Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2013 02:00 - Духовната прелест - състояние на духовна самоизмама
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 3025 Коментари: 6 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Какво православните християни наричат "прелест" или "прелъстяване"? Прелестта е греховно състояние на нездрава мистика, свързано с погрешна висока оценка на вярващия в своите духовни преживявания или убеждението, че Бог изпитва особена любов към него; вид духовна измама, когато злите сили се представят за добри; тънка духовна гордост, духовна прелъстеност от дявола.image

Светителят Игнатий Брянчаннов пише, че ние всички пребиваваме в "прелест", т.е. в заблуждение, определяйки прелестта като "отклоняване към лъжата въз основа на гордостта". "Сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразяват като служители на правдата" (2 Кор. 11:14).

Най-простата форма на прелест е самомнението, което подтиква вярващите да разсъждават за духовни предмети, за които все още нямат достатъчна представа. Най-тежката форма се наблюдава у човек, който си въобразява че е свят и не се нуждае от покаяние. Състоянието се забелязва у мнозина екзалтирани вярващи, едни от които се молят за получаване дара да виждат видения, а други, "получили" вече тоя "дар", се хвалят, че всяка нощ им се явява еди-кой си светец, за да ги напътствува и ръководи.

Съзнанието за прелестта като елемент от духовната действителност е било винаги живо единствено в източното християнство. Православната църква приема като нездрава западната мистика, която съществува напр. в натурализма при католиците и в харизматизма при новите протестантски течения. Прелестта е много трудно откриваема и затова тръгналите по пътя на духовното съвършенство имат нужда от опитно духовно ръководство - от старец, духовен наставник. Само очистването на сърцето, очистването на душата от тъмнината на греха просветлява човека с истината. Ако няма този етап на очистване - т.е. покаянието - то няма и възможност да се види истината.

© Православен речник

image

"... У търсещите царството Божие няма да има никакви лични подвизи. Ще се спасяват само с претърпяването на скърби и болести. Защо няма да има подвизи? Защото няма да има смирение у хората, а без смирение подвизите носят повече вреда, отколкото полза, дори могат да погубят човека, тъй като те неволно предизвикват високо мнение за себе си у подвизаващите се и пораждат духовна прелест.

Едни или други подвизи биха могли да бъдат допуснати само под ръководството на много опитни духовни хора, но такива сега няма, не може да се намерят. Ръководител сега е Сам Господ и отчасти книгите, наистина за този, който ги има и може да ги разбира. По какъв начин ръководи Господ? Допуска гонения, оскърбления, болести, продължителна старост с теготи и немощи.” (Св. Игнатий Брянчанинов, Писмо № 265).

 

 

За духовната прелест

Св. Григорий Синаит

imageПрелестта е голяма противница на истината, влачеща днес мнозина към гибел. Чрез нея в душите на духовно ленивите се е възцарило тъмно невежество, отделящо ги от Бога, така че те не знаят има ли Бог, Който ни просвещава и подбужда към деятелност, или пък вярват в Него само (теоретично) чрез непотвърдено в практиката слово, не на дело. Такива хора приписват свидетелствата за Бога само на древните, като изключват Неговото присъствие и явяване в тяхното съвремие. Свидетелствата за Бога от Свещеното Писание те приписват на други автори, които не са истинските (оспорват автентичността им - б. пр.), като по този начин хулят Името Му. Изясняват Писанията само чувствено, да не кажем по юдейски, като съвсем отричат дейното познание на благочестието. Те отхвърлят пробуждането и преобразяването на душата още тук чрез силата на възкресението, а самите те безумно се стремят да се "упокояват" в гробовете.

С такъв вид духовна прелест са свързани три страсти: неверие, коварство и нехайство. Те се пораждат една друга и взаимно се поддържат. Неверието е учител на коварството, а коварството е спътник на нехайството, което води до пълна леност. Или обратното - нехайството поражда коварство, коварството е майка на неверието, тъй като всеки коварен е и неверен, а неверният няма в себе си боязън от Бога. От липсата на страх Божи произлиза нехайството - майка на духовната небрежност, поради която не се трудим да постигнем доброто, а вършим най-различни злини.

Истинското богопознание и вярното познание за истината се заключава в съвършената православност на догматите.

Бих желал ти точно да знаеш за прелестта, да се предпазваш от нея, та да не би, подведен от неведението, да повредиш и погубиш душата си.

Свободата на избора у човека много лесно го склонява към общуване с враговете (демоните - б. пр.), особено при неопитните като най-преследвани от тях. В близост около новоначалните или самонадеяните бесовете обикновено разстилат мрежите на гибелните помисли и мечтания и приготвят рововете на падението им, тъй като и техният (душевен) град е под властта на другоземци (нечистите духове - б. пр.). И не трябва да се учудваме, ако видим някой от неопитните изпаднал в съблазън или в изстъпление на ума, или прелъстен, или приел нещо чуждо на истината, или говорещ неуместни неща поради неопитност и неведение. Или как друг, разпростирайки се в разсъжденията си за истината, говорейки невежо и без да се усети, едно вместо друго, не е в състояние правилно да каже как всъщност стоят нещата. Такъв човек може мнозина да уплаши със строгостта си, а върху истинските подвижници да предизвика насмешки и порицания чрез своето безумство.

И няма нищо изненадващо в това, че някой начинаещ след много трудове и старание пада в прелест.

Помненето на Бога, или умната молитва, е по-висша от всички други дейности. Тя заедно с любовта Божия се явява като една от главните добродетели. Но онзи, който желае с безсрамие и наглост да се приближи до Бога и който се сили да Го придобие в себе си, такъв лесно се побеждава от демоните заради това, че търси да достигне целта си преждевременно, самонадеяно и дръзко, не съгласно с личното си духовно състояние, влачен от тщеславие.

На силните и съвършените е присъщо сами винаги да се борят с демоните и непрестанно да простират срещу тях духовен меч - словото Божие (вж. Ефес. 6:17). А ти, ако пребъдваш в безмълвие и очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя извън теб или отвътре, та дори това да е Христовият образ или ангелоподобен, или облик на светец, или ако в ума ти просветва и се отпечатва някаква светлина. Умът и сам по себе си има способността да мечтае. Той лесно може да построи образите на нещата, към които се стреми и да причини вреда на невнимаващите в себе си. Така споменът за доброто и за злото обикновено внезапно формира умствени образи и води към мечтателност. Оттук човекът става мечтател, а не молитвеник. Затова бъди внимателен да не си навредиш като повярваш прибързано на нещо по силата на увлечението си, дори то да ти е изглеждало добро, без да си се допитвал преди това и без щателно да си изследвал.

Бог не негодува срещу оня, който, внимавайки в себе си заради избягването на духовната прелест, не приема никакви знамения, дори да е възможно да са от Бога, ако не се е допитвал преди това до опитните. Такъв по-скоро получава Божията похвала като благоразумен и мъдър.

Впрочем, не трябва да се пита всеки, но само този, на когото е поверено духовното наставление на другите, който се отличава с добродетелния си живот и, според Писанието, бидейки беден, другите обогатява (вж. 2Кор. 6:10). Случвало се е немалко неопитни ръководители да навредят на мнозина неразумни, за което след смъртта ще бъдат съдени.

Правото на духовно ръководство принадлежи не на всички, но само на тези, на които е даден дар за божествено разсъждение или, както казва Апостолът, за различаване на духовете (вж. 1Кор. 12:10) и които разделят с меча на словото онова, което е лошо от онова, което е добро.

Да постигнеш истината и да бъдеш чист от сквернотата, несъвместима с благодатта - това е труд немаловажен, защото дяволът обикновено представя своята прелест във вид на истина, особено на новоначалните, и преобразува своето коварство в духовен вид. Ето защо стремящият се към чистата молитва пристъпва към питане и съвети от опитните с велик трепет и дълбока печал за собствената си греховност, като оплаква постоянно греховете си, със скръб и страх от адските мъки, отпадането от Бога и вечната раздяла с Него. Щом дяволът види някого, който живее с този плач, той не се задържа дълго при него, защото се бои от смирението, произведено от плача.

 



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hinki - ***
28.11.2013 02:08
Хубави думи.
Благодаря.
цитирай
2. sourteardrop - МАКАРИЙ ВЕЛИКИ
28.11.2013 02:20
Веднъж авва Макарий се връщал от планината в килията си и носел наръч клони. И ето че на пътя му се изпречил дяволът със сърп. Той искал да блъсне Макарий, но не могъл и му рекъл: "Голяма сила имаш в себе си, Макарие, защото не съм силен против тебе. Ако ти правиш нещо, правя го и аз. Ти постиш, а аз съвсем не ям. Ти бодърстваш, а аз съвсем не спя. Едно само има, с което ме побеждаваш." Авва Макарий попитал: "Какво е то?" Дяволът отвърнал: "Смирението. Затова не съм силен против тебе." (Древен патерик)

АРСЕНИЙ ВЕЛИКИ

Веднъж демоните нападнали авва Арсений в килията му и започнали да го смущават. Прислужниците му дошли при него, застанали пред килията и слушали как той се моли на Бога, като казвал така: "Боже! Не ме оставяй; аз не съм сторил нищо добро пред Тебе, но по Твоята благост дарувай ми да положа началото." (Древен патерик)


ПИМЕН ВЕЛИКИ

За авва Пимен разказвали, че когато братя отивали при него, той ги отпращал първо да идат при авва Анувий, понеже Анувий бил по-възрастен на години. Но авва Анувий им казвал: "Вървете при брата ми Пимен; той сам има дара на словото." Ако пък авва Анувий и авва Пимен били някъде заедно, то Пимен Велики съвсем не говорел в негово присъствие. (Достопаметни сказания)


НЕ ГОВОРИ, ДОКАТО НЕ ТЕ ЗАПИТАТ

Още в началото на своето подвижничество авва Евпрений отишъл при един старец и казал: "Авва! Дай ми наставление как да се спася?" Старецът му отговорил: "Ако искаш да се спасиш, когато отидеш при някого, не започвай да говориш, докато не те запитат." Авва Евпрений, поразен от тия думи, се поклонил на стареца и казал: "Много книги съм чел, но такова наставление още не познавам." И си отишъл, като получил голяма полза. (Достопаметни сказания)


цитирай
3. sourteardrop - АНТОНИЙ ВЕЛИКИ
28.11.2013 02:22
Веднъж Антоний Велики се молил в килията си и чул отправен към него глас: "Антоние, ти още не си достигнал мярата на онзи кожар, който живее в Александрия."

На сутринта старецът станал рано, взел тоягата си и бързо тръгнал към Александрия. Намерил посочения мъж, който много се учудил, че вижда при себе си Антоний. Старецът попитал кожаря: "Разкажи ми за делата си, защото заради теб съм дошъл тук и съм оставил пустинята."

Кожарят отговорил: "Не зная да съм направил някога нещо добро и поради тази причина, ставайки рано от постелята, преди да ида на работа, си казвам: "Всички жители на този град, от мало до голямо, ще влязат в Царството Божие заради добродетелите си, а аз единствен ще ида на вечни мъки заради греховете си." Същите думи повтарям в сърцето си и преди да легна да спя."

Като чул това, блаженият Антоний казал: "Наистина, сине мой, ти, като изкусен златар, живеейки спокойно в дома си, си придобил Царството Божие; аз, макар и да прекарвам целия си живот в пустинята, не съм постигнал духовен разум и не съм достигнал мярата на съзнанието, което ти изразяваш с думите си." (Отечник)


СВЕТИ ИОАН КОЛОВ

Веднъж авва Иоан седял в скита. Братята го наобиколили и го разпитвали за своите помисли.

Като видял това, един от старците, победен от завистта, му рекъл: "Иоане! Ти си подобен на блудница, която украсява себе си и умножава броя на любовниците си." Свети Иоан го прегърнал и му рекъл: "Истина казваш, отче мой." (Отечник)
цитирай
4. sourteardrop - АРСЕНИЙ ВЕЛИКИ И СВ. ИОАН КОЛОВ
28.11.2013 02:24
Идвайки в скита от царския дворец, където бил голям велможа, свети Арсений съобщил на презвитерите за своето намерение да приеме монашество. Те го отвели при един старец, преизпълнен със Светия Дух - свети Иоан Колов. Старецът поискал да подложи Арсений на изпитание. Когато седнали на трапезата, за да вкусят от хляба, той не поканил Арсений, а го оставил да стои прав. Той стоял, навел очи към земята, и си представял, че стои в присъствието на Бога пред Неговите Ангели.

Когато започнали да се хранят, старецът взел един сухар и го хвърлил на Арсений. Като видял това, Арсений си обяснил постъпката на св. Иоан така: старецът, подобно на Ангел Божи, е разбрал, че съм подобен на куче, дори по-лош съм от куче, и затова ми подава хляба така, както се подава на куче. Ще изям хляба така, както го ядат кучетата. След този размисъл Арсений застанал на четири крака и в това положение стигнал сухара, взел го с уста, отнесъл го в ъгъла и там го изял.

Старецът, като видял великото му смирение, казал на презвитерите: от него ще излезе изкусен инок. В скоро време св. Иоан му дал килия близо до своята и го научил да се подвизава за своето спасение. (Отечник)

ВЕЛИКИЯТ ПАТРИАРХ АЛЕКСАНДЪР

Веднъж дяконът на патриарх Александър започнал да го укорява пред целия клир. Блаженият му се поклонил, като казал: "Прости ми, господине и брате мой." (Отечник)


СИСОЙ ВЕЛИКИ

Един брат казал на авва Сисой: "Забелязвам в себе си, че паметта за Бога винаги е с мене." На това старецът му отговорил: "По-важно от това да размишляваш за Бога е да се виждаш по-ниско от всяка твар. Защото телесният труд и такова принизяване довеждат до смиреномъдрие." (Достопаметни сказания)


цитирай
5. sourteardrop - СЛОВОТО ГОРДО И СЛОВОТО СМИРЕНО
28.11.2013 02:33
Веднъж Макарий Велики отивал в Нитрийската планина заедно с ученика си и му заповядал да върви малко пред него. Като се отдалечил напред, ученикът срещнал един езически жрец, който бързал за някъде и носел голямо отсечено дърво. Ученикът му извикал: "Къде бягаш, демоне?" Жрецът се разсърдил и го набил жестоко, оставил го едва жив и отново забързано продължил пътя си.

След малко срещнал блажения Макарий, който го приветствал така: "Здравей, трудолюбецо, здравей!" Учуден, жрецът отговорил: "Какво хубаво видя в мене, че ме поздравяваш така?" Старецът казал: "Поздравих те, защото видях, че се трудиш и угрижен бързаш нанякъде." Жрецът отвърнал: "От поздрава ти дойдох в умиление и разбрах, че ти си велик служител на Бога. Ала един друг окаян монах, като ме срещна, ме наруга, и затова го набих."

С тези думи той паднал в нозете на Макарий, прегърнал ги и възкликнал: "Не ще те оставя, докато не ме направиш монах." Те тръгнали заедно. Като стигнали мястото, където лежал пребитият монах, те го вдигнали и на ръце го занесли в църквата, защото не можел да върви. Братята от планината, като видели, че заедно с Макарий Велики идва езически жрец, много се учудили. Жрецът приел християнството, а после - монашеството. Наставени от неговия пример, мнозина идолопоклонници се обърнали към християнството. По този повод авва Макарий казал: "Гордото и зло слово подтиква към зло и добрите хора, а словото смирено и благо обръща към доброто и лоши хора." (Отечник)

цитирай
6. sourteardrop - СВЕТИТЕЛЯТ ИОАН ЗЛАТОУСТ
28.11.2013 02:45
Когато светителят. Иоан Златоуст станал патриарх, той обръщал особено внимание на благоустройството на църковния клир и поощрявал и утвърждавал в доброто добрите, а лошите наказвал и изобличавал. Поради това бил обичан много от добрите и ненавиждан от лошите. Последните, понеже живеели лошо, най-вече не обичали светеца за това, че разкривал беззаконните им дела и някои от тях отлъчвал от Църквата. И ето че тия зли клирици започнали за отмъщение да разпространяват за патриарха лоша слава сред народа и хулили оногова, който бил достоен само за похвали.

Иоан знаел за клеветата, ала как се отнесъл към нея? Той не й обръщал никакво внимание, предоставяйки всичко на Божия съд. И какво станало? Станало така, че колкото повече хулили Иоан враговете му, толкова повече се разраствала добрата слава за него. Преди клеветата той бил тачен само в отечеството си, а след това се прославил и в други далечни страни и мнозина идвали чак в Цариград, за да го видят и да се насладят на неговото високо учение. (Пролог)

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 3691058
Постинги: 5186
Коментари: 2778
Гласове: 1154
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031