Бог е любов :: за болестите на този свят и за съвършенството

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.08.2013 09:51 - за болестите на този свят и за съвършенството

Автор: sourteardrop Категория: Изкуство

Прочетен: 662 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.08.2013 15:03

Несъмнено е, че и физиката, и психиката на обикновения среден индивид, когото приемаме за здрав, е непрекъснато балансиране, неустойчиво равновесие в крайности, откъдето идват и всички болести. Този баланс е съпроводен от постоянни сривове и в крайна сметка е последван от неминуемата катастрофа в смъртта. Това има особено значение предвид факта, че човекът е обществено животно (ζῶον πολιτικόν), постоянно сблъскващо се и съжителстващо със себеподобни, върху които веднага се отразяват и най-дребните елементи от този баланс. Може да се каже, че здравата (а всъщност полу- или изцяло болна) човешка личност е и постоянен източник, и обект на най-различни болезнени (патогенни) взаимодействия, като се почне с нашите най-близки и се свърши с непознатите на улицата и в обществото въобще. От дребните житейски караници, неприятности, грубости – явни или скрити – от завистта, злобата, користта, алчността, тщеславието, гнева, безразличието, небрежността и разсеяността до грандиозните и кървави престъпления в обществен и държавен мащаб, които отнасят в гроба наведнъж милиони жертви, а останалите живи подлагат на жестоки мъки – във всички времена и пред лицето на всеки е този обществено-индивидуален обмен на зли дарове на тъмната сила, научила човека да познава доброто и злото и да бъдат „като боговете”. Греховете и съпровождащите ги болести и смърт наистина се превърнаха в някаква втора природа за човека, но да се мисли за естествено избавление от тях е безумие – зла и глупава утопия. Христовата истина учи, че спасението вече е извършено, необходимо е само да бъде прието с вяра и истински да се влезе в обществото на светците (разбирайки термина в неговия древнохристиянски смисъл), в Църквата, която не просто самата е свободна от греха, но лекува от него – в тази Църква, Невеста Христова, вън от която няма спасение, т. е. вечен живот, тъй като само в нея е Жизнеподателят Господ Бог и само в нея ни е предоставена възможност за неизтребваща среща със Съществуващия.