Не се бави да пристъпиш към работата, която ти предстои, защото първото ненужно забавяне ще те доведе до второ, по-дълго и така протакането няма да има край. Поради това ще започнеш работата твърде късно и не ще успееш навреме или пък съвсем ще я изоставиш като прекалено тежка. А вкусиш ли веднъж сладостта на безделието, ще започнеш да го обичаш и да го желаеш повече от работата. Като удовлетворяваш това свое желание, малко по малко ще придобиеш навика нищо да не работиш, т.е. ще придобиеш леност, при която страстта на безделието ще те овладее дотам, че даже ще престанеш да съзнаваш до каква степен поведението ти е неподобаващо и престъпно. И едва когато ти омръзне самата твоя леност, отново ще можеш да се захванеш с цялото си усърдие за своите дела. Тогава със срам ще осъзнаеш колко нехаен си бил преди това и колко необходими работи си пропуснал заради празното и безполезно изпълняване на своя воля.

Нехайството започва едва забележимо, сетне прониква навсякъде и със своята отрова парализира не само волята, като насажда в нея отвращение към всякакъв труд, духовен подвиг и послушание, но заслепява и ума. Нехайството му пречи да види цялата неразумност и лъжливост на мислите, върху които се гради такова настроение на волята, и не позволява на ума да посочи на съзнанието онези здрави разсъждения, които биха били силни да повдигнат разленилата се воля, та тя колкото е възможно по-скоро да изпълни необходимата работа, без да я отлага за друго време. Защото не е достатъчно делата да се вършат бързо, но трябва всяко дело да се извършва и своевременно, с внимание и усърдие, за да бъде то, доколкото е възможно, съвършено. Чуй какво пише в Свещ. Писание: "Проклет, който върши нехайно делото на Господа" (Йер. 48:10)! А ти се излагаш на опасността да попаднеш под такова проклятие единствено защото те мързи да разсъдиш за достойнството и цената на предстоящата ти работа, та чрез това да се въодушевиш да я изпълниш своевременно и с такава решимост, която би прогонила навяваните от леността помисли, нападащи те, за да те отклонят от работата, като рисуват свързаните с нея трудности.

Приеми дълбоко в мисълта си убеждението, че едно обръщане на ума към Бога и едно смирено коленопреклонение в Негова слава и чест са несравнимо по-ценни от всички съкровища на света; че всеки път, когато прогонваме нехайството и се принуждаваме старателно да извършим необходимата работа, ангелите на небето ни приготовят венец за славната победа. Напротив – на нехайните Бог не само не дава венци, но постепенно взима от тях обратно и тези дарове, които по-рано им е дал за усърдното им предишно служение Нему, а накрая, ако те останат нехайни, ще ги лиши и от Своето царство, както Той говори в притчата за поканените на вечеря, които не отишли поради леност: "Казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята Ми" (Лука 14: 24). Такава е участта на нехайните. На тези пък, които са старателни и се принуждават без себежалене да вършат  всяко добро дело, Господ умножава Своите благодатни дарове още тук, на земята, а в Небесното Си царство им приготвя вечноблажен живот, както е казал: "Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят" (Мат. 11:12).

Ако лукавият помисъл, опитвайки се да те хвърли в нехайство, започне да ти говори, че за да придобиеш добродетелта, която си обикнал и възжелал, неизбежно трябва да положиш огромен  труд, и то в течение на много дни, че твоите врагове са силни и многобройни, а ти си сам и слаб, че трябва да извършиш много и при това големи дела, за да достигнеш целта – ако, казвам, помисълът на нехайството започне да ти представя всичко това, не го слушай. Напротив, представяй си, че макар и да ти предстоят дела, но те не са чак толкова много; че ще трябва да се нагърбиш с труд, но всъщност неголям, и то за кратко време; че ще срещнеш и врагове, но не така многобройни, а само един, който макар и да е силен против самия теб, но благодарение на Божията помощ, винаги готова да те защити поради голямото ти упование на нея, ти си несравнимо по-силен от него. Ако постъпваш така, нехайството ще започне постепенно да отстъпва от тебе, а вместо него, под въздействието на добрите мисли и чувства, малко по малко ще те изпълни усърдна ревност към всичко необходимо и накрая тя ще завладее всичките сили на душата и тялото ти.