Автор:Старецът Паисий Светогорец Издание на Славянобългарски манастир "Св.Вмчк.Георги Зограф",Света Гора, Атон

-Отче, някои хора, когато срещнат някоя голяма трудност в живота си, веднага помислят за самоубийство. - Това е поради егоизъм. Повечето, които се самоубиват,слушат дявола, който им казва, че ако сложат край на живота си, ще се избавят от вътрешното мъчение, което изживяват, и те от себелюбие се самоубиват. Ако например един човек извърши кражба и бъде доказано, че е откраднал, казва си: „Край,станах за срам пред всички", и вместо да се покае, да се смири и да се изповяда, за да се избави, той се самоубива. Друг се самоубива, защото детето му е парализирано. Казва си: „Как мога аз да имам парализирано дете?", и се отчайва. Ако той е виновен за това и го признава, нека се покае. Как слага край на живота си и оставя детето си на пътя? След това не става ли вината му още по-голяма? - Отче, често се чува за някой, който се е самоубил, че е имал психологически проблеми. - Когато се самоубиват душевноболни, имат смекчаващи вината обстоятелства, защото умът им е разстроен. И един облак да видят, се чувстват потиснати. Ако имат и някое притеснение, тогава все едно че облачността е двойна. Обаче за онези, които се самоубиват, без да са душевноболни, както и за еретиците, Църквата не се моли, но ги оставя на съда и милостта Божии. Свещеникът не поменава имената им на проскомидията, нито вади частица за тях от светия Агнец, защото със самоубийството си се отнасят презрително и се отричат от живота, който е дар от Бога. Все едно че неблагодарно захвърлят всичко в Божието лице. Но ние трябва много да се молим за тези, които се самоубиват, та добрият Бог да направи нещо и за тях, защото не знаем какво е станало, че са се самоубили, нито в какво състояние са били в последния момент от живота си. Може в момента, в който са издъхвали, да са се разкаяли, да са поискали прошка от Бога и покаянието им да е било прието, тъй че душата им да е била взета от Ангел Господен. Бях чул, че едно момиченце в някакво село отишло да пасе козата. Вързало я на ливадата и отишло малко по-ната-тък да си играе. Забравило се в играта си обаче и козата се отвързала и избягала. Търсило я, но не я намерило и се върна¬ло вкъщи без козата. Баща му много се разгневил, набил го и го изгонил от дома. Казал му: „Отивай да намериш козата. Ако не я намериш, върви да се обесиш". Тръгнало горкото да я търси. Свечерило се, а момичето още не се прибирало у дома си. Родителите, виждайки, че вече е нощ, притеснени, излезли да намерят детето. Търсили и го открили обесено на едно дър¬во. Било завързало на шията си въжето от козата и се обесило на дървото. Нещастното било толкова любочестно, че приело думите на баща си буквално. После го погребали вън от гроби¬щата. Църквата, разбира се, направила добре, че го погребала извън гробищата, за да послужи това като спирачка за тия, които за най-малкото се самоубиват, та да се замислят, но и Христос ще направи добре, ако го приеме в рая.

Какво значи "Църквата не се моли," Кой е "църквата" не сме ли всички ние Църквата Христова????
" но ги оставя на съда и милостта Божии." Кои сме ние да ги оставяме или не на Божията милост??
" Свещеникът не поменава имената им на проскомидията, нито вади частица за тях от светия Агнец, защото със самоубийството си се отнасят презрително и се отричат от живота, който е дар от Бога." Как знаем какво е ставало в душата на самоубиеца? Кои сме ние да го съдим и да го лишаваме от единствената милост , която можем да проявим за миналите в отвъдното - ДА СЕ МОЛИМ ЗА ТЯХ ???
Нека бъдем смирени, да не съдим и да се молим за всички живи и мъртви, защото всички сме Божии чада.

"И вие на Проскомидията не давайте да се поменават само имена на болни, но и имена на починали, защото починалите имат по-голяма нужда."
Къде ли го прочетох? Май това бяха думи на един свят човек в твоя публикация ......

Потърси, Господи, погиналата душа на моя близък (... ...)
и ако е възможно - помилвай я!
Неизследими са Твоите съдби!
Не ми вменявай в грях тая моя молитва!
Нека бъде Твоята света воля!
Амин!