Затова в последното девето блаженство (Мат. 5:11-12) е обещана висшата награда – ясно е, разбира се, че в монашеството се включва и изповедническият, мъченическият подвиг като елемент или във всеки случай – увенчаване, защото и самото монашество е доброволно мъченичество, умиране в Христа, за да може да се оживее с Него в пълнотата на безкрайния и присносъщен век. Това е коренът на радостта не от този святпосред непрестанни лишения и страдания, в самопринуда и въздишки, отличаващи живота на истинския монах. Тази тайна радост е онова дръзновение, за което говори св. ап. Павел. Радостта на монаха се ражда от неговите сълзи и всъщност е не друго, а самите тези сълзи, преобразени и изтрити от ръката на Господа: блажени плачещите, защото те ще се утешат (Мат. 5:4). „Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище; само да не би, и облечени, да се намерим голи. Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота. Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа. И тъй, ние винаги сме спокойни, и като знаем, че докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа (понеже с вяра ходим, а не с виждане), имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа. Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме” (2 Кор. 5:9). От монашеската целеустременост и аскетичната настройка идва и понятието за Божия угодник, мислещ не зачовешкото, а за Божието. Затова монахът се усамотява: „Един брат питал стареца: в какво е животът на монаха? Старецът отвърнал: да има правдиви уста, чисто сърце, мисли, които не блуждаят по нещата от света (λογισμός μὴ ρεμβόμενος εἱς τῶν κόσμον), съкрушено псалмопение; да пребивава в мълчание и за нищо да не мисли, освен за очакването на Господа”.

Бодърстването, което от аскетична гледна точка трябва да бъде разбирано в най-широкия (а впрочем и в буквалния) смисъл, е резултат от съсредоточена и непрекъсна молитва, също ясно заповядана от Словото Божие: „Бъдете будни по всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески” (Лука 21:36); „Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна” (Мат. 26:41). „Ако ли не бъдеш буден, ще дойда върху тебе като крадец, и няма да узнаеш, в кой час ще дойда върху тебе” (Откр. 3:3).

В тези текстове е изказана същността на монашеската аскеза, която в основата си представлява бодърстване и молитва.