"В човешката гордост, която е самопрелъстяване, дяволът си намира удобно пристанище и присъединява своята прелест към самопрелъстяването на човека. Всеки е повече или по-малко склонен съм прелест, защото природата на всеки човек е уязвена от гордостта. Прелестта първоначално действа върху начина на мислене, постепенно се предава на сърцето, извращава сърдечните усещания и покорявайки целия човек, тя се отразява и на цялата му дейност - завладява дори тялото му... Колкото са разнообразни човешките страсти, толкова многообразни са и състоянията на хората, подвластни на бесовската прелест, и доколкото човек е поробен от лъжата, дотолкова силна е и прелестта, която го е обзела."

Както нечистият ум, желаейки да види Божествени видения, но няма възможност да ги види, съчинява такива от себе си и се самозалъгва и прелъстява, така и сърцето, силейки се да вкуси Божествената сладост и други Божествени усещания, като не ги намира в себе си, си ги съчинява, като се самопрелъстява, мами и погубва."

"Онзи, който си въобразява, че е безстрастен, никога не ще се очисти от страстите; който си мисли, че е изпълнен с благодат, никога не ще получи благодатта; който си мисли, че е свят, никога не ще достигне святост. Казано просто: който си приписва духовни дела, добродетели, достойнства и благодатни дарове, който лъсти себе си, утешава се с мнение и загражда с него входа пред духовните дела, християнските добродетели и Божията благодат в себе си, той открива входа пред греховната зараза и демоните."

Следвайки преподобния Макарий Велики, който казвал, че няма нито един човек напълно свободен от гордост, епископ Игнатий казва, че няма хора, които са свободни от действието в тях на "изтънчената прелест, наречена мнение". Поради смирението си за един от тези хора той смятал и себе си.

"Познавах измамата, след като биваше извършена, познавах прелестта, след като бях прелъстен и повреден от нея. Защото във всички опити, чрез които се изпитваше силата ми, се проявяваше моята немощ. И затова не употребявам никакви средства освен немощната си молитва."

За неопитния е лесно да изпадне в прелест, но да се освободи от нея, е много трудно. "Пред дверите стои стража, те са заключени с тежки и здрави катинари и брави, а върху тях е положен печатът на бездната." Катинарите и бравите са тщеславието, лицемерието и лукавството на самопрелъстените, а адският неразрушим печат - признаването за благодатни действията на самопрелъщението.

"Земният живот е път към вечността, от който трябва да се възползваме, но по който не бива да се оглеждаме встрани. Този път трябва да се извърви чрез ума и сърцето - а не чрез броя на дните и годините."

"За земния живот мъченикът Тивуртий казвал: "Струва ни се, че съществува - и изчезва." Вярно е - той сякаш е пред очите ни, в ръцете ни, а все ни се изплъзва. За бъдещия живот Тивуртий казвал: "Струва ни се, че го няма - и ето го." Вярно: когато живеем тук, струва ни се, че завинаги ще останем да живеем тук, а бъдещият живот ни изглежда несъществуващ. Но не! Няма и да усетим кога ще настъпи, но ще настъпи непременно. Блажени ония, които Бог подготвя към вечността с болести и други скърби."

Християнинът, който върви по пътя на евангелските заповеди, още на земята става причастник на Небето: "Небесното веселие пораства от семена, засети на земята."

"Днес всеки повече или по-малко има свой начин на мислене, своя религия, свой път, поет доброволно или случайно, смятан за правилен или само оправдаван... Всяка овца върви в своя си посока и никой не се грижи за нея. Хората повече не чуват.  Загрубял е слухът им за спасителния глас на истинския Пастир, идещ от Неговата Свята Църква... Оглушил ги е шумът на земните, страшните грижи, шумът на чувствените увеселения, шумът на земното преуспяване, душата им не е способна да възприема духовните впечатления... Виждайки това, трябва да отместим погледите си от тъжната картина, за да не изпаднем в порока на осъждане на ближните. Трябва да ги обърнем върху самите себе си и да се погрижим за собственото си спасение."

3Светителят Игнатий Брянчанинов за духовния живот
ЗА ПРЕЛЕСТТА съставена от Надежда Иличова. 

 

Авва Иоан Персийски разказвал за блажения римски епископ Григорий Велики:

"Отидох в Рим на поклонение на гробовете на светите апостоли Петър и Павел. Веднъж, докато бях в града, видях, че иде епископ Григорий и че ще мине покрай мене. Реших да му се поклоня. Като забелязаха намерението ми, всички от неговата свита един през друг ми казваха: "Авва, не се покланяй!" Но аз не разбирах защо и смятах за неприлично да не се поклоня на епископа. Когато той се приближи към мене и видя намерението ми да му се поклоня - казвам като пред Бога, братя! - пръв се хвърли пред мене на земята и не стана, докато аз пръв не се изправих на крака. И ме обцелува с велико смиреномъдрие, даде ми три златни монети и заповяда да ми бъдат дадени дрехи и всичко необходимо. Аз прославих Бога, дарувал му такова смирение, милосърдие и любов към всички." (Духовна ливада)

АВВА ОР

Авва Сисой помолил авва Ор: "Дай ми наставление." "Имаш ли доверие към мене?" - го запитал авва Ор. "Имам" - отговорил Сисой. "Иди тогава - казал му авва Ор - и прави онова, което виждаш, че правя аз." "Какво виждам в тебе, отче?" - запитал го авва Сисой. Старецът рекъл: "Аз почитам себе си за най-долен от хората." (Достопаметни сказания)


АВВА НЕСТОРИЙ

Авва Пимен попитал дошлия при него авва Нестерой: "Откъде си придобил добродетелта, когато има скръб в киновията, да не говориш и да не се оплакваш?" И братът след много увещания на стареца казал: "Прости ми, авва! Когато дойдох в киновията, отначало казах на моя помисъл: ти и магарето сте едно и също; когато бият магарето - то не говори, когато го ругаят - то не отговаря; така постъпвай и ти, както и псалмопевецът казва: "Като добиче бях пред Тебе; но аз съм винаги с Тебе" (Пс. 72:22-23). (Древен патерик)

Една жена, която носела в гърдите си болестта, наричана "рак", научила от мълвата за авва Лонгин и търсела случай да го види. Той живеел на девет мили западно от Александрия. Когато тя дошла да го търси, блаженият Лонгин събирал дърва на брега на морето. Без да знае, че това е самият Лонгин, жената попитала: "Авва! Къде живее авва Лонгин, раб Божий?" Старецът рекъл: "Какво искаш от този измамник? Не ходи при него. По каква работа го търсиш?"

Жената му разкрила своята болест. Авва Лонгин прекръстил болното й място и я отпратил с думите: "Иди си, Бог ще те изцели, а Лонгин с нищо не може да ти помогне." Жената повярвала на думите на стареца, тръгнала си и тозчас се изцелила. След това, разказвайки на други за случката и описвайки как изглеждал старецът, тя разбрала, че нейният изцелител е самият авва Лонгин. (Достопаметни сказания)






ЧОВЕШКАТА СЛАВА

Един светски началник дошъл да види авва Симон. Аввата, като чул за това, се препасал и се покачил на едно палмово дърво. Посетителите му викали: "Старче! Къде живее отшелникът?" - "Тука няма отшелник" - отговарял аввата. След този отговор те си тръгнали. (Достопаметни сказания)

СВЕТСКАТА УЧЕНОСТ

Веднъж авва Евагрий попитал Арсений Велики: "Отче, защо при цялата ни ученост и развитие ние не сме придобили нищо, а тези груби египетски пустинници имат такова възвишено духовно дело?" Авва Арсений отговорил: "От ученията на света ние нищо не ще почерпим за духовното жителство, а те са придобили своето духовно жителство с подвизи."

Светителят Петър, Московски митрополит, подобно на преподобния Сергий в детството си - седемгодишен, бил даден да се обучава на писмо. Той отначало също се учел лошо и с това немалко огорчавал родителите си. Но тъй като бил скромен и благочестив, Господ заради това скоро му дарувал и разум за учението.

Веднъж насън той видял мъж, облечен в архиерейски одежди, който му казал: "Чедо, отвори устата си." Петър изпълнил заповяданото. Тогава светителят докоснал езика му, благословил го и след това се отдалечил от него. Оттогава той усвоявал бързо всичко, което му преподавал учителят, и за кратко време надминал в учението всички свои връстници. Така Господ награждава за смирението! (Пролог)

Макарий Велики разказвал за себе си: "Когато бях млад и живеех в килия в Египет, взеха и ме направиха клирик в едно село. Понеже не исках да бъда клирик, избягах на друго място. Там при мене идваше един благочестив мирянин, вземаше ръкоделието ми и ми доставяше всичко необходимо. Поради дяволско изкушение една девица от това село изпадна в любодеяние. Когато зачена, питаха я: "Кой е виновникът за това?" Тя отговаряше: "Отшелникът." Тогава дойдоха и ме отведоха в селото, окачиха ми на врата опушени грънци и дръжки от съдове, водеха ме по улицата, биеха ме и викаха: "Този монах разврати нашата девица, вземете го, вземете го!" - и ме пребиха почти до смърт. Приближи се един старец и каза: "Дълго ли ще биете този монах странник?" А мирянинът, който ми служеше, вървеше след мен засрамен; мнозина го ругаеха и казваха: "Ето отшелника, когото хвалеше! Какво стори той?" А родителите на девицата казваха: "Няма да го пуснем, докато не ни посочи някой, който да поръчителства за него, че ще я храни."

Помолих служещия ми мирянин и той ми стана поръчител. Като се върнах в килията си, дадох му колкото имах кошници и казах: "Продай ги и дай на онази жена за прехрана." А на себе си говорех: "Макарие! Ето, намери си жена: сега трябва малко повечко да работиш, за да я изхранваш." Работех ден и нощ и й пращах.

Когато дойде време нещастната да ражда, тя много дни се мъчи и не можа да роди. Питаха я: "Защо е така?" "Зная защо - отговаряше тя, - аз наклеветих отшелника и лъжливо го обвиних. Но не той е виновен, а еди-кой си юноша!" Тогава мирянинът, който ми служеше, дойде при мен с радост и каза: "Онази девица не можа да роди, докато не призна, че отшелникът не е виновен и че те е наклеветила. И ето, цялото село с почести иска да дойде тук и да те моли за прошка."

Като чух за това, страхувайки се от безпокойството, избягах тук, в скита. Ето главната причина, поради която съм дошъл." (Достопаметни сказания)

При великия Исидор, Скитски презвитер, имало един дякон Пафнутий, когото заради добродетелта му той искал да ръкоположи за презвитер и да го направи свой приемник. Той пък не приел ръкополагането поради благоговение, а си останал дякон. Именно на това по зло внушение от дявола завидял един старец.

Веднъж, когато всички били в църквата на молитва, той на излизане подхвърлил своя книга в килията на авва Пафнутий и съобщил на авва Исидор, че някой от братята откраднал книгата му. Авва Исидор се учудил и казал, че такова нещо никога не се е случвало в скита. Старецът, който подхвърлил книгата, му казал: "Прати двама отци с мене, за да претърсят килиите." Когато отишли, този старец ги завел първо в други килии, а накрая - в килията на авва Пафнутий и там намерил книгата. Донесъл я на презвитера в църквата.

Авва Пафнутий пред всички започнал да се кае на презвитера авва Исидор, като казвал: "Аз съгреших, дай ми епитимия." Той му наложил епитимията три седмици да няма общение с него и идвайки в църквата да пада на колене пред всички и да казва: "Простете ми, аз съгреших!"

След три седмици той бил приет в общение, а старецът, който го наклеветил, взел да се беснува и си признал: "Аз наклеветих раба Божий."

Тогава цялата църква започнала да се моли за него, ала той не се излекувал. Великият Исидор казал пред всички на авва Пафнутий: "Помоли се за него; защото той те наклевети и само от тебе ще се изцели." Когато Пафнутий се помолил за стареца, той веднага оздравял. (Древен патерик)

Веднъж Антоний Велики се молил в килията си и чул отправен към него глас: "Антоние, ти още не си достигнал мярата на онзи кожар, който живее в Александрия."

На сутринта старецът станал рано, взел тоягата си и бързо тръгнал към Александрия. Намерил посочения мъж, който много се учудил, че вижда при себе си Антоний. Старецът попитал кожаря: "Разкажи ми за делата си, защото заради теб съм дошъл тук и съм оставил пустинята."

Кожарят отговорил: "Не зная да съм направил някога нещо добро и поради тази причина, ставайки рано от постелята, преди да ида на работа, си казвам: "Всички жители на този град, от мало до голямо, ще влязат в Царството Божие заради добродетелите си, а аз единствен ще ида на вечни мъки заради греховете си." Същите думи повтарям в сърцето си и преди да легна да спя."

Като чул това, блаженият Антоний казал: "Наистина, сине мой, ти, като изкусен златар, живеейки спокойно в дома си, си придобил Царството Божие; аз, макар и да прекарвам целия си живот в пустинята, не съм постигнал духовен разум и не съм достигнал мярата на съзнанието, което ти изразяваш с думите си." (Отечник)