Бог е любов :: Православният Дякон Игнатий

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.02.2014 17:57 - Православният Дякон Игнатий - Васил Левски

Автор: sourteardrop Категория: История

Прочетен: 2177 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 06.03.2014 02:34

http://georgiev1.blog.bg/?favorite
http://georgiev1.blog.bg/drugi/2014/03/04/zashto-sym-pravoslaven-hristiianin.1244580

Иво Георгиев

За безсмъртния Апостол на българската свобода Дякон Игнатий - Васил Левски е казано и написано много. В близкото минало някои псевдоисторици изписаха тонове мастило за да "докажат" невярната теза, че Левски едва ли не демонстративно "хвърлил расото". Но никой не може да скрие истината, че до края на живота си Васил Левски е бил силно религиозен православен християнин. Бъдещият Апостол става послушник на вуйчо си, който през това време го учи на черковна служба и на черковно пеене. Левски е взимал уроци по черковно пеене при Райко Попович. В свещеническия курс Левски е пръв между другарите си, бъдещи духовници. На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир "Св. Спас" младият послушник Васил Иванов става монах Игнатий. След това Левски постъпва певец в църквата "Св. Богородица" в Карлово. През 1859 г. в Карлово пристига гръцкият митрополит Паисий от Пловдив. Именно той ръкополага в йеродяконски чин Левски. От този момент Васил Левски е вече дякон Игнатий.

През декември 1872 г., малко преди предателството и залавянето на Апостола, троянският йеродякон Максим и председателят на революционния комитет в Сопот отец Енчо Николов отслужили литургия в Сопот. Ето какво разказва йеродякон Максим: "На края на службата отидохме в килията на болната монахиня баба Христина уж да я причастим. Слязохме по секретна стълбичка, прикрита с черга, в зимника, дето намерихме Дякона, че си чете причастни молитви пред иконата при запаленото кандило и две вощеници. Аз дякон, снех от рамото си орара и го предадох на Левски, който облечен в расото на леля Христина, го постави на рамото си и се причасти като дякон - от Светия потир."    Преди години учебниците пишеше, че на Великден Левски уж "демонстративно" отрязал косите си на йеродякон, "хвърлил" расото и т.н. Защото прозрял, че "Свободата не ще Екзарх, а иска Караджата". Има обаче една съществена подробност - и Екзархът, и Караджата се появяват няколко години по-късно.
   В началото на революционната си дейност Апостолът казва на майка си: "Мамо, вземи косата ми, та я скрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе, и кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе, защото може би ще остана неопят и непогребан." Дякон Игнатий - Левски не е хвърлил расото и никога не се е отказал от Господ и от Православната вяра. Неговото любимо песнопение е "Достойно есть". В Наредата и в Устава на БРЦК Апостолът е записал изрично, че в ръководството на всеки революционен комитет трябва да има свещеник. Клетвата на новооглашените, която е написана от Левски започва така: "Заклевам се в Евангелието, в честта си и в Отечеството, пред Бога..." Лично Дякона отбелязва, че "новооглашеният ще се изправи пред една маса, на която има сложено Евангелие и кръст, нож и револвер". Негови са думите: "Гледайте, че ще бъдете отговорни и пред народа, и пред Бога - близо е времето!... Гледайте сега, приятели и братя! Ако щете да сте човеци и християни, вий ще разберете от малкото ни думи".    За Левски жертвата за святото народно дело не е страшна, защото е "утеха и душеспасение"., "святи дар и от Бога венец". Дяконът казва: "Преди да тръгна по тоя път, аз съм изпратил душата си при Бога". "Не щат ли да ни поменуват по всичките черкови в Българско, докато трае името българин за това, гдето ний ще скъсаме веригите на България, с Благословението Божие от ада в Рай". Когато говори за бъдещата свобода на Родината ни Васил Левски я определя като храм.

Преди обесването на Дякона поп Тодор Митов отишъл да го изповяда и причасти. Свещеникът казал: "Дяконе, ще те пратят на далечен път. По-добре е да вземеш светото причастие, защото по пътя може някое нещастие да те стигне". Левски отговорил, без да изпада в униние: "Знам, знам какво нещастие ще ме постигне". След това се изповядал и приел светото причастие. Тома Васильов съобщава, че поп Тодор разказвал, че "изповедта била много кратка: Отче, помоли се за грешния дякон Игнатий." И добавил: "Отче, не забравяй да ме поменуваш в молитвите си като Дякон Игнатий." Това са само малка част от фактите. И ние като българи и като хора трябва да се гордеем, че освен безсмъртен революционер и ръководител на българската национална революция Васил Левски е духовно и морално извисен човек, възпитан в непреходните ценности на Светото Православие. Поклон пред светлата му памет!

източници:

http://pravoslavieto.com/history/19/1837_Levski/index.htm#gen1

http://globalorthodoxy.com/2009-10-30-09-43-48/237-2009-10-30-09-40-12/41935-pravoslavniiat-diakon-ignatij-vasil-levski.html

http://slivendnesiutre.wordpress.com/2013/02/18/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B9-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BB%D0%B5/

Нагоре