Един човек имал две вишни. Едната била лоша, а другата – добра. Когато и да излезел от дома си, те го викали и го молели за нещо. Лошата вишна постоянно искала различни неща: ту „окопай ме“, ту „белосай ме“, ту „полей ме“, ту „отведи излишната ми влага“, ту „слънцето ми е много силно“, ту „дай ми повече светлина“… А добрата вишна повтаряла само една молба: „Господарю, помогни ми да принеса добър плод!“.

Стопанинът бил еднакво милостив и към двете, грижил се за тях, внимателно изслушвал молбите им и изпълнявал всичките им желания. Той правел това, което молела и едната, и другата – на лошата вишна давал всичко, което искала, а на добрата – само онова, което смятал за нужно за да бъде реколтата й обилна.

И какво станало? Лошата вишна богато се разраснала, ствола и клоните й блестели, като с масло намазани, а короната й – кичеста, с тъмно-зелени листа, като плътен навес. За разлика от нея, добрата вишна не привличала ничие внимание с вида си. Но когато дошло времето за беритба, лошата вишна родила дребни, оскъдни плодове, които заради гъстата зеленина не успели да узреят, а добрата била обилно обсипана с вкусни, зрели вишни.

Притеснила се лошата вишна, че не успяла да даде добра реколта, като съседката си и започнала да роптае пред господаря си, упреквайки него за това. Той се разсърдил и казал: - Нима аз съм виновен? Не изпълнявах ли цяла година твоите желания? Ако и ти мислеше само за реколтата, бих помогнал и на теб да родиш такива обилни плодове, като нейните. Но ти реши, че си по-умна от мен – който съм те посадил, затова и си остана безплодна.

Лошата вишна дълбоко се покаяла и обещала на стопанина си, че следващата година ще мисли само за реколтата и ще го моли само за това, а всичко останало ще остави на него. Както обещала, така и направила – започнала да се държи като добрата вишна. На следващата година и двете вишни дали еднакво богата реколта и радостта им, както и тази на техния стопанин била голяма.