжите, че не можахте да видите очите й за последен път, да чуете последна дума от нея, да йдадете последна прегръдка на майчината любов. Добре, поплачете. Но не много. Телесните й очи се затвориха, а с душевните тя гледа. Погледнете и вие към нея със своята душа. Не си я представяйте в гроба. Тя не е там. Там е тялото й, а тя е извън него и може би сега стои при вас. Езикът й е замлъкнал, но тя не е лишена от възможността да ви говори в сърцето. Заслушайте се и ще чуете: „Майчице, не тъжи и не се разстройвай. Аз съм с теб и на мен ми е много добре." Отговорете й и вие: „Слава Богу, че ти е по-добре." Обятията са застинали, няма да се разтворят повече. Но тя със себеси, като душа, може да обгърне вашата душа така топло, както топла е и обичайната прегръдка. Отговорете й и вие спокойно, с умирена душа чрез топла памет за нея."
По този начин велико утешение за християнина е това, че починалите и след смъртта си продължават общуването с нас, направо с душата ни.
На въпроса, какво става с починалите, Светителят казал; „Тялото се завръща в земята, а душата получава някакво място по Неговото усмотрение, където пребивава до всеобщото възкресение в радостно очакване или в ужасно отчаяние. Това е страна, скрита за нас. Какво е там - не ни е казано с подробности. Едно е казано ясно... че тамошното състояние напълно съответства на това как човек е настроил себе си тук на земята. А как да се настрои е широко разяснено в Евангелието и в посланията. И за нас сега това еглавното. Тъй като целта не е на земята, а в друга форма на битие, то разумно е да насочваме всички грижи към това, добре да се приготвим за там. Ако не се приготвим, всичко пропада.
Не се измъчвайте с въпроси, какво е там и къде ще бъдем. Когато в ума се народят такива въпроси, си казвайте: на добрите ще бъде добре, на лошите - лошо. Съответно на това и мястото на едните ще бъде светло, а на другите - тъмно."
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие