Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2017 14:10 - Най-кратката война
Автор: borsi Категория: История   
Прочетен: 1353 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Най-кратката война

На 27 август 1896 г. се състои Англо-занзибарската война

Причина за войната е смъртта на пробритански настроения султан Хамад бин Тувайни и качването на престола на неговият племенник принц Халид бин Баргаш, който с подкрепата на немците извършва преврат и завзема властта

Има силни подозрения, че принцът е отровил стария султан, за да ускори възкачването си на престола. На англичаните тази история не се харесва. Те поддържат кандидатурата на Хамид бин Мохамед за султан и според договор подписан 10 години по-рано, султаните на Занзибат следва да се избират само с одобрение на Британската империя.

В 1858 г. след гражданска война борба за престола на Оман и Занзибар, двете страни са поделени между Маджид бин Саид който получава Занзибар и неговия брат който сяда на престола на Оман. Занзибар получава независимост с британска помощ и англичаните не закъсняват да се намесват в делата на държавата, най-вече опитвайки се да ограничат търговията с роби и немските домогвания в Африка.

Те нямат никакво намерение тези усилия за усилване на британското влияние да отидат на вятъра, още повече в ръцете на немците, които вече са се настанили в Германска Източна Африка, на териториите на днешните държави Бурунди, Руанда и Танзания.

Британците изпращат ултиматум до превратаджията Халид бин Баргаш да се откаже от претенциите си за престола.

Той обаче отказва да се подчини на отправените искания и набързо събира малка армия от 2800 човека (между които 700 професионални войника Аскари), с които организира на отбраната на двореца. Освен тях превратаджията има 4 оръдия (2 бронзови от 17 век и 2 модерни), 1 брегова батарея и няколко картечници Максим. 

image

Стоварването на британския десант в Занзибар

Англичаните са водени от Сър Хари Холдсуърт Роусън, адмирал от флота на Нейно Величество и Сър Уилям Лойд Матюс, бригаден генерал и несменяем министър-председател на Занзибар при предишния султан.

Генералът бил голям противник на робството и фен на отмяната на смъртното наказание и благодарение на него, в 1890 г. търговията с роби в Занзибар е забранена.  

Силите им се състоят от 3 крайцера, 2 канонерки, 150 морски пехотинци и 900 местни наемници (основно от Занзибар). Узурпаторът Халид бин Баргаш смятал, че англичаните няма да посмеят да стрелят, разчитайки на миролюбивия нрав на генерал Лойд Матюс и на европейския хуманизъм.

Когато получил британския ултиматум той казал на най-близките си съветници да не се безпокоят и че англичаните няма да посмеят да открият огън.

Той търси помощ от консулите на останалите държави, но всички отказват позовавайки се на договора между Великобритания и Занзибар, или се правят на разсеяни и не отговарят на писмата и пратениците, като дори немският консул леко се дистанцира от самопровъзгласилият се нов владетел.

На 27 август в 8:00 часа сутринта Халид бин Баргаш иска преговори, но британския консул му отговаря, че такива няма да има, освен ако не се подчини на ултиматума да предаде двореца и да се откаже от властта.

Точно в  в 09:00 часа, генерал Лойд Матюс нарежда откриване на огън и след 2 минути всичко кораби започват стрелба. Батареите на султана са подавени веднага, а той бяга още при първите изстрели от двореца, оставяйки армията си на произвола. Англичаните нямат представя и продължават да стрелят, като потапят султанската яхта и обстрелват двореца. В 9.40 някой се сеща да издигне бял флаг над двореца и стрелбата спира.

Убити са 500 занзибарски войници и стражи, мъже и жени (харемът на двореца бил разрушен), а в последващото плячкосване на града от аскарите и индийските войници са убити и 20 граждани.

За са спрат хаоса, англичаните прехвърлят още 150 войници сикхии от Момбаса в Унгуджа. Британския загуби са 1 тежко ранен моряк, но който се възстановява бързо.

Узурпаторът Халид бин Баргаш бяга в немското консулство откъдето се добира до брега на Африка, но по-късно е заловен от англичаните и заточен на Света Елена, преди да му бъде разрешено да се върне в Африка. Умира в Момбаса (Кения) през 1927 г. На трона в Занзибар е поставен султан Хамид бин Мохамед, който година по-късно подписва забраната за робството на острова.

През останалите 67 години британския протекторат на Занзибар, повече бунтове няма. На 10 декември 1963 г. англичаните официално се оттеглят от Занзибар давайки пълна независимост на държавата, която остава като конституционна монархия. Само 3 месеца по-късно избухва метеж наречен революция.

800 – 900 въоръжение чернокожи, партийни активисти, атакуват полицията и двореца, а султанът бяга от страната. Победилите чернокожи, афро-комунистите извършват етническа чистка.

Изколват около 20 000 араби и азиатци, заедно с жените и децата (европейците успели да избягат) в новата република, с което затвърждават победата си над колониализма, започват да строят социализма с помощта на СССР, а след още 3 месеца се сливат с Танзания в една държава под демократично управление, запазвайки някои автономни права.
 
 

Най-безсмислената война на 20 век - Война за Гран Чако, или войната на Стандарт Ойл срещу Шел



Тагове:   война,   адмирал,   яхта,   занзибар,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 5984478
Постинги: 957
Коментари: 3981
Гласове: 7086
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031