Прочетен: 535 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2013 16:41
Сега за нас е важно да приложим получените резултати към философията на нацията – от гледна точка на християнското любомъдрие. Разсъждението, разбира се, трябва да бъде същото. С тази разлика, че по отношение на живота на всеки отделен човек и на моментите (степените) на неговото възрастване в нацията значение имат отделни индивиди – светците, възраснали до мярата на Христовата възраст. Тук имаме своеобразно повтаряне на онтогенезиса във филогенезиса (в обратен по отношение на естественонаучния закон ред). Както за да се надрастеш, да отхвърлиш себе си, трябва да си станал първо себе си, да си осъзнал своя аз, така и за нацията, за да превъзмогне себе си, е нужно предварително да се познава (невъзможна е антитеза без теза). Поради това светостта винаги е национална по своите корени и свръхнационална по измеренията си. Цветовете и плодовете ѝ са общо достояние за всички, идващи с вяра. Така е ставало винаги, започвайки с Христос,Син Давидов, Син Авраамов, Слава на Израиля, и с Неговата Пречиста Майка, приела с вяра благовестието, обещано на отците ѝ – на Авраам и на семето му вовека. Светецът е ентелехийността на нацията, нейната слава и възпълване. Но той е и неин съдия и укор. В светеца нацията намира своето оправдание и своя съд. „Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши” (Иоан 3:19).
Както в Христос цялото човечество (Адам Кадмон) е спасено, но някои са осъдени, така и в по-тесен аспект чрез светеца нацията е оправдана като цяло, а отделни нейни представители са осъдени. В Христос народът се превръща в светия Израилев, а когато Му се противи се проваля в бездните насинагогата на сатаната. Това е трагедията на нацията, на нейната свобода и живот. Тя може да бъде премълчана, но не може да бъде избегната. Нацията не само не противоречи на понятието за святост, но именно като въздига светеца, тя преодолява себе си в него и така оправдава нуждата от собственото си ограничено индивидуално битие. В отреклия се от себе си светец тя запазва душата си. В него намира не само бърз помощник и молитвеник, но и собственото си най-добро и висше аз, купено с цената на саможертвата и смирението на светеца (а без смирение няма святост), принесено в жертва пред Бога. „Жертва Богу е дух съкрушен” (Пс. 50:19). Жертвата на съкрушения духпринася и нацията чрез своя светец.
Но не е и само това. В лика на националния светец има още една радостна черта. Чрез съкрушения дух, т. е. чрез духа, свободен от гордост – същата, която единствена пречи насъединението на всички и за която се моли Църквата във великата ектения – се постига и истинското единство.
С битието си националният светец сам по себе си бива мистерия на единството, чийто висш образ е в Божието Триединство. Личното битие се осмисля и придобива ценност само в агапийното единение. А е по-добре да се каже, че самото лично битие съществува единствено по мярата на осъществяваното в него любовно единство, което е в дълбините на самоотреклия се аз – на неговия съкрушен и смирен дух.
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие