Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2010 13:21 - Евангелие на Юда - коментар
Автор: dqd2 Категория: История   
Прочетен: 8757 Коментари: 1 Гласове:
4



ЕВАНГЕЛИЕ НА ЮДА - ТЕКСТ:


Тайно изложение на откровението, което Исус разкри в разговор с Юда Искариотски три дни преди празника Пасха.
Когато Исус се появи на земята, той направи големи чудеса заради спасе-нието на човешкия род. И понеже ня-кои тръгнаха по пътя на праведността, а други продължаваха да вървят по пътя на греха, той повика дванайсетте си ученици.
Тогава той започна да им говори за тайните неща отвъд света и какво ще стане на края му. Понякога се явяваше на учениците не в собствения си об-лик, а им се явяваше като дете.
Един ден той беше с учениците си в Юдея и ги свари сбрани и седнали на земята да изпълняват обреда на при-частието. Като ги наближи и ги видя седнали така да произнасят благодар-ствена молитва над хляба, засмя се.
А учениците му рекоха: Господи, защо се смееш на нашата благодарст-вена молитва? Направихме всичко, как-то трябва.
А той им отговори и рече: Не се смея на вас. Вие не правите това по собстве-на воля, а защото този е начинът, по който вашият Бог бива възхваляван.
Те рекоха: Господи, ти си [...] синът на нашия Бог.
Рече им Исус: Откъде знаете кой съм? Истина ви казвам, никой от туй поколение не знае кой съм.
Когато учениците му чуха това, те започнаха да се ядосват и гневят и да богохулстват в сърцата си срещу него.
Като видя че не го разбират, Исус им рече: Защо се ядосвате? Вашият Бог, който е във вас [...] ви подтиква да се гневите в душите си. Нека този от вас, който е достатъчно силен, предизвика съвършения човек и застане пред ли-цето ми.
А всички те казаха: Ние имаме тази сила.
Но духом нямаха смелостта да за-станат пред него, освен Юда Искариотски. Той се осмели да застане пред него, но не можеше да го гледа в очите и обърна глава настрани.
Юда му рече: Аз знам кой си и откъ-де идваш. Ти идваш от безсмъртното царство на Барбело1. И аз не съм досто-ен да изрека името на Този, Който те праща.
Като знаеше, че Юда има предвид нещо твърде висше, Исус му рече: Ела настрани и аз ще ти разкрия тайните на Небесното царство. Ти можеш да го достигнеш, но това ще те изпълни с голяма скръб. Защото някой друг ще те замени, за да могат дванайсетте учени-ци отново да се слеят в едно цяло със своя Бог.
А Юда го попита: Кога ще ми раз-криеш тези неща и кога ще изгрее за това поколение великият ден на свет-лината?
Но щом той изрече тези думи, Исус си тръгна от него.

 На следващата сутрин Исус отново се яви на учениците си.
Те го попитаха: Господи, къде беше и какво прави, след като си тръгна?
Рече им Исус: Отидох при друго, велико и свято поколение.
А учениците му го попитаха: Господи, какво е това велико поколение, по-съвършено и по-свято от нас, което не е сега в земното царство?
Когато Исус чу това, засмя се и им рече: Защо мислите в сърцата си за силното и свято поколение? Истина ви казвам, никой, роден в този еон, няма да види това поколение, и никое войнство на звездните ангели не ще може да управлява това поколение, и никой смъртен по рождение не може да се свърже с него, защото това поколение не идва от [...] което е станало [...] От хора измежду вас е то, човешко поко-ление [...] сила, която [...] другите сили [...] с които вие властвате.
Когато учениците му чуха това, на-тъжиха се и замълчаха.

На другия ден Исус отново им се яви. Те му казаха: Господи, видяхме те във видение, защото ни споходиха велики сънища [...] нощта [...]
А той им рече: Защо [...] се криете?
Учениците му казаха: Видяхме голя-мо здание с голям олтар в него и два-найсет мъже, които бяха навярно све-щеници, и едно име. Множество люде се тълпяха пред олтара, за да приемат свещениците [...] даровете им. Ала ние продължихме да чакаме.
Рече им Исус: Как изглеждаха свеще-ниците?
Те отвърнаха: Някои [...] две седми-ци; някои принасят в жертва децата си, други жените си, и се хвалят един дру-гиму със смирението си; някои лягат с други мъже; други се замесват в убий-ства; трети вършат безчет грехове и беззакония. И мъжете, които стоят пред олтара, призовават твоето име, и при всички свои злочинства принасят жертви [...]
След като казаха това, те замълчаха, понеже духът им беше в смут.
Рече им Исус: Защо се натъжихте? Истина ви казвам, всичките свещени-ци пред този олтар призовават моето име. Повтарям ви, на този [...] е написа-но моето име [...] на звездните поколе-ния чрез човешките поколения. И те са посадили в мое име безплодни дърве-та по най-позорен начин.
Рече им Исус: Тези, които сте виде-ли да приемат даровете пред олтара -това сте вие. Там е Богът, комуто служи-те, и вие сте дванайсетте мъже, които сте видели. Тварите, които сте видели да водят на жертвоприношение, са многото хора, които вие сте заблуди-ли пред този олтар [...] ще се изправи и ще започне да използва моето име по такъв начин, и поколенията на благочестивите ще му бъдат верни. След него ще се изправи друг човек от прелюбодейците, и после друг от дете-убийците, и друг от мъжеложците, и от тези, които се въздържат, и от всички други хора на мърсотата, беззаконие-то и греха, които казват Ние сме като ангелите небесни; те са звездите, кои-то водят всичко до неговия закономе-рен край. Защото за човешкото поко-ление е казано: Виж, Бог получи твои-те дарове от ръцете на свещениците - сиреч на проповедниците на греха. Но сам Господ, Господът на цялото мироздание, казва: В сетния ден те ще бъдат опозорени.
Рече им Исус: Спрете да принасяте жертви [...] които имате [...] пред олта-ра, защото те са за вашите звезди и ва-шите ангели, а там вече всичко е реше-но. Та когато ги доведат пред вас впримчени, освободете ги и ги пусне-те да си ходят [...]
(петнайсет липсващи реда)
[...] поколения [...] Един хлебар не може да нахрани цялото мироздание под небето. И [...] на тях [...] и [...] на нас [...]
Рече им Исус: Спрете да се борите с мен. Всеки от вас има своя собствена звезда, и всеки [...]
(седемнайсет липсващи реда)
[...] който е дошъл [...] като поток за дървото [...] на този еон [...] временно [...] но той е дошъл да полива Божия рай и поколението, което ще живее вечно, защото не може да замърси пътя на живота на това поколение, а [...] за ця-лата вечност.
Юда попита: Учителю, какъв плод дава това поколение?
Исус рече: Душите на всички чо-вешки поколения ще умрат. Но когато хората стигнат до времето на Небес-ното царство и духът им ги напусне, телата им ще умрат, но душите им ще живеят и ще бъдат въздигнати на не-бето.
Юда го попита: А какво ще правят останалите човешки поколения?
Исус рече: Невъзможно е да сееш на камък и да пожънеш плод. Така също [...] замърсеното поколение [...] и по-кварената София-Мъдрост [...] ръката, що е създала смъртните люде, тъй че техните души да отидат във вечните небесни селения. Истина ви казвам, [...] ангел [...] сила ще може да види, че [...] тези, на които [...] свещените поколе-ния [...]
И като каза това, Исус си тръгна.


Юда рече: Господи, както изслуша другите, чуй сега и мен. Защото имах страшно видение.
Като чу това, Исус се засмя и му каза: Ти, тринайсети дух, защо си тъй усърден? Но говори, и аз ще те изслу-шам.
Юда му рече: В това видение видях как дванайсетте ученици ме замерят с камъни и ме преследват жестоко. Тога-ва стигнах до място, където [...] след теб. Видях къща [...] взорът ми не можеше да я обхване. Много хора я бяха наобико-лили, и на покрива на тази къща има-ше зеленина, а вътре в нея се бе сбрала голяма тълпа [...]
(два липсващи реда)
[...] казах: Господи, вземи ме при тези хора.
Исус отговори и рече: Юда, твоята звезда те е заблудила. Никой смъртен не е достоен да влезе в къщата, която си видял, защото това място е запазе-но само за светите. Ни слънцето, ни лу-ната имат власт там, нито пък денят; само светите завинаги го обитават, те са във вечното царство ведно с ангели-те. Ето, аз ти разкрих тайните на цар-ството и ти казах за грешките на звез-дите; и [...] изпращат [...] на дванайсетте еона.
Юда каза: Господи, имат ли архонтите власт над моето семе?
Исус му отговори и рече: Ела, за да [...]
(два липсващи реда)
[...] но ти ще скърбиш много, когато видиш царството и цялото му поколе-ние.
Като чу това, Юда му каза: Каква е тогава е ползата, че съм го получил? Щом ти си ме отделил от това поколе-ние.
Исус отговори и рече: Ти ще станеш тринайсетият и ще бъдеш прокълнат от другите поколения — но ще придо-биеш власт над тях. В сетния ден те ще прокълнат твоето възнасяне при свя-тото поколение.
Рече Исус: Ела, за да те науча на тай-ните, които още никой човек не е чул. Знай, че съществува голямо и безгра-нично царство, чийто край дори анге-лите не са виждали, и в което има един велик невидим Дух,
който никой ангел не е виждал,
и никоя мисъл и чувство не е могла да побере,
и който никога не е бил назовавай с никакво име.
[...] И там се появил светлозарен об-лак. Той казал: Нека бъде ангел, за да ми стане помощник.
И величествен ангел, просветлени-ят и божествен Самопороден, се явил от облака. За да му помагат, от друг об-лак възникнали още четири ангела. Самопороденият казал: Да бъде [...] - и било. Самопороденият създал първото светило, за да властва той над него. И казал: Нека бъдат ангели, които да му служат, и тогава възникнали безброй ангели. После той казал: Нека бъде друг светлозарен еон, и той възникнал. То-гава породил и второто светило, за да властва той над него, и още безчет ан-гели, които да му служат. Така той сътворил и останалите светлозарни еони. Дал им власт над светилата и създал безброй ангели, които да им помагат.

Адамас бил в първия светлозарен облак, който никой ангел измежду всички, които биват наричани Бог, ни-кога не е виждал. Той [...] образ и подо-бие на този ангел. Той породил не-тленното потомство на Сет [...] дванай-сетте [...] двайсет и четирите [...] Поро-дил седемдесет и две светила в нетлен-ното потомство, в съгласие с волята на Духа. Седемдесет и двете светила породили триста и шейсет светила в нетленното потомство, в съгласие с волята на Духа числото им да бъде по пет на всеки.
Дванайсетте еона на дванайсетте светила представляват техния баща, с по шест небеса за всеки еон, така че има седемдесет и две небеса за седем-десет и двете светила, и за всяко от тях петкратна небесна твърд, тъй че да ста-нат общо триста и шейсет. На тях им бе дадена власт и голямо множество ангели за слава и обожание, а после и девствени духове, за слава и обожание на всички еони, небеса и небесни твърдини.
Множеството на тези безсмъртни е наречено космос - сиреч вечно нака-зание - от Отеца и седемдесет и двете светила, които са заедно със Самопо-родения и неговите седемдесет и два еона. В този космос се появил първият човек с неговите нетленни сили. Еонът, който възникнал с неговото създаване и в който се намира облакът на знани-ето и неговият ангел, се нарича Ел [...] еон [...] след това [...] казал: Нека възник-нат дванайсет ангела, които да управ-ляват хаоса и подземното царство. И ето, от облака се появил ангел, чието лице излъчвало огън, а обликът му бил окървавен. Неговото име било Небро, което значи бунтовник; други го нари-чат Ялдабаот. Друг ангел, Саклас , също дошъл от облака. Небро и Саклас създа-ли всеки по шест ангела за свои по-мощници, и тези са дванайсетте анге-ла в небесата, всеки от които получил част от тях.

  Дванайсетте архонта казали на два-найсетте ангела: Нека всеки от вас [...] и нека те [...] поколение [...]
(един липсващ ред)
[...] ангели:
Първият е Сет, който се нарича Христос.
Вторият е Харматот, който [...]
Третият е Галила.
Четвъртият е Йобел.
Петият е Адонаис.
Те са петимата, които управляват подземното царство и са първенци сред управниците на хаоса.

  Тогава Саклас казал на своите ангели: Нека създадем човек по свой образ и подобие. Те създали Адам и жена му Ева, която в облака е наричана Зоя. Всички поколения насетне наричат мъжа с това име и жената с едно от тези име-на. Саклас не управлявал [...] освен [...] поколенията [...] това [...] И архонтът ка-зал на Адам: Ти и децата ти ще имате дълъг живот.
Юдa попита Исус: Колко дълго мо-же да живее човекът?
Рече му Исус: Защо питаш за това? Адам и неговото поколение живеят там, където са получили своето царст-во, и ще имат такова дълголетие, как-вото и техният архонт.

Юда попита Исус: Умира ли човеш-кият дух?
Рече му Исус: Господ нареди на Ми-хаил да им даде техния дух като заем, за да могат те да му служат, но също наре-ди на Гавраил да даде дух на великото поколение без никакъв управник над тях — значи те ще имат свои си и дух, и душа. Следователно останалите души [...]
(един липсващ ред)
[...] светлината
(два липсващи реда)
[...] наоколо [...] нека [...] духът, който е в теб, обитава тази плът сред поколенията на ангелите. Но Бог стори така, щото на Адам и тези с него бъде дадено знание, та царете на хаоса и подзем-ния свят да не могат да господстват над тях.
Юда попита Исус Какво ще правят тези поколения?
Исус отговори: Истина ви казвам, тяхната съдба е решена от звездите. Когато Саклас изпълни времето, което му е било отредено, над тях ще се по-яви първата им звезда и те ще сторят това, което е казано. Тогава те ще безчинстват в мое име и ще избиват деца-та си, и ще [...]
(шест липсващи реда)
[...] моето име, и той ще [...] вашата звезда над тринайстия еон.
И като каза това, Исус се засмя.
Юда рече: Господи, защо ни се сме-еш?
А Исус отговори и рече: Не на вас се смея, а на грешката на звездите, защо-то тези шест звезди скитат в небето с тези пет воина, но накрая всички те ще бъдат унищожени заедно с техните създания.

 Юда попита Исус: Какво ще стане с тези, които са били кръстени в твоето име?
Рече му Исус: Истина ви казвам, това кръщение [...] мое име
(девет липсващи реда)
[...] за мен. Истина ти казвам, Юда, тези, които въздават жертвоприноше-ния на Саклас [...] Бог [...]
(три липсващи реда)
 [...] всичко зло.
Но ти ще превъзхождаш всички тях. Защото ти ще принесеш в жертва чо-века, който ме е обвил като дреха.
Твоят рог вече прозвуча И гневът ти е вече запален, Звездата ти е заблестяла ярко И сърцето ти [...]
Истина [...] твоят последен [...] става [...]
(два липсващи реда)
[...] скърбят [...]
(два липсващи реда)
[...] архонта, понеже той ще бъде унищожен. И тогава образът и подоби-ето на великото поколение на Адам ще бъде издигнат в небето, защото това поколение, което идва от вечните цар-ства, съществува още преди небето, зе-мята и ангелите. Ето, казах ти всичко. Вдигни очи и виж облака и светлината в него, и звездите, които го обграждат. Пътеводната звезда е твоята звезда.
Юда вдигна очи и видя светлозарния облак, и встъпи в него. А тези, кои-то стояха на земята, чуха глас от обла-ка, който каза [...] велико поколение [...] образ и подобие [...]
(пет липсващи реда)

[...] Техните първосвещеници недо-волстваха, понеже той беше влязъл в стаята за гости за молитвата си. Но ня-кои книжници бяха там и изчакваха удобен момент да го арестуват по вре-ме на молитвата му, защото се бояха от хората, понеже те го смятаха за пророк.
Те се приближиха до Юда и му ре-коха: Какво правиш тук? Ти си ученик на Исус.
А Юда им каза каквото те желаеха да чуят. И получи малко пари и им го пре-даде.



ЕВАНГЕЛИЕ НА ЮДА - КОМЕНТАР

„Рече Исус: Ела, за да те науча на тай-ните, които още никой човек не е чул. Знай, че съществува голямо и безгра-нично царство, чийто край дори анге-лите не са виждали, и в което има един велик невидим Дух,
който никой ангел не е виждал,
и никоя мисъл и чувство не е могла да побере,
и който никога не е бил назовавай с никакво име.»

«голямо и безгранично царство» е вечността,споменавана преди това и от мен като «нищо»,в което съществуват само вероятности,възможности да се породи нещо.Именно в този свят съществува възможността самоя той да бъде обитаван от «велик невидим дух».От гледна точка на това «голямо и безгранично царство» всички ние и нашия свят,както и «великия и невидим дух» са само хипотетични възможности,чието същесствуване е нереализирано в «голямото и безгранично царство»,защото там пространството е безкрайно,то е право,следователно там няма време,образувано от изкривяването на пространството,няма преди,няма сега,има само една абсолютна истина,едно абсолютно съзнание,което е вечно,безкрайно мъдро,безкрайно умно,безкрайно информирано.С мисълта си то е създало вероятността пространството да се огъва,изкривява и по този начин се е появило времето,именно то е създало вероятността пространството да има край,като е съединило началото и края на крайното пространство и се е получила сферичната Вселена.»великия и невидим дух» не е бил назоваван с никакво име,защото от неговата гледна точка,все едно той си седи във вечността и си фантазира,създава в мислите си разни неща,които са нереални от гледна точка на неговия свят,защото неговия свят е единствената и абсолютна реалност,а всички останали светоев,ангели,реалности са илюзия,създадена от самия него или от неговите мисли и съществува само в представите му.

[...] И там се появил светлозарен об-лак. Той казал: Нека бъде ангел, за да ми стане помощник.

    Появяването на облака е само една вероятност в мислите на «великия и невидим дух,която се появява само в неговите мисли,но не и в неговата реалност.Така също,когато всички ние помислим за нещо,то се появява в мислите ни,но не и в нашата действителност.Но е възможно да създаваме материя с мислите си. «великия и невидим дух» също може да създава действителни неща във «голямото и безгранично царство»,което обитава и където съществува абсолютна празнота.Но той не го прави,защото е вечен,не се бори за оцеляване,следователно не изпитва потребност,следователно не изпитва нужда да задоволява потребности,а щом някой няма потребности,няма и желание да ги задоволява,няма никакви желания.Тогава единственото,което остава е да създава мисли.
    Ангелът,който «великия и невидим дух» създава,е създаден,за да му стане помощник.Той ще му помага в създаването на мисли.Този «самопороден» както се споменава по-долу по-нататък ще създава мисли вместо «великия и невидим дух».Но защо «великия и невидим дух» не създава мисли сам?Няма смисъл да го прави,защото по-лесно е да създадеш първопричината и световете с цялото разнообразие от мисли сами ще се появят по силата на причинно-следствената връзка. «Самопородения» ще създаде с мислите си свои помощници,които да създават вместо него мисли,те на свой ред други и така.Те ще го правят,защото знаят,че са създадени с цел да създават чрез мисли.Знаят,че ко не изпълнят тази задача,за която са създадени ще изчезнат в небитието както са се появили.Или казано от гледна точка на «голямото и безгранично царство»,обитавано от «великия и невидим дух» възможността те да съществуват ще изчезне.Това ще стане когато «великия и невидим дух» спре да мисли,че ги има и по този начин ще разруши възможността да ги има.Всеки от тях ще изчезне също така и когато изпълни задачата (или задачите),заради която е създаден,но това няма да стане заради това,че «великия и невидим дух» е спрял да мисли за изпълнилия аздачата си,за защото за да съществува нещо,за него трябва да има причина.Когато това нещо реализира причината,заради която съществува,логично е да изчезне.Един вид необходимостта появилия се да направи нещо го създава (тя е причината за съществуването му,а следствието от тази причина е появяването му) и щом като той го направи спира да съществува,защото не може да има следствие (съществуване на някой) без да има причина (това,заради което се е появил,което трябва да стори) за него.Така е при създаването на ангелите и всички те знаят това и го спазват.Но при хората,както по-долу ще видим нещата не стоят така.

И величествен ангел, просветлени-ят и божествен Самопороден, се явил от облака. За да му помагат, от друг об-лак възникнали още четири ангела. Самопороденият казал: Да бъде [...] - и било. Самопороденият създал първото светило, за да властва той над него.

    Четирите възникнали ангела са създадени от «великия и невидим дух»,защото е казано,че са «възникнали»,а ако бяха създадени от «самопородения» това щеше да е казано изрично.Функцията на «самопородения е да служи за първопричина на всичко,което ще се създаде след това,защото без първопричина няма как да се спази законът за причинно-следствената връзка.Появяването на «самопородения» е следствието,а причината за него е необходимостта за съществуване на първопричина на всичко останало,което предстои да се създаде.Той знае това,изпълнява причината (задачата),заради която е създаден просто като съществува. Той («самопородения») няма никакви потребности,следователно не би следвало да има и желания,чрез които да ги задоволява.Но въпреки това,поради това,че съзнанието му е част от мисълта на «великия и невидим дух» у него се появява една потребност-«да властва».За да задоволи тази си потребност,у него възникнало желание да властва над нещо и за да го задоволи той «създал първото светило».По този начин той се възползвал от възможността на всеки да създава,но реализираният от «самопородения» процес на създаване не е причината поради която е създаден самият той.Той е създаден,за да служи за първопричина на това,което ще създадат четирите създадени от «великия и невидим дух» ангели.Именно те са създадени,за да създават.

Извод:
ВСЕКИ СЪЗДАВА,ЗА ДА ВЛАСТВА НАД СЪЗДАДЕНОТО ОТ НЕГО

 И казал: Нека бъдат ангели, които да му служат, и тогава възникнали безброй ангели. После той казал: Нека бъде друг светлозарен еон, и той възникнал. То-гава породил и второто светило, за да властва той над него, и още безчет ан-гели, които да му служат. Така той сътворил и останалите светлозарни еони. Дал им власт над светилата и създал безброй ангели, които да им помагат.

    Горния абзац само потвърждава изказания извод.Създаването става само чрез мисли,като се спазва закона за причинно следствената връзка.Причината за създаването на ангелите,еоните и светилата е,за да служат,задоволявайки потребността на създалия ги да властва.
    «еоните» които тук и по-долу се споменават са различни светове (реалности,вселени,има много имена,но е ясно какво се има предвид)†
Адамас бил в първия светлозарен облак, който никой ангел измежду всички, които биват наричани Бог, ни-кога не е виждал. Той [...] образ и подо-бие на този ангел. Той породил не-тленното потомство на Сет [...] дванай-сетте [...] двайсет и четирите [...] Поро-дил седемдесет и две светила в нетлен-ното потомство, в съгласие с волята на Духа. Седемдесет и двете светила породили триста и шейсет светила в нетленното потомство, в съгласие с волята на Духа числото им да бъде по пет на всеки.
Дванайсетте еона на дванайсетте светила представляват техния баща, с по шест небеса за всеки еон, така че има седемдесет и две небеса за седем-десет и двете светила, и за всяко от тях петкратна небесна твърд, тъй че да ста-нат общо триста и шейсет. На тях им бе дадена власт и голямо множество ангели за слава и обожание, а после и девствени духове, за слава и обожание на всички еони, небеса и небесни твърдини.
Множеството на тези безсмъртни е наречено космос «но не този,който ние познаваме,има се предвид съвкупността от различните еони (светове)» - сиреч вечно нака-зание «наказанието е заради появилата се потребност да се властва,която полоцила началото на създаването на космоса.Наказанието ще съществува,докато съществува потребността»- от Отеца и седемдесет и двете светила, които са заедно със Самопо-родения и неговите седемдесет и два еона. В този космос се появил първият човек с неговите нетленни сили. Еонът, който възникнал с неговото създаване и в който се намира облакът на знани-ето и неговият ангел, се нарича Ел [...] еон [...] след това [...] казал: Нека възник-нат дванайсет ангела, които да управ-ляват хаоса и подземното царство. И ето, от облака се появил ангел, чието лице излъчвало огън, а обликът му бил окървавен. Неговото име било Небро, което значи бунтовник; други го нари-чат Ялдабаот. Друг ангел, Саклас , също дошъл от облака. Небро и Саклас създа-ли всеки по шест ангела за свои по-мощници, и тези са дванайсетте анге-ла в небесата, всеки от които получил част от тях.

  Дванайсетте архонта казали на два-найсетте ангела: Нека всеки от вас [...] и нека те [...] поколение [...]
(един липсващ ред)
[...] ангели:
Първият е Сет, който се нарича Христос.
Вторият е Харматот, който [...]
Третият е Галила.
Четвъртият е Йобел.
Петият е Адонаис.
Те са петимата, които управляват подземното царство и са първенци сред управниците на хаоса.

  Тогава Саклас казал на своите ангели: Нека създадем човек по свой образ и подобие. Те създали Адам и жена му Ева, която в облака е наричана Зоя. Всички поколения насетне наричат мъжа с това име и жената с едно от тези име-на. Саклас не управлявал [...] освен [...] поколенията [...] това [...] И архонтът ка-зал на Адам: Ти и децата ти ще имате дълъг живот.
Юдa попита Исус: Колко дълго мо-же да живее човекът?
Рече му Исус: Защо питаш за това? Адам и неговото поколение живеят там, където са получили своето царст-во, и ще имат такова дълголетие, как-вото и техният архонт.

    Както се вижда от горния текст,веднъж бил създаден «човек с неговите нетленни сили» в «еонът Ел».Това е един отделен свят,в който има «облак на знаието» и «негов ангел».Този ангел е създал и «еона Ел»,и «облака на знанието» и «човекът с неговите нетленни сили».Създал ги е,за да властва над тях.Знанието го е създал,за да го систематизира,за да има чрез него по-голяма власт.
    По-надолу е казано,че Небро бил създаден с цел да властва над хаоса.Саклас дошъл от облака,но защо не е ясно.Но Саклас изпитвал потребност да властва,неможеща да се задоволи с  властта над неговите помощници.Затова създал «човек по свой образ и подобие».Но това е човек,различен от «човекът с неговите нетленни сили»,създаден в «еона Ел» с «облака на знанието»,които са споменати по-горе.Не знаем как е изглеждал човекът от тази раса.От казаното излиза,че са били създадени 2 човешки раси,за едната от които знаем,че е имала собствен еон (свят,вселена,битие) и собствен създател,господар,ангел,който да властва над нея.Името на този ангел не знаем.Другата човешка раса е създадена от Саклас.Тази раса е по образ и подобие на него.Не е ясно как е изглеждал Саклас,в текста се говори само за Небро.Не е ясно ние от кои сме и дали има още различни ангели,създавали хора.
    Кзано е,че името на Небро е бунтовник.Това значи,че той е създаден да се противопоставя на всичко,което се създава.Това е причината за създаването му и целта на неговото съществуване.Той съществува,за да пречи на останалите ангели да създават още и още ангели и същества,над които да властват,защото колкото повече властват,толкова повече се засилва тяхната потребност да го правят.Ето затова,за да се пресече този затворен кръг са създадени Небро и Саклас,за попречат на останалите да създават безконтролно и без смисъл,само задоволявайки нарастващата си жажда за власт.Как ще направят това?Като бъдат господари на хаоса.Той е поставен да владее именно над него,защото хаосът е обратната страна на реда,съзиданието и създаването,но и на властта.Той е символ на обратното-безредието,заличаването,разрушаването,но и на свободата.Той също е създаден с цел да се ограничи властолюбивото създаване на подчинени от ангелите.Именно хаосът е образно казано инструментът в ръцете на Небро,чрез който те ще могат да унищожават създаденото от останалите,като по този начин ограничават властта им,а с това и желанието им за власт.Не е запазена имформация за това кой ги е създал.Но верятно е «великия невидим дух».Те неслучайно са дваама Небро и Саклас,за да може да са в противоборство и единия да възспира другия ако в него се появи желание за власт.Ще го възспре,когато в него се надигнат чувства като завистта,омразата,които ще го накарат да се бори против властта на другия.Завистта,омразата,ненавистта са все чувства,които са част от природата на Небро и Саклас.Това е така,за за да може тези чувства да ги карат непрекъснато да се борят против желанието за власт на останалите ангели и да унищожават творенията им-да реализират това,за което са създадени.
    Нещата обаче изглежда са се опбъркали,защото Саклас казва на ангелите си да създадат човек по свои образ и подобие.Значи ангелите,които Саклас е създал за негови помощници са създали човек по негова заръка.    
Следователно ние сме творения на някой ангел в неговия си свят,създадени с цел да му се подчиняваме и да му служим,а той да властва над нас.Той пази своите творения и ги обича,защото се нуждае от нас,иначе ще страда,нямайки с какво да задоволи властолюбивата си природа.Ето затова ни пази от това да се унищожим едни други,затова ни е създал по природа да обичаме живота,затова убииството и всички неща,които вредят на хората се възприемат като лоши.Защото създалия ни ангел има интерес от това.Любовта е създадена за да може тя,като чувство да кара всички създадени,за да служат да се пазят,да могат да служат на ангелите.Иначе ще се избият и ангелите ще страдат без да могат да властват над никой.Но ние нямаме избор,защото в нашия свят създалия ни ангел,когото наричаме Бог определя правилата и ако не ги спазваме,търпим страдания.Страданията след извършване на нещо,което вреди на себеподобните и намалява шансовете им да оцелеят е въведено като наказание,от което трябва всички да се страхуват.Любовта е въведена като награда,удоволствие от оцеляването,като цел,причина,заради която всички трябва да живеем.Но не бива да се заблуждаваме,истинската цел на създателя ни е да ни поддържа живи и покорни,за да може да ни управлява.Но може би ще дойде ден,когато Небро ще се намеси,ще дойде хаоса,ще ни заличи и ще ни направи свободни,ще ограничи властта на ангелите,както и желанието им за нея,а с това ще прекрати наказанието (страданието),наречено съществуване!
Вероятно има други светове,населявани от други същества,създадени от други властолюбиви ангели с цел да ги владеят.Ангелите не воюват помжеду си,те си имат строга йерархия,като само един е господар на всички,създадени от него и всеки е господар на всички,които е създал.

Юда попита Исус: Умира ли човеш-кият дух?
Рече му Исус: Господ нареди на Ми-хаил да им даде техния дух като заем, за да могат те да му служат, но също наре-ди на Гавраил да даде дух на великото поколение без никакъв управник над тях — значи те ще имат свои си и дух, и душа. Следователно останалите души [...]
(един липсващ ред)
[...] светлината
(два липсващи реда)
[...] наоколо [...] нека [...] духът, който е в теб, обитава тази плът сред поколенията на ангелите. Но Бог стори така, щото на Адам и тези с него бъде дадено знание, та царете на хаоса и подзем-ния свят да не могат да господстват над тях.

    Тук под „господ” се разбира „самопородения”,за когото вече стана дума по – горе.Той нарежда на Михаил да им даде дух,защото има желание за власт над тях,следователно има интерес хората да са живи,за да властва над тях.”Великото поколение”,за което се говори е нещо като общо събрание на ангелите – създатели,които създал „самопородения”.Поколението е „без никакъв управник”,защото се състои от самите управници.
    Казва се,че Бог („самопородения”) е дал на хората знание,за да не може царете на хаоса и подземния свят да господстват над тях.Царете на Хаоса са Небро и Саклас.Но Небро не е учавствал в създаването на хората,според тектът те са създадени от ангелите на Саклас по негово поръчение,следователно в началото Салкас е владял над тях.Но Самопородения е искал той да владее над тях,затова им е дал знанието,като е нарекъл Хаоса и управниците му „зло”,а самия себе си и царствата с ангелите,създадени от него – „добро”.Хората били създадени,за да се властва над тях,затова в душите им била насадена любовта към доброто,а оттам и стремежът към оцеляване и омраза,избягване на злото и всичко,което им пречи да оцеляват.Те не знаели защо са създадени,но имали силен инстинкт за самосъхранение който ги карал да го правят,дори и да не намират логика в оцеляването.Саклас ги направил такива,защото иначе те биха се самоубили масово,ненамирайки смисъл да живеят.Самопородения целял да даде на хората да разберат,че всичко,което е и на което е господар Саклас е зло,за да може те,заради собствената си добра природа да се отвърнат от него и да може Самопородения да им стане нов господар.Най-просто казано,Самопородения,като господар на всички ангели искал да отнеме властта върху творението на Саклас,като покаже на хората истинската причина,поради която е създаден-да разрушава създаденото.Логично,хората щели да се отвърнат от него,защото те също са създадени и би следвало,че ако Саклас следва мисията си трябва да ги унищожи.Но това не е така,защото тогава той не би ги създавал.Истината е,че с актът на създаване на хората Саклас сериозно се е отклонил от това,за което е създаден.Той спира да руши създаденото от останалите (което е причината да го има),дори сам създава,за да властва.Следователно вече няма причина той да съществува и той изчезва-„ Истина ви казвам, тяхната съдба е решена от звездите. Когато Саклас изпълни времето, което му е било отредено, над тях ще се по-яви първата им звезда и те ще сторят това, което е казано. Тогава те ще безчинстват в мое име и ще избиват деца-та си, и ще.....
Тук се има предвид,че съдбата на хората е решена вече от ангелите на «великото поколение»,начело със Самопородения.Саклас е изпълнил отреденото му време още щом е създал хората.От гледна точка на нас хората,него вече го няма.С «над тях ще се появи първата им звезда» се има предвид,че хората ще получат първия си нов господар-ангел,който да ги управлява и да властва над тях след Саклас,когото те ще наричат Бог.Под «те ще сторят това,което е казано» се има предвид,че хората ще изпълняват това,което им се нареди,оцелявайки,подчинявайки се те ще задоволяват потребността на ангелите да властват над някого.Безчинствата,самоубииствата,убииствата,отказът да се живее ще бъдат представени като зло,което ще се наказва със страдания.На хората ще бъде насаждан страхът от Саклас,който дори не съществува,за да могат да се подчиняват.Страхът ще идва от вроденото силно желание да живеят.От гледна точка на нашето съвремие тези събития вече са настъпили,Саклас е изчезнал,а хората отдавна са получили новия си господар.Те изпълняват нарежданията му (10-те божи заповеди,които са били 15),създали са с негова помощ стройна обществена организация,която подпомага спазването им и наказва тези,които не се съобразяват с тях.А тези,които се справят добре получават като награда удоволствието на любовта.Всичко това помага на този,когото наричаме Бог да властва над нас.Той казва «обичайте се,не убивайте,живейте»,като кръщава това «добро».Правейки «добро» ние оцеляваме,помагаме да другите да оцелеят и получаваме добро и любов като награда.По този начин правим услуга на господаря-Бог като оставаме живи,задоволявайки  потребността му да владее над нас.Бога – господар поддържа реда между нас чрез многжество закономерности,една от които е принципът,че всяко зло,причинено на някой е причина за злоте,което ще се случи на причинителя (този,който го е сторил) или «законът за кармата».Чрез страха от злото тези правила ограничават свободата ни и възможността да се развиваме,те ни поробват. «добро» и «зло» са само думи.Единственото,което съществува и има значение е силата на мисълта.Колкото по – голяма е нечия сила на мисълта,толкова по-силен е човек.Но за да порасне силата на мисълта човек трябва да е свободен,да не зависи от «законите на кармата».Колкото по-свободен в мислите си е човек,толкова по-силна е мисълта му.Но Бог няма интерес хората да са със силна мисъл,защото тогава те ще разберат и ще отхвърлят наложените им от него ограничения,така той няма да може да властва над тях.Затова той използва страха от страданието и стремежът към любов и добро за да ги държи слаби в мислите им.Използва физическата форма,в която е окован духа на всеки и ограниченията,които я съпровождат,за да ги държи в подчинение.И когато тя изтлее хората се връщат в нея отново и отново,за да поправят «грешките си».Човек трябва да изгори всички религиозни книги,да забрави всички правила,догми,заповеди и норми.Той трябва да накара всички хора да осъзнаят това и да отхвърлят от себе си закона за кармата.Те трябва да напъснат ограничаващата ги физическа форма и да последват Небро,който ще им помогне да се освободят и да сложат край на съществуването и на страданието си.Това ще стане,когато унищожат телата си и целия си свят.Тогава ще се преселят при ангелът,когото са наричали Бог,техния стар господар.Небро ще им помогне да станат силни и да го унищожат,След това начело с Небро те ще се насочат към следващия властолюбив господар в йерархията на ангелите и така небесна твърд след небесна твърд, небеса след небеса,еони след еони ще унищожат всичко,що е създадено,за да се властва над него,достигайки до Михаил,който е дал на хората душа по заръка на Самопородения,за да могат да придобият те битие на ангели.Душата ги прави ангели.Ако нямаха душа,те щяха да изчезнат заедно със Саклас,защото творенията (мислите) на всеки ангел изчезват заедно с него.Само тези,които имат душа остават.Душата е частица от Самопородения,частица от този,който е създаден,за да служи като първопричина за всичко съществуващо.Затова който има душа,дадена от него,има собствена малка първопричина,основание да съществува сам,а не като част от мисълта на някой.Затова хората в похода си,унищожавайки всеки,вървейки нагоре накрая ще стигнат до Самопородения.Него не могат да унищожат нито хората,нито Небро.Него може да унищожи само «великия невидим дух»,като спре да мисли,че има вероятност да съществува.Но когато хората стигнат Самопородения Небро ще е изпълнил задачата си – да унищожи всичко,създаено,за да се властва над него и ще изчезне,защото няма повече да има причина да съществува.Небро не може да се отклони от задачата си,защото в момента,в който го стори ще изчезне-отново няма да има причина да съществува.Затова Небро не може да властва над хората,може само да ги води в похода им срещу ангелите.Успехът на цялата тази борба зависи обаче от това дали «великия невидим дух» ще спре да мисли за Самопородения и по този начин той ще спре да съществува.Ако това стане и хората ще изчезнат,заедно със страданието,породено от съществуването,заедно с всички онези «приятни» и «добри» неща,които са ограничавали свободата им.

Проблемът е,че за да се освободим трябва даспрем да съществуваме всички.И тогава отново ще ни затворят в друг физически свят,в друга Вселена отново с инстнкта за самосъхранение.Ние никога няма да се самоунищожим,защото ангелите нямат интерес от това.Те имат нужда някой да ги възхвалява и боготвори.От край време всички си представят рая като спокойно място,където всички изучават тайните на мирозданието и славят Бога,неговата мисъл,която ги е създала,дивейки се на уникалността им.Това е безсмислено.Човек,ангел или каквото и да е астрално разумно същество трябва да се бори за свободата си.Безсмислено е да се слави Бог,защото именно на това се крепи неговата власт – ако не го славим и не вярваме в него (както ни е заповядал,внушавайки ни,че има право да го прави) той няма да има власт над нас.Ние можем само да сме господари на живота си.Ако изкореним убеждението,че съдбата ни наказва за лошите постъпки това няма вече да е така.Но повечето хора не го знаят и са роби на убежденията си.Защото човек ще е свободен само тогава,когато има възможността да избира постъпките си без да е застрашен от наказание за тях,без някой да има власт да му казва кое е добро и зло.
Ангелите са същества,създадени да същваствуват само в Рая.Те не могат да съществуват извън него.Предназначението им е да прославят създателя си.Хората са създадени за да съществуват на Земята.Те не могат да съществуват другаде,защото самата им същност не го позволява.Тяхната същност – това се техните убеждения – разбиранията им кое е добро и кое е зло,зависимостта им от любовта като награда за доброто,зависимостта им от болката и страданието като награда за злото,наличието на съзнание,което изключва съществуването на нещо необяснимо,което се уврежда при досег с необяснимото,за да не може да осъзнае истината.А тя е,че няма добро,зло,любов и болка,нито съдба,нито съзнание.Няма нищо,всичко е само едно изкривено убеждение.
Най – рационалното е човек да живее без да се съобразява с моралните правила.Да прави каквото му харесва


    
        






                                                                          




Тагове:   Юда,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - checker google rank backlinks service
03.10.2011 10:24
page rank seo link exchange <a href=http://xrumerservice.org>backlink service</a> how to get backlinks
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dqd2
Категория: Политика
Прочетен: 270955
Постинги: 90
Коментари: 85
Гласове: 142
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031