Прочетен: 251 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2013 03:44
(…) Ако станеш и хиляди пъти по-знатен, с нищо няма да бъдеш по-добър от неизвестните човеци. Напротив, със самото това ще станеш даже по-безчестен. Когато тези, които те представят и прославят като знаменитост, се смеят на тебе за същото това, че ти търсиш от тях слава, усърдието ти не произвежда ли нещо, противно на твоето желание?
Тези човеци се явяват като изобличители. Който хвали предалия се на блудство и безпътен живот и го ласкае, със самото това той повече изобличава, отколкото хвали славолюбеца. И тъй, защо се грижиш много за едно такова дело, последиците от което са винаги противни на твоята цел? Ако искаш да се прославиш, презирай славата и ще станеш по-славен от всички! Какъв смисъл има да се подхвърляш на същото, което се е случило с Навуходоносор? Той издигнал статуя, като мислел да получи още по-голяма слава чрез дървото и безчувствения образ; този, който имал цял живот, искал да се прослави чрез това, което няма живот. Виждаш ли, крайно безумие! Като мислел да си създаде чест, той повече се унизил, като показал, че повече се надява на неодушевена вещ, отколкото на самия себе си и на живата своя душа, поради което въздал такова предпочитание на дървото. Не е ли достоен той за присмех поради това, че търси похвала не в себе си и в своя добродетелен живот, а в дъските? Това е все същото, както, ако някой би помислил да се хвали с пода на къщата си и с красивата си стълба, отколкото с това, че е човек. Но мнозина от нас сега подражават на Навуходоносор. Както той със своята статуя, така едни от нас мислят да извикат учудване с дрехите си, други с къщата си, с мулетата, колесниците, колоните, които се намират в техните къщи. Като са погубили в себе си достойнството на човека, те търсят напълно смешна слава за себе си в другите предмети.
Знаменитите и велики служители на Бога се прославяли не с това, но с потребното. Те били и пленници, и роби, и юноши, и чужденци, те нямали нищо собствено, но се оказали по-почтени от тези, които имали в изобилие всичко. Нито огромната статуя, нито велможите, нито вождовете, нито безчислените войски, нито многото злато, нито големият разкош не могли да удовлетворят страстта на Навуходоносор да се покаже велик. А за служителите на Бога, лишени от всичко, била достатъчна едната мъдрост. Като нямали нищо, те се оказали толкова по-бляскави от носещия диадема и багреница и от притежаващия всичко, колкото слънцето е по-бляскаво от диаманта. Щом те се появили, очите на царя заблестели като огън, заобиколили ги вождове, управители, чиновници и цялото демонско събрание; звукове на флейти, тръби и разни музикални инструменти, като се разнасяли до небето, навсякъде огласяли слуха им. Пещта горяла извънмерно силно и нейният пламък се докосвал до самите облаци; всичко било изпълнено със страх и ужас. Но юношите нищо не ги плашело. Напротив, те се надсмивали над околните като над играещи деца, проявили мъжество и кротост и по-гръмогласно от тръбите извикали: "Нека ти е известно, царю!" (Дан. 3:18). (…)
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие