Св. мъченик Виктор е бил войник по времето на император Антонин. Императорът започнал гонение на християните и Виктор отказал да принесе задължителната жертва на боговете. За тази постъпка той бил подложен на мъчения, но ги преминал невредим. Чрез силата на молитвата си победил един вълшебник, който след като не успял да го отрови, се отказал от врачуването си, изгорил си книгите и талисманите и станал християнин. При всички жестоки мъчения, на които бил подложен Виктор, присъствала младата християнка Стефанида. Тя видяла слизащите от небето венци ­ за него и за нея, започнала да слави подвига на мъченика и заедно се удостоили с мъченическа смърт на 11 ноември 213 година.

Има много неизяснени проблеми около античната агиография за честването на паметта на двамата мъченици, за култа към тях и за пренасянията на техните св. мощи. На тези въпроси ще потърсим отговор в оскъдните сведения, открити в латински, гръцки и персийско-коптски извори.

В тях някои елементи се повтарят, например, че Виктор е римски войн християнин, идващ от Киликия (според латинските извори) или от Италия (според гръцките извори), който по време на преследванията по време на император Антонин (според гръцките), или Диоклетиан (според етиопски източници), или Марк Аврелий Антонин (според латинските) е подложен на страшни изтезания от  воеводата Севастиан. Виктор е поддържан от Стефанида ­ съпругата на негов колега войн (или негова приятелка, позната, съпруга или непозната, според житията), която още нямала навършени шестнадесет години. Тя е арестувана и осъдена на смърт, като била завързана за две палми и разкъсана на две.

В житията на двамата мъченици в различните източници има различия относно датата и мястото, където те са умъртвени. Според гръцките източници ­ в Дамаск; според текста ­ в Италия или в Антиохия (според коптските източници) или в Александрия или Египет (според латинските), според персийските ­ в Сицилия или Марсилия. Датата за честването на тяхната памет според гръцките синаксари е 14 ноември или 10 или 11 ноември, според етиопските ­ на 22 април, латинските предпочитат 24 април или 14 май.

В Римския Мартирологий паметта на двама светци със същото име е отбелязана така: Виктор и Стефанида, убити в Египет на 1 април, и Виктор и Корона умъртвени в Дамаск, Сирия, на 14 май. Трудно е да се определи дали става въпрос за един мъченик с името Виктор, както и не се знае със сигурност кои други мъченици са умъртвени с него. Вероятно става дума за двама анонимни светци, чиито имена (лат. Victor = победител, гр. Stйphanos = корона) са поставени условно от вярващите в памет на тяхната славна смърт.

Още по-голямата обърканост се получава от Йеронимовия Мартирологий (Martyrologium Hieronymia-num) ­ един богат ортологичен извор, където се споменават осем двойки светци със сходни имена. На 11 януари в Александрия ­ "In Alexandria...Victoris Stefani", на 20 февруари ­ "Et alibi Victoris Coronae et aliorum decem", на 1 април ­ "In Aegipto Victoris Stefanie",  на 23 април ­ "In Alexandria Coronae et Victoris",  на 24 април ­ "In Alexandria Coronae Victoris", на 8 май ­ "In Aegipto Victoris et Stefanae", на 14 май ­ "In Syria Victoris militis et Coronae qui simul passi sunt", и на 21 юли ­ "In Massilia Victoris Coronae..." (за последния светец се знае, че е от Марсилия и към неговото име е прикрепено това на св. Стефанида).

Учените, базирайки се на ортологичните извори, които са по-антични и с по-голяма важност, определят следния хронологичен ред на свидетелствата:

1)  Александрийска служба на мъчениците на 24 април, след нея от Йеронимовия Мартирологий следва 
8 май. Празникът на 23 април, който не е предпразненство и след нея следва службата на 20 февруари.

2)  Според сирийската традиция паметта на двамата мъченици се чества на 14 май или

3)  шест месеца по-късно ­ на 14 ноември, според Йеронимовия Мартирологий.

4)  В латинската традиция и всички други източни документи, приемащи житията им от сирийската традиция, но се връщат към александрийската традиция ­ на 24 април.

Можем да направим извода, че двамата мъченици са приели мъченическа смърт в Египет и култът към тях е повлиян от Изтока, най-вече от местата обитавани от военни, в Антиохия, където е съхранен споменът за тях.

Счита се, че двамата светци са канонизирани от св. Сотир (Сотеро), папа Римски (168-177), малко преди да приеме мъченическа смърт.

След като били умъртвени, двамата светци Виктор и Стефанида са погребани заедно. Следва многократно пренасяне на техните свети мощи.

Светите мощи на двамата мъченици днес се съхраняват в църквата на манастира "Св. Корона и св. Виктор" край град Фелтре, Италия. Как са достигнали до там? Най-старото свидетелство е намерено при отварянето на един каменен саркофаг ­ реликварий.

Гражданка на град Отриколи предявила претенции да има честта да съхранява мощите на мъчениците на територията на своите земи. По този повод на 19 май 1943 година е отворен саркофагът с мощите на мъчениците, за да бъдат изследвани и е открита оловна плочка с надпис на латински език.

Надписът на дванадесет реда върху оловната плочка е следният:

ANNO CCV AB INCARNATO VERBO SVB ANTONINO CAESARE CORPORA SANCTORVM MARTYRVM VICTORIS ET CORONAE TRANSVEC-TA SVNT A THEODORO MARTYRE ET A ME INDI-GNO SOLINO EPISCOPO VRBIS CERONIAE HIC RECONDITA SVNT SVB DIE XVIII SEPTEMBRIS IN CHRISTO IHV.

В превод: "През 205 от Рождество Христово по време на Цезар Антонин телата на св. мъченици Виктор и Корона бяха пренесени през морето от мъченик Теодор и от мен недостойния Солино епископ на град Керония на 18 септември, в името на Иисус Христос".

От надписа разбираме два факта, отдалечени във времето един от друг, свързани с две личности. Първият факт е пренасянето на телата на мъчениците от Александрия до Сирия (от Александрия, Египет до Киликия), на острав Кипър от мъченик Теодор, по-късно епископ на Керония (Кипър) и приел мъченическа смърт през 205 година. Вторият е, че след около четири века епископът на Керония Солино на 18 септември е пренесъл мощите поставени в оловна урна на друго място, вероятно в пещера.

Имаме оскъдни сведения за по-късни премествания на мощите на двамата светци. През 802 г., когато остров Кипър е атакуван от арабите, мощите са пренесени в Сицилия, където остават две години. От там са пренесени във Венеция.

През 1096 г. ктиторът капитан Джовани да Видор (времето на Първия кръстоносен поход) издига върху хълма Миесна, на три километра от Фелтре, църква в романски стил ­  трикорабна, под формата на гръцки кръст с ясно изразено византийско влияние. Храмът построен на святото място е завършен за пет години и е осветен на 13 май 1101 г. от епископа на град Фелтре Арпон (син на Джовани да Видор). Църквата е част от манастирски комплекс (светилище). Мощите на мъчениците се съхраняват в олтара на храма в оловна урна, поставена в каменен саркофаг до олтарната апсида, издигнат през 1440 г. върху четири невисоки колони. По този начин вярващите имат възможност да коленичат и да се помолят на светите мъченици. Всички полета в храма са изографисани от школите на Джото, Томасо от Модена и Виталий от Болоня. В последните години в манастира се извършват реставрационни и консервационни работи, осъвременяват се монашеските килии и трапезарията, поставени са нови електрическа и противопожарна инсталация, за да продължи и в бъдеще това свято място да привлича вярващите.

Друго сведение сочи, че кръстоносците са пренесли светите мощи в град Фелтре от Сирия.

През 1354 г. Карл IV от Бохемия на път за Рим, за да бъде коронован за император на Свещената Римска империя (5 април 1355 г.), минал през град Фелтре. Местните жители в знак на уважение дарили на бъдещия император част от мощите на мъчениците ­ главата на св. Виктор и раменна кост на св. Стефанида. Карл IV приел с благодарност скъпия дар и продължил за Рим. Новият император пренесъл дарените св. мощи в Прага.

 Според Джовани Сикари тялото на св. мчк Виктор е намерено на 3 април 1697 г. в базиликата на манастира "Св. Панкратий" в Рим, след това е преместено в манастира "Св. Лука" на улица "Ботеге оскуре", обгрижван от сестрите на ордена "Carmelitane Scalze del Corpus Domini". Следва преместването на мощите в църквата "Св. Марчелино и Пиетро" и през 1906 г. от Рим са пренесени в град Фано, област Марке, Италия.

Има сведения, че частици от мощите на двамата мъченици се намират и в църквите на други градове в Италия и Европа.

Според българската традиция заедно с паметта на св. мчци Виктор и Стефанида  на 11 ноември се чества и паметта на св. мъченици Мина и Викентий и на преп. Теодор Студит изповедник.