Може би преди около 13 години, с нашия енориаш Николай Сергеевич Леонов, професор–историк, генерал-лейтенант от разузнаването, с когото дълги години сме участвали в телевизионното предаване „Руски дом“, бяхме в Псково-Печерския манастир. Там Николай Сергеевич се запозна с отец Йоан Крестянкин. Както след това самият Николай Сергеевич разказваше, старецът не просто му е направил огромно впечатление, но и много му е помогнал с молитвите си.

В онези години Николай Сергеевич тепърва прохождаше в живота на Църквата и затова имаше много въпроси, в това число той ме молеше да му обясня православното учение за ангелския чин, за ангелите-хранители. Аз много се стараех, но усещах, че Николай Сергеевич е разочарован от неумелите ми обяснения.

В едно ранно лятно утро, с благословията на о.Йоан, тръгнахме от манастира обратно към Москва. Предстоеше ни дълъг път и преди да тръгнем, аз помолих техниците от манастирския гараж да огледат колата и да долеят масло в двигателя.

Движехме се бързо по безлюдния път. Седейки зад волана, слушах отдавна обещания расказ на Николай Сергеевич за една негова далечна командировка. През живота си не съм срещал по-добър разказвач от него. Разказите му винаги се слушат със затаен дъх. Така беше и сега.

Изведнъж долових в себе си странна мисъл, че сега, в този момент с нас се случва нещо особено и застрашително. Колата се движеше нормално. Нищо – нито уредите на таблото, нито гладкото движение на автомобила, нито миризмата даваха какъвто и да е знак за тревога. Но въпреки това, ставах все по-неспокоен.

- Николай Сергеевич, струва ми се, че нещо става с колата! – най-сетне реших да прекъсна спътника си.

Леонов е много опитен шофьор с многогодишен опит. Той внимателно прецени обстановката  и в крайна сметка ме успокои и увери, че всичко е наред. Само че от това необяснимата ми тревога съвсем не се разсея. Нещо повече – тя се увеличаваше с всяка минута.  Срамувах се заради своето малодушие, но страхът просто непреодолимо ме обхващаше.

- Вероятно трябва да спрем! – произнесох накрая, усещайки, че се обливам в студена пот.

Николай Сергеевич отново внимателно разгледа уредите. После през предното стъкло погледна капака на автомобила. Заслуша се в двигателя. И, поглеждайки ме учудено, отново повтори, че според него всичко е съвсем наред.

Но когато за трети път, без изобщо да разбирам какво става, започнах да повтарям, че трябва да спрем, Николай Сергеевич се съгласи.

Веднага щом спряхме, изпод капака на двигателя избликнаха облаци черен дим.

Ние излязохме на пътя. Аз се спуснах да отворя предния капак и в този момент от двигателя се надигна маслен пламък. Николай Сергеевич грабна от задната седалка сакото си и захлупи огъня с него.

Когато димът се разнесе и ние бяхме в състояния да анализираме ситуацията, стана ясно, че автомонтьорите от манастира са забравили да сложат капачето на резервоара за маслото. То си стоеше забравено до акумулатора. От отвора маслото се е изливало през целия път върху горещия двигател, но заради високата скорост, димът се е отвеждал под колелата и ние в затвореното купе нищо не сме усетили. Само след още един – два километра, всичко можеше да завърши трагично.

Когато, някак пооправили колата, ние бавно се връщахме обратно в манастира, аз попитах Николай Сергеевич дали му е необходимо още някакво допълнение по темата за ангелите-хранители и тяхното участие в съдбата ни. Той отговори, че това е напълно достатъчно и този догматичен въпрос вече е напълно усвоен.

Превод: Десислава ШАРКОВА