1177# Детски вариант на скала за явна тревожност (CMAS) (А.Прихожан)

1. Кратка характеристика и история на създаване.

Скалата за явна тревожност за деца (The Children’s Form of Manifest Anxiety Scale — CMAS) е предназначена за диагностика на тревожността, като относително устойчиво образувание при деца на възраст 8-12 г. Скалата е била разработена от американските психолози A. Castaneda, B. R. McCandless, D. S. Palermo през 1956 г., на основа Скалата за явна тревожност (Manifest Anxiety Scale) на Дж. Тейлър [Taylor J. A., 1953], предназначена за възрастни.

Както известно, Дж. Тейлър създава скалата чрез подбор от Минесотски многофакторен въпросник (MMPI) на такива пунктове, които съответстват на клиничното представяне на тревожността като генерализирано хронично преживяване на психично или соматично напрежение, проявяващо се в поведението посредством умора, раздразнителност, нетърпеливост, чувство за вътрешна скованост, склонност дори по незначителни поводи да се изпитват пристъпи на силен страх и безпокойство.

Детският вариант на скалата включва 42 пункта, които са оценени за най-показателни от гледна точка на проявата на хронични тревожни реакции при децата. Друга особеност е, че за наличието на симптомите свидетелстват само утвърдителни (положителни) варианти на отговор. Освен това, детският вариант е допълнен с контролна L-скала, включваща 11 пункта, чрез която се установява тенденция изследваното лице да дава социално желателни отговори.  Показателите на тази тенденция изискват както утвърдителни, така и отрицателни отговори. Общи скалата съдържа 53 въпроса.

Използването на този вариант на скалата в много страни, включително САЩ, Франция, Япония, Чехия, Словакия и др., доказва нейната висока клинична валидност и продуктивност при решаване на широк кръг професионални задачи.

Тестът се препоръчва при решаване на следните професионални задачи:

-диагностика на деца от „група риск“, от гледна точка на профилактика и опазване на психичното им здраве;

-анализ на характера на емоционални проблеми на децата;

-профилактика на „сривове“, свързани с изпитни, конкурсни, съревнователни и други стресови условия, поставящи повишени изисквания към нервно-психичното състояние на ученика и т.н.

-разкриване причини за училищна дезадаптация;

-психохигиенни цели – за определяне оптималното разписание на учебните занятия, режим на труд и почивка, общо и учебно натоварване и др.

-при анализ на фактори, свързани с повишена умореност на ученика, нарушение на съня и др.

-при определяне целесъобразността от целодневен престой на детето в училище;

-при работа с деца и родители, вкл. разкриване съотношението на тревожността при родители/педагози и деца (с прилагане на варианта за възрастни за родители и учители);

2. Описание на методиката.

Методиката се прилага, като на детето се предоставя тестова бланка. На първата страница на бланката се отразяват необходимите сведения за изследваното лице (име, фамилия, възраст, клас, пол, дата и време на изследването и др.) Тук е целесъобразно да се остави място за записване на оценките и изводите от резултатите на изследването.

На втората страница е поместена инструкцията и пример:

Инструкция: На следващите страници са написани твърдения. Под всяко от тях са добавени два варианта за отговор: „ВЯРНО“ и „НЕ Е ВЯРНО“. В твърденията са описани събития, случаи, преживявания. Внимателно прочети всяко твърдение и реши, дали то се отнася за теб, правилно ли описва твоето поведение, твоите качества или чувства. Ако си съгласен с написаното, подчертай думата „ВЯРНО“, а ако не си съгласен, подчертай думата  „НЕ Е ВЯРНО“.

Не мисли дълго над отговорите. Ако не можеш да прецениш дали е вярно или не е вярно, твърдението, избери това, което според теб в най-голяма степен се доближава до мнението ти или това, което ти се случва по-често.

Запомни! Не трябва да даваш на едно твърдение два отговора – не трябва да подчертаваш и двата варианта за отговор. Не пропускай нито едно твърдение. Отговаряй подред на всяко, не прескачай твърдения.

А сега нека да се упражняваме, например:

Ти си момче. Вярно или не е вярно?

На теб повече ти харесва да играеш вкъщи, а не навън. Вярно или не е вярно?

Любимият ти учебен предмет е математика. Вярно или не е вярно?

Стимулен материал

1.Трудно ти е дълго да мислиш за нещо когато си сам. 

2.Неприятно ти е да те наблюдават когато вършиш нещо.

3.Много ти се иска във всичко да си най-добрият.

4.Лесно се изчервяваш (по лицето).

5.Харесваш всичките си познати.

6.Често забелязваш, че сърцето ти бие по-учестено (бързо).

7.Ти си много стеснителен – срамуваш се.

8.Случва се да искаш да си колкото се може по-надалеч от някакво място, в което се намираш.  

9.Струва ти се, че другите са по-успешни от теб.

10.Когато играеш, обичаш да побеждаваш, отколкото да губиш.

11.Дълбоко в душата си изпитваш страх от много неща.

12.Често имаш усещането, че другите са недоволни от теб.

13.Страхуваш се да оставаш сам в къщи.

14.Изпитваш трудност, когато трябва да вземеш някакво решение.

15.Ядосваш се, когато нещо не ти се получава.

16.Имаш усещането, че нещо те измъчва, но не знаеш какво.

17.Ти винаги и към всички се отнасяш с уважение.

18.Безпокоиш се какво ще кажат родителите ти.

19.Лесно се дразниш,  ставаш гневен.

20.Често ти е трудно да дишаш.

21.Винаги се държиш добре.

22.Потят се дланите на ръцете ти.

23.Когато си в училище, отиваш по-често до тоалетната отколкото другите.

24.Другите деца са по-щастливи от теб.

25.За теб е особено важно какво говорят другите за теб.

26.Често усещаш, че ти е трудно да преглъщаш.

27.Често се случва да се безпокоиш за нещо, а по-късно разбираш, че това няма никакво значение за теб.

28.Лесно се обиждаш (засягаш).

29.Непрекъснато те измъчва мисълта, дали постъпваш правилно.

30.Никога не се хвалиш пред другите.

31.Страхуваш се от това, което може да ти се случи.

32.Трудно ти е да заспиваш вечер.

33.Много се притесняваш за оценките в училище.

34.Никога не закъсняваш.

35.Често се чувстваш недостатъчно уверен.

36.Винаги казваш истината.

37.Имаш усещането, че никой не те разбира.

38.Страхуваш се да не ти кажат: „Ти всичко правиш зле!“.

39.Страхуваш се от тъмнина.

40.Трудно се съсредоточаваш в учебната дейност.

41.Понякога се ядосваш.

42.Често имаш болки в корема.

43.Изпитваш някакъв страх, когато трябва да заспиш сам в тъмна стая.

44.Често правиш неща, които не би трябвало да правиш.

45.Често имаш главоболие.

46.Безпокоиш се, че нещо ще се случи с родителите ти.

47.Понякога не изпълняваш обещанията си.

48.Бързо се уморяваш.

49.Често се случва да нагрубиш родителите си или други възрастни.

50.Нерядко сънуваш страшни сънища.

51.Струва ти се, че другите деца ти се смеят зад гърба.

52.Случвало се е да излъжеш.

53.Страхуваш се, че с теб ще се случи нещо лошо.

Методиката може да се прилага индивидуално и групово, като се спазват правилата за групово изследване. За деца на 7-8 г. е препоръчителен индивидуален вариант. Ако детето среща трудности при четене на текста или разбиране на отделни фрази (думи), е възможен и устен вариант за провеждане – психологът чете всеки пункт и записва отговора.  Времето за писмена работа по теста е 15-20 мин.

3. Обработка на резултатите

Предварителен етап

А. Преглежда се тестовата бланка с отговорите и се отбелязват (изброяват) всички твърдения с еднакви отговори (само „вярно“ и само „не е вярно“).  Както по-горе беше посочено, в методиката всички симптоми на тревожност изискват само утвърдителен (положителен) отговор („вярно“), което обикновено при обработката на данните създава трудности, свързани с възможността за смесване (объркване) показателите за тревожност със склонността към стереотипни отговори – процедура, която доста често се среща при децата в начален етап на обучение.  За проверка се използва контролната скала „социална желателност“, предполагаща двата варианта на отговори.  В случай, че се установи наличието на посоченото стереотипно попълване на отговори (всички отговори са „вярно“ или обратно – „не е вярно“), то получения резултат следва да се разглежда за съмнителен.  Необходимо е да проведат допълнителни проверки с други методи.

Б. Необходимо е да се обърне внимание за наличието на втора група грешки при попълване на бланката, т. нар „двойни отговори“, т.е. едновременно подчертаване на двата отговора; за пропуснати отговори на твърдения; поправки, коментари и пр.  В случаите, при които изследваното лице е попълнило погрешно не повече от 3 пункта от субскалата за тревожност (независимо от характера на грешките), данните могат да бъдат взети под внимание и да се обработят както останалите. Ако обаче, грешките са повече, то не се препоръчва въобще обработване на данните.  Особено внимание следва да се обърне на онези деца, които пропускат  или дават двойни отговори на 5 и повече твърдения.  Трябва да се има предвид, че такива случаи свидетелстват за затруднения при избора на отговор, за бягство от отговор, за трудности при вземане на решение, т.е. явяват се показатели за скрита тревожност.

Основен етап

1.Изчисляват се резултатите по контролна субскала „соициална желателност“ 


 

Критичното значение по субскалата е 9 бала. Този и по-висок резултат свидетелства, за недостоверност на отговорите на изследваното лице, т.е. за проява на социална желателност.

2.Изчисляват се баловете по субскалата за тревожност.  

Всички отговори, съвпадащи с ключа се оценяват с 1 бал. Получената сума представлява първична оценка или  „суров“ бал.

3.Първичната оценка се трансформира в скалова оценка (виж. Таблица 3). За тази цел се извършва съпоставяне с нормативните показатели  по групи деца със съответната възраст и пол.

4.На основание получените скалови оценки се прави извод за нивото на тревожност на изследваното лице  (таблица 4).

Превод от руски, Кунчев.

Източник: Прихожан А. М. Тревожность у детей и подростков: психологическая природа и возрастная динамика.