И не просто в живота в бъдещия век, когато въздаянието ще добие пълна мяра и ще се разкрие в целия си блясък, но и в живота сега. Прозорливостта, чудотворството, просияването, виждането на неизречените тайни – ето кое се въздава явно заради тайния подвиг. Таен е, защото колкото и добре да го познаваме по неговата външна страна, все пак това са само островчета от онази планина от труд, която знае само Той.

Преп. Макарий Велики нарича товаочистване на ума и го поставя на първо място – преди видимите дела на въздържание, които спрямо него имат негативен, отрицателен характер. „Въздържането от видими лоши дела още не е съвършенство… очистването на ума – това е съвършенството”. Очистването на ума, приготвянето в него на пътя за Господа води към простота (ἁπλότης), т. е. до нерушимата устойчивост на укоренения в Бога дух, непознаващ раздвоението, лошата сложност, рефлексията, които в предела си имат разпадане на личността, нейната вечна втора смърт, тегота,ад, геена. Простотата е основа на вечния живот и нетление, рая и блаженството. Значението на простотата за блаженството изчерпателно и релефно изяснява Ерм в своя Пастир. Тук ще отбележим едно от най-важните условия за придобиване на простота и оновадетинство, без което по думите на Господа е невъзможно да се влезе в Царството Божие. То е тясно свързано сдуховната нищета, която – по думите на Христос – е условие за придобиване на Царството. Двата текста често съблазняват, разбирани като прослава на невежеството, тъпоумието и кретенизма – забравяйки, че тези непривлекателни качества изобщо не гарантират сърдечната доброта и често са съпроводени от злоба и гордост. Глупавата глава още не е гаранция за доброта и често, наопаки, съпровожда зло и немилостиво сърце. Детинството, нищетата на духа са морално-онтологични категории и аскетични средства. Те означават пост по отношение на горделивото знание, замяна на празното любопитство за тайните Божии с любознателност към Неговия закон, с ревност за неговото изпълняване. Най-важни пътища за постигане на това са трите добродетели, за които пише св. Йоан Лествичник: отхвърляне грижите за настоящето, непрестанна молитва (ἀδιάλειπτος προσευχὴ) и ограждане на ума (φυλακή τοῦ νοός). Ограждането на ума е негово очистване, придобиване на детинство и нищета. Защото това ограждане възпира нахлуването на загрозяващи елементи. Господ ни е заповядал да бъдем мъдри като змиите и незлобиви като гълъбите (Мат. 10:16).